Tag Archives: Франция

Девет морски командири, за които може да не сте чували, но е добре да познавате

Историята познава добре Нелсън, Дьониц и Нимиц, но освен великите адмирали на XIX и XX век, военното дело е изпъстрено с имената на командири, прочули се в своята епоха и популярни в своите си държави, но рядко споменавани в българската историопис. Ето деветима от тях, за които ако не сте чували, е добре да се поинтересувате:

1.  Георги Антиохийски (?-1151/52 г.)

Георги от Антиохия изобразен коленичил пред Дева Мария

Георги от Антиохия изобразен коленичил пред Дева Мария в построената от него църква Санта Мария ди Амиралио (1143 г.)

Цялата публикация


Десет от най-краткотрайни империи в историята

I. Нововавилонското царство (626-539г.)

neo-babylonian_empire

Създадена след разпадането на Асирия, Нововавилонската империя просъществувала в краткия период до издигането на Ахеменидска Персия в епохата на Кир Стари (559-530 пр.Хр.) Нововавилония била агресивна и бързо разрастваща се монархия, която се възползвала от политическия вакуум, създаден от колапса на Асирия. За съжаление на самите вавилонски царе, тяхната агресивна политика не успяла да донесе след себе си консолидация на новозавзетите земи, което от своя страна довело до антагонизиране на разнообразните племена и народи, населяващи Месопотамия. Това предопределило и съдбата на царството, което бързо било погълнато от Персия. Цялата публикация


сър Джон Хоукууд

Сър Джон Хоукууд (1320-1394г.), английски рицар и италиански наемнически капитан (кондотиер), служил на различни господари в продължение на шест десетилетия.

Джон е роден в обикновено семейство, баща му е боядисвал платове и/или е бил шивач. Джон е втори син и като такъв може да очаква само малка част от семейното наследство. Ето защо, когато през 1337г., Англия започва война с Франция, младежът решава да служи под знамената на Едуард III. За кариерата му в армията се знае относително малко, но Хоукууд вероятно се е сражавал при Креси (1347г.) и Поатие (1356г.), след което лично Черният Принц го посвещава в рицарство насред бойното поле. След подписването на мира от Бретини (1360г.), Джон напуска английската армия.

След повече от двадесет години по бойните полета, Хоукууд не може да се върне към стария си живот. Войната се е превърнала в неговия занаят и Джон решава да си потърси нови работодатели. Заедно с него тръгват и част от войниците, които е командвал. Първоначално заминава за Бургундия и се присъединява към местните „Свободни отряди“, а по-късно е чат от т.нар „Велик отряд“, който се сражава срещу папските войски в района на Авиньон. През 1362г., Джон, вече лидер на собствена наемническа част – Бялата рота, е нает от херцога на Монферат, който започва война със савойския граф Амадео VI Зеления (същия, който две години по-късно ще изгони османците от Галиполи и ще завладее българските градове по южното Черноморие – бел.авт.). В служба на Монферат, Джон воюва и в Северна Италия, в долината на р. По срещу Милано и другите местни барони и градове-държави.

Между 1364 и 1370г., Бялата рота служи последователно на Пиза, Перуджа и след това на Милано, сражавайки се за и срещу почти всички големи играчи в италианската политика. Между 1375 и 1378г., Хоукууд служи на Папството във Войната на Осемте светци, сражавайки се срещу Сиена, Флоренция и Милано.
През 1379г., Бялата рота отново сменя своя работодател и застава на страната на Милано, като Хоукууд се жени за незаконната дъщеря на миланския лорд. Двамата се скарват и англичанинът заминава за Флоренция (1381г.) В последствие е нает от Падуа, като в служба на падуанците, Хоукууд печели една от най-важните си победи – Битката при Кастаняро (11 март, 1387г.). Между службата си във Флоренция и тази в Падуа, Джон действа като посланик на крал Ричард II в двора на Папата.

През 1390г., Бялата рота се връща на служба при флорентинците и Джон става главнокомандващ на флорентинската армия, в която си роля за пореден път воюва с Милано. Хоукууд успява да спре миланското настъпление и е обявен за спасител на Флоренция и неин почетен гражданин.
Наемникът умира през 1394г., след като в продължение на почти шестдесет години се сражава по бойните полета на Франция и Италия. Погребан е във Флоренция, но по настояване на Ричард II, тялото му е пренесено в Лондон.


Десетте най-колосални противопоставяния в историята

Световната история изобилства от примери на велики империи, които побеждават мнозина опоненти или рухват в прахта, сринати от коалиции от врагове или нашествия на варвари. Ала има един определен аспект от историята на конфликтите – било то „студени“ или г“горещи“ – противопоставянията на два „титана“, които винаги са оставяли незаличима диря в историята. Ето и десетте най-паметни:

1) Новото царство (Египет) срещу империята на Хетите

Egypt and the Hittite Empire

Кога: ок.XIII-XII век пр. Хр. (два века)

Къде: Финикия, Палестина (днес Израел, Палестина, Ливан, Сирия)

Най – паметни моменти: Битката при Кадеш (1274г. пр. Хр.)

2) Рим срещу Картаген

SecondPunicWarMap

Кога: 264-146г. пр. Хр. (118г.)

