Tag Archives: Франция

Жан Турел

Jean_Thurel_1788_(1804),_par_Antoine_Vestier

Портрет на Турел от 1788г., поръчан и платен от неговите другари в Полка на Турен и дело на художника Антоан Вестиер

Легендарен френски пехотинец, който служи над 90 години в армията на двама крале, Републиката и Империята.

Роден в Орен, Бургундия на 06,09,1698г. През 1716г. се записва в полка на Тюрен и служи в него до края на кариерата си.  Първата голяма война, в която участва е Войната за Полското наследство (1733-38г.) По време на обсадата на Кел, където служи под командването на легендарния херцог на Беруик, Турел е ранен в гърдите от мускет, но оцелява и се връща в редовете на своята част.

През май, 1745г. се сражава при Фронтено, където участва в последния щурм на френската пехота. Сражава се геройски в развихрилото се меле, а тримата му брата са убити около него по време на сражението. След победата при Фронтено, Жан и неговия Полк на Тюрен участват в обсадите на Турне, Термонд и Ат, в които Жан продължава да се сражава в челните редици на своя полк.  През 1746г., полкът на Турел отново е в най-горещите точки на кампанията и Жан се сражава в битката при Рокури, отново под командването на великия маршал де Закс. Същата година полкът на Турел участва в обсадата на Намюр, а през следващата 1747г. Жан за пореден път се сражава в най-кървавото сражение за сезона – битката при Лауфелд.

Крал Луи XV и маршал де Закс в битката при Лауфелд

Крал Луи XV и маршал де Закс в битката при Лауфелд

След победата при Лауфелд, полкът на Тюрен е изпратен към холандската крепост Берген оп Зоом, която е превзета със щурм от французите през септември същата година. В последната година от войната, Турел се сражава при Маастрихт и е част от войските, които приемат холандската капитулация. По време на Войната за Австрийското наследство, Турел получава и единственото си наказание за неподчинение. Това става, защото през 1747г. изкачва стените на крепостта Берген оп Зоом, за да влезе в двора, тъй като портите все още били блокирани, а Жан не искал да пропусне сбора на своя полк на плаца.

Службата на Турел продължава и през Седемгодишната война (1756-63г.). Неговия полк се сражава при Хастенбек (1757г.), Крефел (1758г.) и Минден (1759г.). В битката при Минден Жан Турел е ранен седем пъти, като шест от раните са от удари със сабя в главата, но въпреки това оцелява и след като се възстановява от раните си продължава да служи. През 1760г., в битката при Вартбург, полкът на Турел прикрива отстъплението на френската армия, задържайки напора на  англо-хановерската армия.

През 1771г., крал Луи XVI създава Медала с Двата меча – първия военен медал, който можел да се спечели от обикновен войник. Този медал се давал за 24 години служба в Армията. Турел бил награден с два, а през 1787г. кралят лично се срещнал с него във Версай и го попитал дали иска да получи трети такъв медал или предпочита да бъде награден с Ордена  на Свети Луи (който по принцип се давал само на висши офицери и генерали). Турел отказал по-престижния орден и бил закичен с трети медал с Двата меча.

По време на Войната за независимост на САЩ, полкът на Турел е изпратен на служба в ‘Западните Индии’. Сражава се при Йорктаун (1781г.), Св. Китс (1782г.) и Битката на Светците (Битката при Доминика – 1782г.). В последното сражение, Жан губи един от синовете си, който служи като ефрейтор и също е ветеран в Полка на Тюрен.

Медалът с двата меча се присъжда на войници, които са служели 24 години в армията. Турел имал три такива медала.

Медалът с двата меча се присъжда на войници, които са служели 24 години в армията. Турел имал три такива медала.

През 1787г., по време на поредното назначение на полкът му, Турел отказва поканата да пътува в карета и вече 88-годишен марширува редом с останалите войници през целия път, заявявайки, че никога не се е качвал на карета и няма намерение тепърва да го прави. През 1788г., след като е получил трети пореден Медал с Два меча, другарите от Полка на Тюрен му поръчват портрет, дело на прочутия художник Антоан  Вестиер.

