Tag Archives: Тримата мускетари

Истинските мускетари

15977962_1244235322296801_4615724839669036785_n

Статуята на Д’Артянан на монумента „Дюма“ в Париж

Шарл Ожие дьо Бац де Кастелмор граф д’Артанян (1611-1673 г.) – френски благородник, воин и шпионин. Постъпва в мускетарския корпус използвайки майчиното си име – Монтескьо д’Артанян, тъй като благородиното й потекло му давало по-добър шанс за място в дворцовата гвардия отколкото рода Дьо Бац – ново издигнати благородници, които купуват титла на базата на своите приходи от търговия. Чичо му Анри Монтескьо използва връзките си с популярния „мосю дьо Трувил“ – Жан Арман дьо Пейер, граф Троавил, който е капитан на мускетарите на Луи XIII. След 1643г., Д’Артанян става човек на кардинал Жул Мазарен (Джулио Мазарини) и продължава да служи в кралския двор и след разпускането на мускетарските роти през 1646г. Между 1648г. и 1658г., Д’Артанян изпълнява поредица от шпионски мисии в служба на Луи XIV и Мазарен. През 1656г. е назначен за капитан във „Френската гвардия“(Gardes-Françaises), а две години по-късно става лейтенант в ново сформираната част на кралските мускетари. Доверието на Луи XIV към него е така голямо, че кралят лично поверява задачата по ареста и охраната на финансовия министър Фуке, който се стреми да замести Мазарен като първи министър на Франция и предизвиква завистта и подозренията на Луи със своя разточителен и екстравагантен начин на живот.
През 1667г., Д’Артанян е повишен в чин капитан-лейтенант (заместник капитан) на кралските мускетари ( постът капитан принадлежал на краля) с което, на практика, застанал начело на най-престижното звено от кралската гвардия. Няколко месеца по-късно е назначен за управител на Лил, но администрацията не се оказва неговото поприще и той бърза да потърси назначение на бойното поле. С избухване на Френско-холандската война (1672-1678 г.), Д’Артанян получава своя шанс и се завръща в челните редици. Намира смъртта си, прострелян от мускет, докато щурмува един от бастионите на град Маастрихт на 25-ти юни, 1673г.

16002865_1244246682295665_6307666786296468718_n

Арман д’Атос

Арман д’Атос, сеньор на Атос, Сийег и Отвел – роден в Беарн през 1615г., в семейството на гасконски благородници. Майка му е сестра на „мосю дьо Тревил“ (граф Троавил), а баща му Адриен е дребен беарнски аристократ. Д’Атос се запознава с Д’Артанян още преди постъпването им в мускетарските полкове, като Шарл дьо Бац дори спасява живота му в Пре – о – Клерк. Атос постъпва в мускетарската гвардия през 1640г. с поръчението на чичо си дьо Троавил. Служи до 1643г., когато умира по време на дуел.
В хода на службата си, Атос, заедно с братовчедите си Анри Д’Арамиц и Исак Д’Порто (Портос) формират „тримата мускетари“, вдъхновили писателя Дюма.

16105718_1244248492295484_3662823303890865906_n

Анри д’Арамиц

Анри Д’ Арамиц, сеньор на Арамиц – роден около 1620 г. в потомствен род на воини и духовници, Анри наследява и двете „кариери“ от баща си и дядо си. Дядо му – Пиер Д’Арамиц служи като капитан в частите на хугенотите по време на Религиозните войни, а в последствие става абат на Арамиц. Бащата на Анри – Шарл служи като „маршал-де-ложи“ (еквивалент на старши сержант) в мускетарския полк заедно със своя роднина дьо Троавил. След смъртта на дядото, Шарл се връща заедно с цялото си семейство в Арамиц, за да поеме абатския пост. През 1640 г., дьо Троавил вика Анри Арамиц при себе си, заедно с братовчедите му Д’Атос и Исак Д’Порто, тъй като и тримата се славели като отлични фехтовачи. Арамиц се запознава с Д’Артанян в Париж и гасконецът скоро става част от компанията на „тримата мускетари„. През 1648 г., бащата на Анри умира и той напуска мускетарската гвардия за да заеме позицията на абат в Арамиц. През 1650 г., се жени за Жана Беарн-Бонаси и има три деца – двама сина – Арман и Клемент и дъщеря. Изворите не са единодушни за датата на смъртта му – според едни умира през 1655 г., а според други – през 1674 г.

16002981_1244255095628157_7184593255133589966_n

Възпоменателна монета с образа на Портос

Исак Д’Порто – беарнски аристократ, воин и кралски служител, потомък на стар пограничен род, служил в отбраната на Пиренеите от векове. Фамилното име Порто произлиза от думата за гранична кула (укрепена застава), каквито издигали по хребетите на Пиренеите през средните векове. Роден е през 1617 г. Бащата на Исак служел като секретар на Беарнския парламент, а един от чичовците му бил популярният граф дьо Троавил, който повикал Исак при себе си в Париж, заедно с далечните му братовчеди Атос и Арамиц. Исак постъпва в мускетарските роти през 1642г., заедно с брат си Жан (имат и две сестри – Жана и Сара). Преди службата в гвардията служи известно време като наемник в рота, подчинена на Александър Есарт (друг братовчед на Троавил). „Портос“ остава в кралските гвардейски части до 1654г., когато, след смъртта на баща си, се уволнява и заема неговата позиция като секретар на беарнския парламент. Умира през 1712г., в следствие на инсулт. Има двама синове – Арно и Жан.

Advertisements