Къде: Западното Средиземноморие (днес Испания, Франция, Италия, Тунис)

Най-паметни моменти:  Миле (260г. пр.Хр.), Лилибеум(250г. пр.Хр.), Требия (218г. пр. Хр.), Кана (216г. пр. Хр.), Зама (202г. пр. Хр.), Картаген (146г. пр. хр.)

3. Византия срещу България

Bg-Byz_927

Кога: 680-1332г. (652г.)

Къде: Балканите (днес България, Гърция, Турция, Сърбия, Албания, Македония)

Най-паметни моменти:  Онгъла (680-1г.), Върбишкия проход (811г.), Ахелой (917г.), Преслав (971г.), Траянови врата (976г.), Ключ (1014г.), Обсадата на Ловеч (1187г.), Клокотница (1231г.), Девина (1279г.), Росокастро (1332г.)

4. Византия срещу Арабския халифат и неговите наследници

Byzantine-Arab_naval_struggle

Кога: 634 – 1024г. (390г.)

Къде: Близкият Изток (днес Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет, Ирак, Турция)

Най-паметни моменти:  Ярмук (636г.), Александрия (641г.), Обсадата на Константинопол (717-18г.), Акронион (740г.), Лалакаон (863г.), Солун (904г.), Антиохия (968-69г.)

5. Англия срещу Франция

map14_15

Кога: 1337-1453г. (116г.)

Къде: Западна Европа (днес Испания, Португалия, Франция)

Най-паметни моменти: Креси (1346г.), Поатие (1356г.), Нахера (1367г.), Аженкур (1415г.), Орлеан (1428-29г.), Кастийон (1453г.)

6. Османската империя срещу  Империята на Хабсбургите 

map-15-03

Кога: 1526 – 1791г. (265г.)

Къде: Средиземномоерието, Централна Европа, Червено море, Персийски залив

Най-паметни моменти: Виена (1529г.), Тунис (1635г.), Превеза (1538г.), Триполи (1551г.) Лепанто (1571г.), Виена (1683г.), Зента (1697г.), Петроварадин (1716г.)

7. Франция срещу Шестте Коалиции

guerras_napoleonicas_en

Кога: 1792-1815г. (23г.)

Къде: Цяла Европа от Лисабон до Москва

Най-паметни моменти: Тулон (1793г.), Експедицията в Египет (1798г.), Улм (1805г.), Йена-Аустерлиц (1806г.), Фридланд (1807г.), Ваграм (1809г), Бородино (1812г.), Лайпциг (1813г.), Ватерлоо (1815г.), Виенският мир (1815г.)

8. Антантата срещу Централните сили

world-war-I-map-EM.W76.WWI

Кога: 1914-1919г. (5г.)

Къде: Европа, Азия, Африка

Най-паметни моменти: Таненберг (1914г.), Марна (1914г.), Ипър (1915г.), Галиполската кампания (1915-16), Вердюн (1916г.), Ютланд (1916г.), Пашандейл (1917г.), Мирът от брест-Литовск (1918г.), Дойран (1918г.), Стоте дни (1918г.), Паржките мирни договори (1919г.)

9. Оста срещу Съюзниците

Unit10_map_WW2_Axis_medium

Кога: 1939-1945г. (6г.)

Къде: Европа, Азия, Африка, Океания

Най-паметни моменти: Инвазията на Полша (1939г.), Руско-Финската война (1939-40г.), Инвазията в Дания и Норвегия (1940г.), Ардените (1940г.), Битката за Британия (1940г.), Балканската кампания (1940-1г.), Операция Барбароса (1941г.), Ленинград (1941-44г.), Пърл Харбър (1941г.), Мидуей (1942г.), Ел Аламейн (1942г.), Сталинград (1942-43г.),  Курск (1943г.), Инвазията на Италия (1943г.), Нормандия, (1944г.), Берлин (1945г.), Окинава (1945г.), Хирошима и Нагасаки (1945г.), Парижкият мир (1947г.)

10. Съюзниците срещу СССР (НАТО срещу ОВД след 1955г.)

cold_war___1980_by_fenn_o_manic-d4dpzzp

Кога: (1947-1991г.)

Къде: Целият Свят

Най-паметни моменти: Гръцката гражданска война (1946-49г.), Доктрината Труман и Планът Маршал (1947-48г.), Блокадата на Берлин (1948-49г.), Гражданската война в Китай (1946-50г.), Корейската война (1950-53г.), Унгарската революция (1956г.), Суецката криза (1956г.), Кубинската революция (1953-59г.), Берлинската криза (1961г.), Карибската криза (1962г.), Виетнамската война (1955-1975г.), Войната в Афганистан (1979-1991г.), Войната между Ирак и Иран (1980-88г.), Инвазията на Гренада (1983г.), Разпадането на ОВД (1989-1991г.), Разпадане на СССР (1991г.)


ИСТОРИЯ НА ВОЙНИТЕ

Излезе цялата първа порция от новата поредица „История на войните“ на издателство Милениум, реализирана от създателите на „Клуб Военна История“ Александър Стоянов и Юлиян Недев и нашия колега Георги Марков. Целта на поредицата е да покрие най-важните конфликти в историята на Света от Гръкоперсийските войни до войната в Афганистан и да даде на читателите, ясна, синтезирана и максимално достоверна информация относно конфликтите, силите, които ги водят и личностите и държавите, които направляват армиите.

