Tag Archives: Фолкърк

Битката при Стърлинг бридж

the_battle_of_stirling_bridge

Кога: 11.09.1297г.
Къде: край градчето Стърлинг, Шотландия

Кои участват:
1. Кралство Англия
Пълководец: Джон Уорън 6-ти граф Съри
Армия: 9,000 (2,000 кавалерия и 7,000 пехотинци)
Загуби:ок. 3100 души (100 конника и 3,000 пехотинци)

2. Кралство Шотландия
Пълководец: Уилям Уолъс
Армия: 5,300-6,300 (300 конници и 5-6,000 пехотинци)
Загуби: неизвестни, но значително по-малки

Историята накратко:
Граф Съри поема със силна армия на север за да спаси замъка Дънди, последната про-английска крепост, останала незавзета от бунтовниците на Уолъс в северна Шотландия. Пътят за Дънди минава през градчето Стърлинг и неговият мост – един от основните пунктове за достъп северно от р. Форт (Forth). Уорън губи няколко дни в преговори със шотландците, което се оказва фатално за по-нататъшното развитие на похода му. На 10-ти септември, графът най-сетне дава заповед реката да се премине на следващата сутрин, но в утрото на 11-ти маневрата е забавена, тъй като Съри се успива.
Преди битката, шотландците, които първи заемат бойното поле, се строяват северно от река Форт, заемайки височините около абатството Крейг, които доминират равнинния терен в речната долина. Англичаните все още се намират южно от Форт. Един от шотландските рицари, останали на английска служба предлага с част от кавалерията да прекоси реката нагоре по течението, през брод, достатъчно широк да пропусне шест конника едновременно. Вместо това, граф Съри се подвежда по думите на своя ковчежник и решава да заповяда фронтална атака. Преминаването на моста започва мудно, тъй като само двама конника можели да преминат едновременно.
Уолъс и неговия съюзник де Морей изчакват около 1/3 от вражеската армия да прекоси река Форт, преди да заповядат решителна атака срещу англичаните, които все още не са се разгърнали в боен строй. Шотландската пехота атакува англичаните стремглаво. Планинските копиеносци успяват да прекършат опита за контраатака на английските рицари, след което в последвалото меле избиват по-голямата част от англичаните, прекосили Форт. Граф Съри губи окончателно присъствие и заповядва моста да бъде разрушен, а армията да се изтегли на юг към Беруик.
Победата при Стърлинг има силен ефект върху морала на шотландците и привлича в лагера на Уолъс мнозина, които до тогава служат на Едуард I. След победата, Уолъс разграбва северна Англия, но не успява да постигне някакъв по-решителен успех срещу „южняците“. Година по-късно, Едуард I, вбесен от липсата на успехи, лично повежда своята армия на север и разбива Уолъс при Фолкърк.

 


Битката при Фолкърк

Falkirk 1298

Конфликт: Англо-шотландските войни

Кога: 22.07.1298г.

Къде: Фолкърк (графство Стърлинг, долината на р. Форт, Шотландия)

Кои участват:

1) Кралство Англия

Пълководец: Едуард I

Армия: 15 000 души, от тях 2 500 конници и 12 500 пехота и стрелци

Загуби: около 2 000 убити и ранени

2) Кралство Шотландия

Пълководец: сър Уилям Уолъс

Армия: 6 000 от които 1 000 конници

Загуби: над 2 000 убити и ранени

Историята накратко:

След като научава за разгрома на своите сили при Стърлинг Бридж, Едурард I изоставя кампанията си срещу французите във Фландрия, подписва мирен договор с крал Филип IV и през март 1298г. се завръща в Англия. През април кралят мести временно мести центъра на властта  в Йорк за да може по-добре да координира предстоящата кампания. Събрана е внушителна армия – около 2000 рицари и над 12 000 пехотинци, мнозина от които – уелски стрелци с дълъг лък (longbowmen). 
Изправен пред по-многочислен враг, Уолъс избира да следи маневрите на англичаните, следвайки всяка тяхна стъпка. Идеята му е да ги дебне, докато Едуард не остане без праи и припаси и не се принуди да напусне Шотландия безславно. Отстъплението на англичаните щяло д абъде последвано от постоянни шотландски набези в тила на отстъпващата армия. Към средата на юли, ситуацията се е развила по плана на Уплъс. Англичаните са изтощени, флотата с нови провизии е забавена от лошото време, а уелсците започват да се бунтуват. Ако Едуард не действа мигновено, рискува да се изправи пред катастрофален провал. В този момент, около 20-ти юли, кралят научава, че враговете му са заели позиция край Фолкърк, изчаквайки началото на английското отстъпление. 
В четвъртък, 22 юли, 1298г., кавалерията на Едуард най-после има визулен контакт с врага. Шотландците са заели заели отбранителна позиция в покрайнините на гората Календер, като фронта и десния им фланг се подсигурява от малък поток, който ще забави настъплението на англичаните. Пехотата е строена в няколко „шилтрона“ ( шотландска разновидност на фалангата, в която редиците пиконосци са комбинирани със стрелци, разположени сред тях и по фланговете им). Шотландската конница се разполага зад основната пехотна линия. 

Image00001

Първи етап

 Едуард разделя армията си по класически маниер – Център (командван от него), ляв фланг (командван от графовете Норфък, Линкълн и Херфърд) и десен фланг под командването на епископа на Дърам. Без да изчакват центъра, който по-бавно достига бойното поле, рицарите на двата фланга се хвърлят срещу врага, заобикаляйки основната пехотна позиция и врязвайки се във вражеската кавалерия. Шотландските благородници използват тази атака за да прикрият бягството си от бойното поле, изоставяйки пехотинците на милостта на врага. Шотландските стрелци стават следващата мишена на английските рицари, които буквално ги помитат. Единствено шилтроните остават непоклатими.

Image00002

Междувременно Едуард най-сетне достига бойното поле и заповядва на рицарите си да прекратят безплодните атаки срещу вражеските карета. Кралят решава да си послужи с тактиката, използвана от граф Уорик срещу уелсците три години по-рано. Шотландците са обкръжени и подложени на комбиниран обстрел с дълги лъкове и арбалети. Когато редиците им са достатъчно разредени от огъня, английските рицари атакуват и ги разбиват. Мнозина намират смъртта си, а оцелелите, сред които и Уолъс, бягат от своите преследвачи в гората Торнууд, където успяват да се изплъзнат на преследвачите си

Победата е изключително важна за Едуард, който до момента е притиснат от скъпата кампания във Франция и от загубата на графовете му при Стърлинг. За шотландците загубата не е прекалено тежка, но Уолъс губи едни от най-верните си помощници.