През октомври 1804г., император Наполеон Бонапарт лично награждава 107-годишния Турел с новосъздадения Национален Орден на Почетния Легион, като Жан става един от първите, които получават най-високото военно отличие във Френската империя. Жан Турел е обявен за „най-стария войник в Европа“ и получава пенсия в размер на 1 200 франка.

Жан Турел преживява своя разпрострял се в три столетия живот почти без да боледува. Раняван е многократно, но се възстановява от всичките си рани и нито една от тях не възпрепятства службата му. Умира нa 10.03.1807г., на 108 години, след кратко боледуване.


Битката при Седан

Battle-of-Sedan

Конфликт: Френско-Пруската война от 1870-71г.

Къде: Седан, Североизточна Франция

Кога: 01,09,1870г.

Кои участват:

1) Кралство Прусия, Кралство Бавария

Пълководци:Хелмут граф фон Молтке, Лудвих Фрайер фон дер Тан

Армия: 200 000, 774 оръдия

2) Втората френска империя

Пълководци: Наполеон III, Патрис Макмахон, Огюст Александър Дюкро, Емануел фон Вимпфен

Армия: 120 000, 564 оръдия

Историята на кратко:

През 1870г. Прусия е поставила Германската конфедерация в джоба си. Победите над Дания (1864) и Австрия (1866г.) издигат Прусия до ранга на една от водещите Велики Сили в Европа. Последната преграда пред утвърждаването на кралството като основен политически субект на Континента и легитимен център на германските земи остава Франция и нейната активна външна политика, целяща да балансира враждите на останалите сили, докато самата тя преследва издигане чрез амбициозни проекти за колониална експанзия.

Прусия не се колебае да нападне своя опонент, възползвайки се от благоприятната политическа ситуация – Австрия е заета със своите вътрешни преобразувания, Русия е в изолация след Кримската война, а Великобритания е обърнала погледа си по-скоро към Индия и разгръщането на руската експанзия в Централна Азия (т.нар. Голяма игра). Пруските войски и техните германски съюзници атакуват французите и след поредица от успехи започват да ги изтласкват към вътрешността на Франция. Най-голямата военна групировка на французите – Рейнската армия (150 000 души, командвани от марша Базен) е обсадена в Мец. Наполеон III и генерал Макмахон решават да сформират нова армия – Армията на Шалон и да се опитат да деблокират силите на Базен, след което да се съединят и да атакуват пруския фланг, прекъсвайки линиите за комуникация през Рейн. Наполеон, обаче, се страхува да рискува тежки загуби за новата си армия и решава да маневрира, избягвайки основното германско настъпление с поредица от маршове в посока белгийската граница. Това изтощава Армията на Шалон и дава шанс на граф Молтке да пренареди своите планове за справяне с императора и неговата нова армия. Молтке остава 1-ва и 2-ра армии да обсаждат Мец, а начело на 3та армия и Армията на Маас започва маневра за прихващане и обкръжаване на френските части, водени лично от Наполеон. На 30ти август, германците успяват да надвият французите при Бомон-ан-Аргон, нанасяйки им 5 000 души загуби и 40 оръдия. Французите се изтеглят към Седан, където Наполеон III планира прегрупиране и повторно изтегляне към по-удобни позиции на запад. Молтке, обаче, не дава никакъв шанс на французите и на следващия 1-ви септември обкръжава позициите им при Седан.