Ето и анотация от самото издателство:

Военната история отново е на мода. Александър Македонски и Наполеон са доказаните любимци на четящия българин.

Премиерната армейска поредица на „Милениум” още с първите си две заглавия доказа, че за стойностните научни четива няма време и възраст. „Походът на Александър” от Георги Марков вече е почти изчерпана, предстоят допечатки, а „Наполен – възход и погром” от Юлиян Недев за втора седмица оглавява класациите по продажби.

До броени дни ще излезе и третото заглавие – „Тридесетгодишната война” от Александър Стоянов, в която са осветлени някои от слабо познатите факти на религиозните войни в Европа. Авторите са от нашумелия „Клуб Военна история” с едноименното електронно списание, което вече шест години е абсолютен лидер в жанра.

„Книгите са увлекателно написани, изчерпателни и пределно точни във фактологията си”, коментира Божидар Димитров и допълва: „Горещо ги препоръчвам не само на студенти и ученици, но и на най-широк кръг читатели”.

Изданията са ботато илюстрирани, придружени с подробни карти, схеми на битките и интересна фактология. И са на хитовата цена от 10 лв. за том.

454_picture_front 456_picture_front 457_picture_front

Grako-persiiski-voini_korica-215x300462_picture_front


Битката при Табор, 1799г.

Битката при планината Табор, худ. Луи Франсоа льо Жуен

Битката при планината Табор, худ. Луи Франсоа льо Жуен

Кога: 16,04,1799г.

Къде: Подножието на Планината Табор, край р. Йордан,  дн. Израел

Кои участват:

1) Френската република

Пълководци: Жан Батист Клебер, Наполеон Бонапарт

Армия: 4 000 войници (2 500 пристигат с Наполеон),

Загуби: 2 убити, 60 ранени

2) Османската империя

Пълководец: Ахмед Джезар Паша

Армия: ок. 35 000

Загуби: ок. 6 000 убити, 500 пленени

Историята накратко

Жан батист Клебер решава да спечели благоразположението на Бонапарт, извършвайки изненадващ нощен рейд срещу основните османско-мамелюкски сили, командвани от Джезар паша. Генералът не разчита добре времето си и в ранни зори на 16 април, силите му все още са далеч от османския лагер. Нещо повече, османски патрули забелязват подразделението на Клебер и цялата сила на Джезар паша атакува французите. Така, една малка френска част (около 1500 души) се оказва притисната в подножието на планината Табор от много по-голяма османска сила (ок. 30 000) . Османските сили щурмуват без успех френските позиции от призори (ок. 6 сутринта) до късния следобед (ок. 16 часа) Французите не понасят тежки загуби, а формацията каре с лекота разбива опитите на турците да пробият. Но към края на деня французите остават без муниции и е въпрос на време да бъдат пометени от позицията си.

В този кризисен момент, на бойното поле пристига Наполеон Бонапарт, начело на около 2 500 свежи войници. Той се озовава между османската позиция и турския лагер и решава да разсее врага, като изпраща едно подразделение от 300 души да плячкоса османския лагер. Диверсията се оказва неочаквано успешна дори и за Наполеон. Боейки се за вещите си, османците изоставят боя и се втурват към лагера, за да спасят каквото могат. Нещо повече, сред турците се създава впечатлението, че са обкръжени от по-голяма сила.

Клебер не губи време и заповядва атака на нож срещу отстъпващите противници, подкрепен от силите на Наполеон. Бягството на османците се превръща в разгром, а водите на Йордан потичат кървави, понесли труповете на стотици османски войници.


Десет от най-ключовите победи в историята на Европа

1. Битката при Платея (479г. пр. Хр.)

Перси и елини влизат в директен сблъсък

Перси и елини влизат в директен сблъсък

Конфликт: Гръко-персийските войни

Къде: Платея, Беотия (дн. Гърция)

Воюващи страни:

1. Съюзът на гръцките полиси

Пълководец: Павзаний (цар на Спарта)

Армия: около 80 000 войници, основно хоплити

Загуби: до 5 000

2. Персийската империя

Пълководец: Мардоний

Армия: ок. 100 000 войници

Загуби: ок. 10-20 0000

Историята накратко:

След като губи битката при Саламин, Ксеркс решава да напусне Елада заедно с основната част от армията си, тъй като настъпващата зима на 480/79г. пр. Хр. заплашва да е тежка, а персите са измъчвани от недостиг на провизии заради разгрома на флотата им. Шахът оставя след себе си пълководеца Мардоний начело на относително ограничен контингент, който не надвишавал 100 000 души.  гърците събират своя собствена армия и потеглят от Пелопонес за да срещнат Мардоний. Персите се изтеглят към Беотия и се окопават край Платея. Гръцката фаланга отказва да даде открито сражение, страхувайки се да не стане жертва на персийската кавалерия. След 11 дни, продоволствията на елините са сведени до минимум, благодарение на действията на вражеската кавалерия. останали без провизии, гърците започват да се изтеглят, което в един момент се превръща в паническо отстъпление за по-голямата част от армията. Мардоний повежда своята пехота извън лагера си и атакува отстъпващите елини. Атаката на персите предизвика отпор от страна на спартанците, атиняните и тегейците, които се обръщат и посрещат персийската атака. Тежката елинска пехота, макар и значително намаляла като численост, нанася съкрушително поражение на по-леко въоръжените перси. Мардоний пада убит, а останалата част от армията му е настигната и обградена в лагера им, който е успешно атакуван от гърците, които взимат малцина пленници. Победата при Платея слага край на сухопътната интервенция на Персия в Елада и завинаги отстранява директната персийска заплаха от елинските земи. От тук, до края на войните с Персия, гърците ще воюват на „чужд терен“, нанасяйки множество морски поражения, най-популярните сред които са победите при Микале (479г. пр. Хр.) и Саламин на о. Кипър (450г. пр. Хр.)

2. Битката при Зама (19.10.202г. пр. Хр.)

t5uZ8

Конфликт:

Къде:

Воюващи страни:

1. Римската република

Пълководец: Публий Корнелий Сципион

Армия: 35 000 – 29 000 пехотинци и 6 000 конници

Загуби: 6 500 убити и ранени

2. Картаген

Пълководец: Ханибал Барка

Армия: 40 000 – 36 000 пехотинци, 4 000 конници, 80 слона

Загуби: 20 000 убити и 20 000 пленени

Историята накратко:

След дълга, славна, но в крайна сметка безплодна кампания в Италия, Ханибал е принуден да се върне в Африка за да защити Картаген от изпратената срещу града армия на Сципион. Двете армии се срещат в полето край Зама. Ханибал започва битката с атака на своите слонове, които Сципион с хитрост успява  да подплаши и те помитат левия картагенски фланг. Възползвайки се от объркването римската кавалерия атакува фланга и разбива картагенската конница там, докато на срещуположния фланг, римляните отново доказват превъзходството на своята кавалерия и подгонват остатъка от картагенските конници извън бойното поле. Следва сблъсък на двете пехоти, в който римляните разбиват две от трите картагенски линии. Ханибал успява да прегрупира войниците си в една монолитна фаланга, която спира римското настъпление. изхода от битката е решен от завърналата се на бойното поле римска конница, която атакува картагенската пехота в гръб. В следствие на разгромената победа, Картаген е поставен на колене и никога вече не успява да предизвика мощта на Републиката. Рим излиза победител от сблъсъка на средиземноморските Суперсили и остава единствен и неоспорим господар на западното и централно Средиземноморие. Отслабените елинистически държави на изток са пометени една по една от римската завоевателна вълна и век след Зама, Рим вече е единствената реална сила в Средиземноморието.

3. Битката при Милвианският мост (28.10.312г. )

1

Конфликт: Гражданските войни на Тетрархията

Къде: Милвиански мост, р. Тибър, дн. Рим

Воюващи страни:

1. Поддръжниците на Константин

Пълководец: Флавий Валерий Константин

Армия: ок. 100 000

Загуби: неизв.

2. Поддръжниците на Максенций

Пълководец: Марк Валерий Максенций

Армия: ок. 120 000

Загуби: неизв.

Историята накратко:

Борбата между Максенции и Константин навлиза в своята финална фаза към 312г. Победителят получава едноличната власт над цялата западна половина на Римската империя. Разпадането на Тетрархията, наложена от Диоклециан доказва, че моделът на споделената власт е твърде неподходящ за късната римска империя, обградена с външни врагове и контролирана от амбициозни и честолюбиви мъже. Армията на Константин се насочва към Рим, следвайки Виа Фалминиа. вместо да изчака Константин да обсади града и да изтощава силите си, Максенции, уверен в численото си превъзходство избира да пресрещне врага край Милвианския мост. Силите на Максенции преминават Тибър по понтонен мост, тъй като самият Милвиански мост е бил повреден.   Силите на Максенций се разполагат твърде близо до реката и това им коства победата. На следващия ден, Константин започва битката като атакува вражеската кавалерия със своята и я разбива. Следва комбинирана атака срещу центъра на Максенций, който започва да се огъва. Максенций решава да се изтегли към Рим и да брани града, но е твърде късно. Понтонният мост рухва и много от войниците на Максенций се давят в Тибър, а останалите са избити или пленени от силите на Константин. Самият Максенций е сред онези, които стават жертви на реката. Победата на Константин го превръща в едноличен владетел на Запада, а в последствие и на цялата Римска империя. Триумфът му подготвя пътя за въвеждането и легализирането на християнството и не е изненадващо че в последствие християните създават мита, за божественото явление в съня на Константин преди битката, в което се казва че с божия знак на щитовете си, армията му ще победи. По-късно този знак се превръща в неразделен елемент от символиката на късната Римска и Византийската империи.

4. Битката при Тулуза (09.06.721г.)