Битката започва когато френската армия прави опит да пробие пруския обръч. Французите избират за точка на пробива градчето Ла Монсел, но за тяхно нещастие, германците избират същата локация за нанасяне на своя собствен удар. Частите на Гьорг Саксонски са насочени към тази точка, заедно с баварските корпуси, командвани от барон Тан, чиято задача е да атакува Базен от другата страна на Маас.

sedan

Сраженията започват сутринта на 1ви септември, в 04:00 часа. Баварците атакуват Базей, но срещат упорите съпротива от страна на френските части, които са барикадирали улиците на градчето. Към 08:00 часа пристига подкрепление в лицето на VIII-ма пруска пехотна дивизия, а Тан успява да предислоцира част от артилерията си и към 09:00 часа атакува с подновена сила френските позиции с цел да осъществи необходимия пробив.

Боевете при ла Монсел започват в 06:00 часа и пруски части са изпратени за да подкрепят баварската атака, която подобно на боевете при Базай се натъква на сериозната съпротива на барикадираните френски войници. По време на сражението генерал Макмахон е ранен и назначава Дюкро за свой заместник.  Дюкро дава заповед за изтегляне от ла Монсел, но заповедта му е пренебрегната от генерал фон Вимпфен, който използва своя резерв, контраатакува и отхвърля баварците и саксонците. Краткия френски пробив е спрян с падането на Базей и прехвърлянето на свежи пруски части в помощ на баварците и саксонците. Контраатаката на Вимпфен отшумява, последвана от повторно германско настъпление. Към обяд германската артилерия подлага французите на убийствен обстрел и те са принудени да се изтеглят все по-навътре към Седан, с което де факто се оказват в обкръжение. Трите кавалерийски атаки в северния сектор при Флуен, ръководени от генерал Жан Маргьорит се провалят, отбити от настъпващия IX пруски корпус.

В края на следобеда, Наполеон III осъзнава безнадежността на ситуацията и прекратява опитите за пробив. Французите губят 17 000 убити и ранени срещу около 9 000 убити и ранени от страна на германските сили. На следващия 2ри септември, Наполеон III заповядва да се развее бялото знаме и предава цялата Армия на Шалон в ръцете на Молтке и кайзера.

Пленения Наполеон III разговаря с Ото фон Бисмарк след битката при Седан

Плененият Наполеон III разговаря с Ото фон Бисмарк след битката при Седан

Седан е едно от най-унизителните сражения в историята на Франция. Пленяването на Наполеон и разгрома на френските армии в Шампан и Лорен де факто предрешава края на войната. Сгромолясването на Втората империя е последвано от създаването на провинциално правителство, което се опитва да оказва съпротива още пет месеца, от който период датира и прочутата обсада на Париж. Прусия и нейните германски сателити доминират над Франция и й налагат унизителни мирни условия – изплащане на грамадна репарация и предаването на областите Елзас и Лорен (Лотарингия) във владение на новосформираната Германска империя. Унижението, понесено от Франция във Войната от 1870-71г. лежи в основата на Първата Световна война.

Според договора от Франкфурт (1871г.), Германия щяла д апродължи да окупира североизтоична Франция до изплащане на репарациите в размер на 5 милиарда френски златни франка за срок от 5 години. Франция изплаща цялата сума само за 2 години.

Според договора от Франкфурт (1871г.), Германия щяла да продължи да окупира североизтоична Франция до изплащане на репарациите в размер на 5 милиарда френски златни франка за срок от 5 години. Франция изплаща цялата сума само за 2 години.


Списание „Военна История“ Брой 10

VoennaIstoria10Cover1

 Този брой е по-специален. Той не е така обемен, както другите, но е специален с това, че е посветен на шестима българи, които са рискували всичко в името на своята Родина. Тази година се навършиха 136 години от Освобождението на България от Османско иго и ние решихме да Ви поднесем историите на тези шестима по-малко известни герои, защото именно тяхната и на другите като тях памет е тази, върху която трябва да се гради националното ни самочувствие. Освен тези истории, Юлиян Недев ще ни разкаже за мащабния контрареволюционен бунт в северозападна Франция, а Радослав Тодоров ни поднася втората част от своя разказ за възхода на Японската империя. Накрая сме ви подготвили една любопитна класация – Десетте най-героични отпора в историята на Стария Свят.

МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ БРОЯ ОТ:

САЙТА НИ

CALAMEO (само за четене)

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНАБГ.КОМ


Битката при Аустерлиц

 

33969

На днешната дата, през 1805г., Напоелон Бонапарт нанася съкрушително поражение на Руско-австрийската армия, командвана от Михаил Иларионович Кутузов. Френската победа слага край на Войната на Третата Коалиция (1803-1806г.) и бележи един от върховите моменти в кариерата на Бонапарт.

Битката:

Кога: 02.12.1805г.

Кой конфликт: Войната на Третата колаиция (1803-1805г.)

Къде: Аустерлиц, Моравия (дн. Славков у Брна, Чехия)

Кои се сражават:

1) Третата Коалиция – Русия, Свещената Римска империя

Численост: 85 000

Пълководец: Михаил Иларионович Кутузов

2) Франция

Численост: 73 000

Пълководец: Наполеон Бонапарт

Сражението накратко:

Съюзническата армия предприема марш с цел да пресрещне французите и да се срази с тях. Даву, командващ десният френски фланг успява да увлече след себе си съюзниците и те хвърлят голяма част от своите полкове в атака срещу Телниц. Въпреки численият превес, съюзническите части не успяват да синхронизират своето включване в боя и французите отблъскват полковете и ескадроните един по един, подпомагани от френската артилерия в центъра.

Кутузов задържа своите части в центъра, с цел да задържи височините около Працен, който руският генерал оценява като важна позиция за спечелване на сражението. До същото заключение достига и Наполеон, но неопитният Александър I не оценява ситуацията и заповядва на армията да напусне праценските височини, което провокира Наполеон да придвижи центъра си, командван от Султ с цел овладяване на позицията.  Генералите Вандам и Сенхилер щурмуват височините в центъра и с цената на сериозни жертви успяват да изтласкат съюзническите части и да заемат по-високата позиция.

Наполеон, уверен в победата премества щаба си на Праценските височини и заповядва на Вандам и Сенхилер да продължат настъплението. Съюзниците, осъзнавайки слабостта си в центъра хвърлят в атака Императорската гвардия, командвана от великия княз Константин Павлович.  Руснаците притискат силите на Вандам и Наполеон бърза да прати собствената си Гвардейска тежка кавалерия за да спаси положението. Оказали се една срещу друга, двете елитни части влизат в сложна схватка, която на пръв поглед изглежда патова.

Паралелно с това, Наполеон заповядва на Бернадот да придвижи напред левия фланг и да подпомогне разбиването на противниковия център. Частите на Бернадот пристигат  точно навреме, тъй като руската кавалерия започва да нанася сериозни поражения на френските си съперници. Прикривани от мощен огън на полевата артилерия и подновения френски натиск.  Французите успяват да пробият и преследват бягащите руски части в продължение на няколко километра.

В най-северната секция на бойното поле, Келерман се оказва притиснат от тежката кавалерия на фон Лихтенщайн, но подпомогнат от пехотата на Гафарели, Келрман удържа достатъчно дълго и Мюра, който командва северната секция на бойното поле успява да пренасочи няколко кирасирски ескадрона, които обръщат хода на сражението. Командването на левия френски фланг е поето от Лан, който започва цялостно настъпление срещу останалите руски части, командвани от Баградтион. В завързалото се сражение, двете страни дават най-доброто от себе си, но французите излизат крайни победители. Багратион се изтегля от бойното поле, но Мюра не позволява на Лан да извърши преследване.

На десния френски фланг Даву, възползвайки се от мелето в центъра и липсата на координация сред съюзниците, преминава в мощна контраатака, концентрирайки своите пехотни части. Французите, подпомогнати от своята артилерия в центъра успяват да отблъснат руските части и ги обръщат в бяг. Мнозина руски войници и десетки оръдия пропадат в заамръзналите езера, разположени в южната част на бойното поле докато бягат от масирания френски огън.