битка между франджи и маври

Битка между франджи и маври

Конфликт: Арабските завоевания в Западна Европа

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кои участват:

1) Умаядския халифат (провинция Ал Андалус)

Пълководец: Ал Самх ибн Малик ал Хаулани, валия на Ал Андалус

Армия: Неизвестна (изворите говорят за стотици хиляди)

2) Херцогство Аквитания (под номинален сюзеренитет на франките)

Пълководец: Одо Велики, херцог на Аквитания

Армия: Неизвестна (според хронистите, разбира се, много по-малка от арабската)

Историята накратко:

След като арабите успешно плячкосват областта Септимания (дн. Лангедок-Руслийон), техния валия ал Хаулани се завръща на юг от Пиренеите за да събере нови сили, след което се отправя към Тулуза, столицата на най-силната държава в южна Франция – Аквитанското херцогство. Арабите поставят града под обсада, но преди това Одо, херцогът на Аквитания успява да се изплъзне и започва да набира армия сред своите васали за да разбие обкръжението на своята столица. Одо търси помощ и от своя сюзерен Карл Мартел, майордом на Австразия и Нейстрия ( който в последствие ще се кичи със славата на общоевропейски спасител, след победата си при Поатие през 732г.), който отказва да помогне, предпочитайки да следи от разстояние развитието на арабското нашествие. След три месеца търсене, Одо успява да събере армия и се завръща точно когато защитниците на Тулуза се готвят да се предадат.

Силите на Одо атакуват арабите, разположени на лагер край града, но херцогът решава да имитира отстъпление без да рискува да се въвлече в решително сражение. Арабите, заблудени че са успели да разбият християнските сили се завръщат в лагера си, но не изпращат патрули, които да охраняват тила им от врага. Одо се възползва от тази грешка и използва прикритието на нощта за  да удари вражеския лагер от всички страни. По-голямата част от арабската армия е избита, а едва малцина успяват да се спасят. Валията ал Хаулани се измъква, но в последствие умира от раните си.

Разгромът край Тулуза за дълго време прекършва волята на арабите да водят решителни кампании в Аквитания и Септимания. Единадесет години по-късно Крал Мартел разбива нова голяма арабска армия при Поатие, но няма съмнение, че именно победата на Одо при Тулуза дава шанс на майордома да доизгради своите сили и да се подготви за решителният сблъсък с арабите. Победата на аквитанският херцог е възприемана от андалуските араби като много по-важна за тях самите, отколкото загубата при Поатие, на която не гледат с особен интерес. Деня на битката при Тулуза се отбелязва с възпоминание в джамниите чак до рухването на емирата Гранада през 1492г.

5. Битката при Лас Навас де Толоса (16,07,1212г.)

Крал Санчо VII пробива линията от оковани роб-телохранители на халифа и повежда рицарите си към шатрата на алмохадския водач

Крал Санчо VII пробива линията от оковани роби-телохранители на халифа и повежда рицарите си към шатрата на алмохадския водач

КонфликтРеконкистата

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кои участват:

1) Кастилия, Леон, Навара, Арагон, Португалия

Пълководци: Алфонсо VIII, крал на Кастилия, Родриго Хименез де Рада, архиепископ на Толедо, Санчо VII, крал на Навара, Педро II, крал на Арагон

Армия: 10-14 000

Загуби: незв.

2) Алмохадски халифат

ПълководецМухамад ал Наср, халиф на Алмохадите

Армия: 22-30 000

Загуби: неизв.

Историята накратко:

През 1211г., владетеля на Алмохадите Мухамд ал Наср прекосява Гибралтар с голяма армия и нахлува на територията на Кастилия, завземайки редица градове и крепости. Заплахата се оказва толкова голяма, че всички кралства на християните се съюзяват и събират обща армия, към която се присъединяват доброволци от Франция, както и рицарите от Ордена Сантяго. Двете армии се доближават една до друга към лятото на 1212г, след като християните се събират в Толедо и успяват да си върнат няколко крепости по пътя си на юг. Притеснени от численото превъзходство на маврите, кръстоносната армия решава да подходи с хитрост. Кастилците, водени от местен козар успяват да прекосят незабелязано един от ридовете, пазещи лагера на маврите и атакуват, следвани от друга атака, водена от арагонците и наварците. Изненаданите маври са пометени, а халифът ал Наср се спасява на косъм.  Победата е повратна в историята на Испанската Реконкиста. Разгромът на ал Наср се оказва фатален за мощта на Алмохадите в Европа. Няколко десетилетия по-късно династията рухва, заменена от Маринидите в Мароко, които нямат нито силата нито волята да бранят мюсюлманските владения в Андалусия. Победата при Лас Навас де Толоса бележи началото на постепенната християнска офанзива, която през 1492г. ще доведе до отвоюването на целия полуостров.

6. Битката при Чалдъран, 23,08,1514г.

chaldiran1

Конфликт: Османо-персийските войни

Къде: Чалдъран, северен Иран

Участващи страни: 

1) Османската империя

Пълководец: султан Селим I Явуз

Армия: Вероятно около 60 000, сред тях еничарския корпус и голям брой оръдия

Загуби: Няколко хиляди

2) Сафавидската империя

Пълководец: шах Исмаил I Сафави

Армия: Вероятно между 40 и 60 000 души, повечето от тях кавалерия, сред които прочутите казълбаши („червените шапки“)

Загуби: Няколко хиляди

Историята на кратко:

Двете армии се срещат в хълмистите земи на северен Иран. Османците разполагат своята артилерия и еничари в центъра, укрепявайки позицията им с вагенбург от бойни каруци – тактика, добре усвоена от дядото на Селим – Мехмед II Фатих. Сафавидите атакуват първи, хвърляйки казълбашите във флангова атака с цел да избегнат огневата мощ на врага в центъра. Османските топчии се оказват на ниво, бързо пренареждат артилерията си и гюлетата им буквално разкъсват атаката на туркоманите. Последвалата контра атака, както и мощната стрелба от страна на еничарите, въоръжени с най-добрите за времето си мускети, се оказва фатална за персите. Армията им е разгромена, шах Исмаил е тежко ранен и за малко не попада в плен. Селим успява да плени харема му и раздава жените на шаха като награда на своите велможи, запазвайки най-добрата плячка за себе си.

След краха на персийската армия, османците превземат и опожаряват столицата на Сафавидите – Табриз. Исмаил е принуден да бяга на югоизток и се установява в Исфахан, която остава столица на Персия до XVIII век. Победата на Селим му осигурява контрола над цяла Анатолия, циментирайки завоеванието на шиитското емирство Дулкадир. Кюрдските племена в Северен Ирак и Азербайджан попадат под властта на османците. Селим сключва с тях спогодба, като в замяна на автономията им, те се задължават да пазят източните граници на империята. Победата на Селим отваря пътя на османското завоевание на Ирак и Западен Иран и ликвидира всички пречки за прегазването на мамелюците в Сирия и Египет. Победата циментира позицията на Османците като водеща близкоизточна сила за следващите 400 години.

7. Битката при Павия, 24.02.1525г.

Пленяването на Франсоа I

Пленяването на Франсоа I

Конфлик: Френско-хабсбургските войни

Къде: Павия, Северна Италия

Кои участват:

1) Хабсбургската монархия

Пълководци: Шарл де Лануа, Фернандо д’Авалос маркиз на Пескара, Гьорг Фрундсберг, Антонио де Лейва

Армия: 23 000 (19 000 пехота и 4 000 конница) войници и 17 оръдия

Загуби: около 500

2) Кралство Франция

ПълководецФрансоа I Валоа (пленен в битката)

Армия: 23 500 (17 000 пехота, 6 500 конница) войници и 53 оръдия

Загуби: около 15 000 убити, ранени и пленени.

Историята накратко:

Франсоа води непрексната борба с император Карл V, владетел на Свещената Римска империя и Испания. В предходните три десетилетия, Хабсбургите и французите водят ожесточена борба за контрол над Апенините, Бургундските земи и Савоя, останали в историята като Италианските войни. Франция разчита на своята тежка кавалерия (жандарми), първокласната швейцарска пехота и най-модерния (за времето си) артилерийски парк в Западна Европа. Хабсбургите, владеещи най-разнородни по разположение и характер владения залагат на своите наемнически армии, съставени от ветерани от всички краища на Европа. Ядрото на тези сили са испанските пехотни блокове – терции и полковете на ландскнехтите, създадени от Гьорг Фрундсберг като отговор на швейцарската пехота. В конкретната кампания от 1525г., Франсоа I се насочва с голяма армия към северна Италия. Целта му е да възстанови френския контрол над херцогство Милано, загубено след поражението при Бикока (1522г.) През 1524г., Франсоа превзема Милано и поема по петите на отстъпващата имперска армия, част от която се укрива в Павия. Французите обсаждат града през ноември, но настъпилата зима и упоритостта на гарнизона сериозно забавят обсадата. В началото на 1525г., императорът изпраща нова армия в Италия, чиято задача е да спаси Павия и да прогони французите от Милано. Задачата е поверена на Гьорг фон Фрундсберг и Шарл де Лануа. Имперската армия достига тила на французите във втората половина на февруари и двамата генерали решават да издебнат Франсоа и войнството му. Използвайки пробив в защитните заграждения на ловния парк край Павия (тогава парковете са опасани с високи стени, които да бранят дивеча от бракониери и набези на местните селяни – бел. авт), имперската армия се придвижва незабелязано и атакува обсаждащите френски сили в гръб, докато гарнизона на крепостта прави излаз и напада фронтално. Френската линия е разкъсана по средата и армията ан Франсоа е бита на части. Голяма част от „цвета на френската аристокрация“ загива в битката, а самия крал е пленен и по-късно подписва унизителния мирен договор от Мадрид.

Макар Павия да не слага край на Италианските войни (това става едва през 1559г.), битката е повратна точка във военната история на Европа. Франция никога вече не успява да поведе решителна инициатива в борбата си срещу Хабсбургите, които се превръщат в доминираща европейска сила за следващия един век. Победата слага окончателен край на славния период на швейцарската пехота и отваря място за новата първокласна сила на Европа – испанските терции, които спечелят всички големи сражения, в които участват през следващите 120 години.