Французите губят около 8 000 души убити и ранени, докато съюзниците дават над 27 000 убити, ранени и пленени, а също така губят около 180 оръдия и 50 знамена. Победата окончателно изважда Австрия от войната и подготвя почвата за разгрома на Прусия на следващата година.

 


Битката при Росбах, 1757г.

На днешната дата, през 1757г., пруската армия, командвана от своя крал Фридирх II Велики нанася поражение на съюзените армии на Свещената Римска империя и Франция в битката при Росбах. Пруската победа е един от най-значителните успехи в кариерата на Фридрих и служи като заключителен елемент от блестящата пруска кампания през същата година.

Атаката на пруската кавалерия при Росбах

Атаката на пруската кавалерия при Росбах

Битката на кратко:

Конфликт: Седемгодишната война (1756-1763г.)

Къде: Росбах, електоратът Саксония (1) (дн. провинция Саксония-Анхалт, Германия)

Кога: 05,11,1757г.

Кои участват:

1) Свещената Римска империя, Франция

Численост: 42 000 войници, 45 оръдия

Пълководци: Шарл де Роан прнц Субиз, принц Йозеф Закс-Хилбургхаусен

2) Кралство Прусия

Численост: 22 000, 79 оръдия

Пълководци: Фридрих II (върховен), принц Хайнрих Пруски (пехота), генерал-майор Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц (кавалерия)

Сражението:

Още през август Фридрих сформира армия от 22 000 души, с която потегля на югозапад за да пресрещне напредващите сили на Франция и Австрия (Свещената Римска империя) и да им отреже възможността да окупират територии в Саксония и да застрашат Бранденбург – сърцето на Пруското кралство. Пруската армия успява да измине 170 мили за тринадесет дни, извършвайки усилен марш. По заповед на Фридрих, мудния обоз е изоставен, а продоволствията се пренасят напред чрез мобилни кавалерийски части. Съюзниците се опитват да избегнат решително сражение, въпреки че силите им са два пъти по-многочислени. Двете армии маневрират една срещу друга повече от два месеца, в крайна сметка оставайки в патова ситуация.

Пруската армия се разполага между селцата Берда и Росбах (виж схемата долу), докато съюзническата армия заема позиция западно от тях, между селата Брандерода и Мюхелн.

Планът на съюзниците е да обходят левия фланг на Фридрих, да се строят перпендикулярно на пруските позиции и да проведат ограничено сражение, в което да принудят прусаците да отстъпят на североизток. Първоначално Фридрих възприема маневрата им като знак за отстъпление, но капитан Гауди, един от щабните му офицери убеждава краля, че става въпрос за маневра, целяща даване на сражение.  Ентусиазиран от шанса, който е чакал още от август, Фридрих заповядва на армията си да вдига лагер и да започне маневра в посока изток с цел пресрещане на врага. Субиз и Хилбургхаузен на свой ред се заблуждават, че прусаците са с уплашили да не бъдат обкръжени и започват изтегляне на север. Това ги кара да ускорят марша на своите колони, което предизвиква сериозно объркване в съюзническите полкове. Кавалерията, начело със самия Субиз избързва напред с цел да настигне това, което съюзниците смятат за ариергард на отстъпващата пруска армия.

План на битката при Росбах. Пунктираните правоъгълници отбелязват първоначалните позиции на двете армии.

План на битката при Росбах. Пунктираните правоъгълници отбелязват първоначалните позиции на двете армии.