8. Битката при Полтава, 08.07.1709г.

pano2

Конфлик: Великата Северна война

КъдеПолтава, Украйна

Кои участват:

1) Московското царство

Пълководци: цар Петър I, Александр Данаилович Меншиков, Борис Шереметиев

Армия: ок. 42 000 войници

Загуби: около 5000 убити и ранени

2) Кралство Швеция

ПълководциКарл Густав Реншьолд, Адам Лудвиг Левенхаупт, номинално Карл XII

Армия: ок. 16 000

Загуби: 10-12 000 убити, ранени и пленени

Историята накратко:

 Започналият през 1707 г. поход на шведите в Русия се сблъсква с огромни трудности, които намаляват наполовина първоначалната им армия. Тя не получава подкрепа нито от казаците, нито от армията в Прибалтика, която е разбита в битката при Лесная, когато се опитва да се присъедини към основната шведска колона. В средата на 1709 г. Петър решава да даде най-после решително сражение на противника си, още повече, когато разбира, че при една случайна престрелка Карл XII е бил ранен в крака и няма да може лично да командва хората си. Освен това шведите имат много малко муниции и почти никаква артилерия.

Въпреки множеството логистични трудности, факта че войниците са уморени и че са превъзхождани 3:1, шведите залагат на обичайната си тактика и нападат първи. Атаката им има известен успех на двете крила, но тя е отбита от неочаквано силен руски артилерийски обстрел. Двата фланга на шведите са почти извадени от строя, след което Меншиков се опитва да обгради и унищожи противниковата пехота. Шведските гвардейци, душа и сърце на армията, са пометени от артилерията още преди началото на ръкопашната схватка. Реншелд, главнокомандващ шведите, е пленен, заедно с цялата пехота, а Карл XII е спасен от конниците на казашкия хетман Иван Мазепа и изнесен в безсъзнание. 14-хилядната шведска конница, командвана от Левенхаупт, се изтегля на юг, но 2 дни по-късно капитулира при Переволочная. В самата битка шведите губят 6000 убити и 2500 пленени срещу 1400 убити руси.

Битката при Полтава е решителното сражение във войната, което напълно променя съотношението на силите и впоследствие за пръв път поставя Швеция в положение на отбрана. Победата дава шанс на Петър да разгърне мащабно настъпление срещу шведите в Полша и Прибалтика, което води до тяхното оттегляне от Жеч Посполита, Ливония и Естнония. Карл XII е принуден да бяга в Османската империя и успява да се завърне в Швеция едва през 1714г. Великата Северна война завършва с тотален разгром за Швеция и издигането на Русия като една от Великите европейски сили. С победата при Полтава, Петър осигурява имперското бъдеще на своята страна и я превръща в неизменен фактор от световната политика, какъвто остава и до днес.

9. Битката при Трафалгар, 21,05,1805г.

The_Battle_of_Trafalgar_by_William_Clarkson_Stanfield

Конфликт: Наполеоновите войни

Къденос Трафалгар, Испания

Кои участват:

1) Великобритания

Пълководци: Хорейшо Нелсън (убит в битката), Кътбърт Колинууд

Флота: 33 кораба, от които 27 линейни

Загуби: малко над 1600 души

2)Френската империя, Кралство Испания

ПълководциПиер Шарл Вилньов, Фредерико Гравина (умира от раните си)

Флота: 41 кораба, от които 33 линейни

Загуби: 13 000 убити, ранени и пленени

Историята накратко:

След провала на инвазията на Великобритания (1805г.) и началото на Улмската кампания на Великата армия, голяма част от флотите на Франция и Испания остава разположена в Кадис под командването на своенравния и честолюбив адмирал Вилньов. Неговите чести неподчинения и липса на решителни успехи провокират Наполеон да поиска смяната му. В опит да спаси честта си, Вилньов напуска Кадис и решава да премине Гибралтар, да навлезе в Средиземно море и да спаси обсадения по море Неапол. Усилията му са провалени от бдителната британска отбрана при Гибралтар и от лошото време. Забавянето на френско-испанския флот дава шанс на Хорацио Нелсън да прехвърли своите сили от Атлантика към европейски води. Двете флоти се срещат на 21.10.1805г. край нос Трафалгар, Южна Испания.

Хорацио Нелсън избира офанзивна тактика и разделя флотата си на две колони, които се врязват в линейната формация на Вилньов и я разкъсват на две места. Последвалата битка продължава близо 4 часа и е изключително ожесточена. Много от командирите на отделните съдове са убити. Жертва на битката става и самия лорд Нелсън, но това става в етап, в който британския флот вече е взел надмощие над своите опоненти. Вилньов е пленен от англичаните, а много от испанските му колеги намират смъртта си.

Победата при Трафалгар отбелязва триумфа на Великобритания като първа морска сила. Директните последици са провала на плановете за инвазия на Албиона от страна на Наполеон и налагането на британско морско надмощие над контиенталния хегемон. В последствие това дава шанс на Великобритания да отвори фронт на Пиренеите, да изолира и разгроми Дания-Норвегия и да надживее усилията на Континенталната блокада. В по-дълъг план, Трафалгар бележи издигането на Великобритания като неоспорим господар на моретата, първенство, което ще се запази до началото на XX век.

10. Битката при Седан, 01.09.1870г.

Battle-of-Sedan

Конфликт: Френско-Пруската война от 1870-71г.