Вместо да се строи срещу съюзниците, Фридрих се възползва от факта, че армията му се движи два пъти по-бързо от врага и използвайки хълмовете Янус и Пьолцен като прикритие и решава да атакува директно врага от марш, без да забавя войската си с излишно престрояване, сигурен че съюзниците, следвайки канона, ще се стремят към разгръщане на линейна формация. Като допълнително средство за удар, Фридрих разполага батарея от 18 тежки оръдия на хълма Янус, които в 3:15 следобед откриват огън върху левия фланг на съюзната кавалерия, която сериозно е изпреварила останалата част от армията. Генерал Зайдлиц, командир на пруската кавалерия избира този ключов момент за да хвърли в ата своите 38 ескадрона кавалерия в атака. Пруската конница помита съюзните части в жестоко меле, в което самия Зайдлиц е ранен. Част от конницата на французите и австрийците бяга, а останалите ескадрони се изтеглят обратно на запад и се реорганизират около принц Субиз. Междувременно, съюзната пехота е достигнала подножието на хълма Янус, където няколкото френски полка, опитали атака срещу прусаците са пометени от артилерията на хълма и от убийствения огън на пруската пехота. Преди съюзниците да успеят да се разгърнат в линейна формация, десния им фланг е атакуван внезапно от Зайдлиц, който се е прегрупирал след разгрома на противниковата конница и е успял да удържи войниците си от хаотично преследване на врага.

Фридрих Вилхемлм фон Зайдлиц, командир на пруската кавалерия и един от най-успешните висши офицери на Фридрих II

Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц, командир на пруската кавалерия и един от най-успешните висши офицери на Фридрих II

Изправени пред атака едновременно по двата фланга и фронтално, съюзните полкове започват безредно отстъпление и въпреки опитите на Субиз и Хилбургхаузен, едва няколко полка успяват да се изтеглят в добър ред.  По-голямата част от пруската пехота не успява да изстреля и един залп, като в сражението участват не повече от седем роти. Жертвите за прусаците са символични – около 550 души. Съюзниците губят 5 000 убити и над 5 000 пленени.

(1) Държава, част от Свещената Римска империя; Саксония е една от 7-те държави, чийто владетели (курфюрсти) имали правото да избират императора на Свещената Римска империя; По време на Седемгодишната война, Саксония била окупирана от Прусия и използвана като продоволствена база. Австрия и Франция се опитвали всячески да изтласкат прусаците от Саксония, за да им отнемат възможността да събират ресурси и средства от тази държава.


Битката при Ажинкур, 1415г.

На днешната дата, през 1415г., армията на Хенри V постига изненадваща победа над френските войски в битката при Ажинкур.

Английските рицари се подготвят за битката

Английските рицари се подготвят за битката

След като превземат Арфльор, изтощените от обсадата англичани са преследвани от значително по-многочислена френска армия, водена от крал Шарл VI и конетабъла Шарл д’Албер. Французите успяват да изолират английските сили към вътрешността на страната и Хенри V е принуден да даде сражение в неизгодна за него позиция. Англичаните разполагат с около 7-8 000 души, от които около 5 000 стрелци и 2 000 спешени рицари и тежкобронирани пехотинци. Срещу тях французите противопоставят около 15 000 войници, от които поне 3 000 са рицари, а над 10 000 са стрелци с арбалети и феодално опълчение. Първоначално французите заемат изчаквателна позиция, тъй като очакват пристигането на около 5 000 души подкрепления. Хенри, чийто войници са изтощени от глад, дългия поход и дизентерия, решава да провокира французите и внезапно измества английски фронт на 300 ярда от френската позиция. Французите са изненадани от този ход и не успяват да атакуват английските стрелци, които бързо набиват колове в шахматен ред пред своята нова позиция и започват да обстрелват врага. Французите, чиято подредба сериозно се различава от първоначалния им план поради липсата на достатъчно пространство за развръщане на кавалерията, реагират първосигнално и рицарите, които трябвало да изчакат подготвящия огън на своите стрелци, се втурват срещу английската позиция. В този момент английските стрелци с дълъг лък (longbowmen) започват масиран обстрел на настъпващите през калното поле френски рицари. Противно на митологизацията, стрелците се целят в конете, а не в рицарите, тъй като френските рицари разполагали с висококачествена миланска броня, която била неуязвима дори за дългите лъкове. Заострените колове спрели онази част от френската кавалерия, която все пак успяла да премине бойното поле. Зашеметени от сериозните загуби, французите започнали да се оттеглят.

Схема на битката при Ажинкур. Хенри разполага стрелците си по фланговете, от където те лесно обстрелват настъпваите французи. Английският център заема на-тясната част на бойното поле и се окопава. Последователните атаки на враговете са удавени в кръв и кал, а Хенри V лично брани ранения си брат в центъра на най-голямото меле.

Схема на битката при Ажинкур. Хенри разполага стрелците си по фланговете, от където те лесно обстрелват настъпващаите французи. Английският център заема на-тясната част на бойното поле и се окопава. Последователните атаки на враговете са удавени в кръв и кал, а Хенри V лично брани ранения си брат в центъра на най-голямото меле.

Конетабл д’Алберт заповядва нова атака, този път спешена, в която участват всички френски рицари и тежката френска пехота. Стрелците на англичаните изразходват последните си муниции и макар да не успяват да повалят прекалено много врагове, залповете им, в комбинация с калта сериозно забавят напредването на французите. Когато последните достигат английската позиция, вече са сериозно изтощени и поради тясното пространство не успяват да се разгърнат срещу английската тежка пехота и рицари, към които се присъединяват и стрелците, изоставили лъковете си и въоръжили се с кирки, чукове и секири, използвани преди това за поставянето на заострените колове. В започналото меле англичаните излизат победители и пленяват мнозина вражески благородници. В този момент Хенри, виждайки, че останалата част от френската армия започва да се прегрупира, заповядва хилядите пленени френски войници да се избият, тъй като бройката им била сериозна заплаха за англичаните, в случай на нова френска атака. Стреснати от английската жестокост и от неочаквания разгром на своите рицари, френските сили, съставени основно от селски опълчения и стрелци напускат бойното поле. Виждайки това, Хенри заповядва да се спре клането, спасявайки живота на няколкостотин вражески рицари, които след това са разменени срещу щедър откуп.
Победата на англичаните отваря пътя на Хенри към Париж и към мечтаната от него френска корона….


Списание „Военна История“, брой 8

VoennaIstoria8Cover1

Пред вас е осмият пореден брой на списание „Военна История“. Този брой е специален с това, че излиза точно 3 години след началото Клуб „Военна История“. Ако трябва да правим някаква равносметка, за последните три години постигнахме, поне по наше скромно мнение, доста. Над 13 000 пъти са били изтегляни броевете на списанието от Интернет. Успяхме в продължение на две години и половина да организираме редовни сбирки на хора, стремящи се да научат и споделят своя опит в областта на военната история и в повечето случаи аудиторията ни надминаваше тази на редовните учебни занимания в Софийски университет, което може само да ни радва. Тази година се наложи да направим промяна в дейността си и поне за тази есен да прекратим редовните срещи на клуба. Макар че, сега като се замисля, клуб звучи дори някак помпозно, поради простата причина, че нашите сбирки и нашето списание са и ваши, отворени за всеки, който иска да участва. Това е един клуб, на който всички вие, които ни подкрепяте сте членска маса. Голямата ни мъка остава обратната връзка…изглежда в България хората обичат да четат, но не обичат да вземат отношение. Въпреки това, вече преминахме 2 500 „фенове“ във Фейсбук, което за група с относително ограничен интерес, каквато е военната история, е доста добро попадение според нас.

Започнаха да се чуват гласове, че пренебрегваме епизоди от българската история когато пускаме публикации в сайта си и в социалните мрежи. Бързам да отговоря, че ние не ги пренебрегваме. Истината е, че, поне според мен, е срамно в Интернет да се появяват банални публикации за едни и същи исторически събития и личности от нашата история, като едва ли не всеки месец трябва да ни се напомня къде е Дойран, кой е Ботев и защо се е създало Опълчението. Не знам за вас, но мен лично ще ме е срам ако трябва и ние да пускаме статии и публикации, в които разказваме на своите читатели за емблематични личности и събития от българската военна история. Иска ми се да вярвам, че хората, които следят нашата страница и нашия сайт знаят тези неща, гордеят се с личностите и събитията, заради които ние с вас днес сме тук, говорим на родния си език и живеем в държава, кръстена на народа, който я населява. Ако има нужда да ви разказваме подробно за Шипка, за Ахелой и за генерал Вазов, значи това не е страница за военна история, а учебник за 6-ти клас. Аз лично смятам че в България са предостатъчно хората, които пишат учебници.