Къде: Седан, Североизточна Франция

Кои участват:

1) Кралство Прусия, Кралство Бавария

Пълководци:Хелмут граф фон Молтке, Лудвих Фрайер фон дер Тан

Армия: 200 000, 774 оръдия

Загуби:9 000

2) Втората френска империя

Пълководци: Наполеон III, Патрис Макмахон, Огюст Александър Дюкро, Емануел фон Вимпфен

Армия: 120 000, 564 оръдия

Загуби: 17 000 убити и ранени и 103 000 пленени

Историята на кратко:

През 1870г. Прусия е поставила Германската конфедерация в джоба си. Победите над Дания (1864) и Австрия (1866г.) издигат Прусия до ранга на една от водещите Велики Сили в Европа. Последната преграда пред утвърждаването на кралството като основен политически субект на Континента и легитимен център на германските земи остава Франция и нейната активна външна политика, целяща да балансира враждите на останалите сили, докато самата тя преследва издигане чрез амбициозни проекти за колониална експанзия.

Прусия не се колебае да нападне своя опонент, възползвайки се от благоприятната политическа ситуация – Австрия е заета със своите вътрешни преобразувания, Русия е в изолация след Кримската война, а Великобритания е обърнала погледа си по-скоро към Индия и разгръщането на руската експанзия в Централна Азия (т.нар. Голяма игра). Пруските войски и техните германски съюзници атакуват французите и след поредица от успехи започват да ги изтласкват към вътрешността на Франция. Най-голямата военна групировка на французите – Рейнската армия (150 000 души, командвани от марша Базен) е обсадена в Мец. Наполеон III и генерал Макмахон решават да сформират нова армия – Армията на Шалон и да се опитат да деблокират силите на Базен, след което да се съединят и да атакуват пруския фланг, прекъсвайки линиите за комуникация през Рейн. Наполеон, обаче, се страхува да рискува тежки загуби за новата си армия и решава да маневрира, избягвайки основното германско настъпление с поредица от маршове в посока белгийската граница. Това изтощава Армията на Шалон и дава шанс на граф Молтке да пренареди своите планове за справяне с императора и неговата нова армия. Молтке остава 1ва и 2ра армии да обсаждат Мец, а начело на 3та армия и Армията на Маас започва маневра за прихващане и обкръжаване на френските части, водени лично от Наполеон. На 30ти август, германците успяват да надвият французите при Бомон-ан-Аргон, нанасяйки им 5 000 души загуби и 40 оръдия. Французите се изтеглят към Седан, където Наполеон III планира прегрупиране и повторно изтегляне към по-удобни позиции на запад. Молтке, обаче, не дава никакъв шанс на французите и на следващия 1ви септември обкръжава позициите им при Седан.

Битката започва когато френската армия прави опит да пробие пруския обръч. Французите избират за точка на пробива градчето Ла Монсел, но за тяхно нещастие, германците избират същата локация за нанасяне на своя собствен удар. Частите на Гьорг Саксонски са насочени към тази точка, заедно с баварските корпуси, командвани от барон Тан, чиято задача е да атакува Базей от другата страна на Маас.

Сраженията започват сутринта на 1ви септември, в 04:00 часа. Баварците атакуват Базей, но срещат упорите съпротива от страна на френските части, които са барикадирали улиците на градчето. Към 08:00 часа пристига подкрепление в лицето на VIII-ма пруска пехотна дивизия, а Тан успява да предислоцира част от артилерията си и към 09:00 часа атакува с подновена сила френските позиции с цел да осъществи необходимия пробив.

Боевете при ла Монсел започват в 06:00 часа и пруски части са изпратени за да подкрепят баварската атака, която подобно на боевете при Базай се натъква на сериозната съпротива на барикадираните френски войници. По време на сражението генерал Макмахон е ранен и назначава Дюкро за свой заместник.  Дюкро дава заповед за изтегляне от ла Монсел, но заповедта му е пренебрегната от генерал фон Вимпфен, който използва своя резерв, контраатакува и отхвърля баварците и саксонците. Краткия френски пробив е спрян с падането на Базей и прехвърлянето на свежи пруски части в помощ на баварците и саксонците. Контраатаката на Вимпфен отшумява, последвана от повторно германско настъпление. Към обяд германската артилерия подлага французите на убийствен обстрел и те са принудени да се изтеглят все по-навътре към Седан, с което де факто се оказват в обкръжение. Трите кавалерийски атаки в северния сектор при Флуен, ръководени от генерал Жан Маргьорит се провалят, отбити от настъпващия IX пруски корпус.

В края на следобеда, Наполеон III осъзнава безнадежността на ситуацията и прекратява опитите за пробив. Французите губят 17 000 убити и ранени срещу около 9 000 убити и ранени от страна на германските сили. На следващия 2ри септември, Наполеон III заповядва да се развее бялото знаме и предава цялата Армия на Шалон в ръцете на Молтке и кайзера.

Седан е едно от най-унизителните сражения в историята на Франция. Пленяването на Наполеон и разгрома на френските армии в Шампан и Лорен де факто предрешава края на войната. Сгромолясването на Втората империя е последвано от създаването на провинциално правителство, което се опитва да оказва съпротива още пет месеца, от който период датира и прочутата обсада на Париж. Прусия и нейните германски сателити доминират над Франция и й налагат унизителни мирни условия – изплащане на грамадна репарация и предаването на областите Елзас и Лорен (Лотарингия) във владение на новосформираната Германска империя. Унижението, понесено от Франция във Войната от 1870-71г. лежи в основата на Първата Световна война.