За сметка на сбирките, които се наложиха да прекъснат, в момента работим върху няколко други идеи, които, ако се осъществят, сериозно ще разширят кръга от дейности на „Военна История“. Но да не изпреварваме събитията – всяко нещо по реда си. А сега, какво може да прочетете в настоящия брой. Започваме с едно интервю, любезно предоставено ни от гл. ас. др. Димитър Григоров, преподавател в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, редактор на списание „Анамнезис“ и специалист по съвременна балканска история. Той хвърля малко светлина върху начина, по който сърбите възприемат първата си конфронтация с нас българите, случила се през ноември, 1885г. Следва още едно интервю с колегата Петър Теодосиев от „Българска Наука“, който ни разказва повече за техният нов филм „Трагедия и Слава“, посветен на 100-годишнината от избухването на Междусъюзническата война. Продължаваме с две статии посветени на съвременното военно дело и са един вид обзори на настоящето положение в България и по света. Първата е посветена на мястото на съвременната българска армия на Балканите и в Европа, а втората – на десетте най-харчещи за отбрана страни в света към 2012г. В рубриката „Пълководци в сянка“ ще ви представим един швед, чиято кариера е емблематична за историята на скандинавската монархия и който отразява в себе си качествата на Наполеоновата епоха. Като последна, „историческа“ статия за броя, ви представяме първата част от материала на Иван Стоянов, посветена на Флавий Виталиан – византийски пълководец, обърнал се срещу император Анастасий и застанал начело на разнородна армия от „варвари“ и ромеи, която поела към Константинопол.

За финал оставяме ревюто на Веселин Матев, посветено на последната бомба в сферата на стратегическите компютърни игри „Rome Total War II”. Веселин е прекарал няколко безсънни седмици пред монитора и е извлякъл най-важните поуки от новото бижу на Creative Assembly и SEGA.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

НАШИЯ САЙТ

КАЛАМЕО

ЗАМУНДА.НЕТ

ЗЕЛКА.ОРГ

АРЕНА БГ


Десет армии, които не сте очаквали да откриете на подобно място….

Историята изобилства от случаи, в които срещаме армии на най-неочаквани за тях места. Ето десетте, за които смятаме че са най-изненадващи:

 

1. Ахейските наемници на египетския фараон Сети I (1292-1279г. пр. Хр.)

Така трябва да са изглеждали ахейските първенци преди битка

Така трябва да са изглеждали ахейските първенци преди битка

В началото на XIII век пр. Хр., още преди да застанат под стените на Троя, ахейците вече плавали из Средиземно море и се сражавали срещу различните народи, обитаващи бреговете му. Ала когато достигнали делтата на Нил, попаднали на едно царство, което се оказало прекалено голяма лъжица за тяхната уста – Египетското Ново Царство. След близо вековното царуване на Рамзес I, на трона се възкачил сина му Сети I, който се стремял да повтори и надмине славата на баща си. За целта Сети се заел да организира поредица от кампании, включително и превземането на Кадеш, където преди това баща му се наложило да отстъпи пред хетите. Сети бързо разпознал ползата от опитните, войнствени опортюнисти, напуснали родните си земи в Елада. Въоръжените с бронз войни били идеално допълнение към по-леко екипираните египетски части и заедно с мощните войни от Нубия, ахейците се превърнали в мощен елемент от фараоновата армия. Част от тях дори били назначени като лична гвардия на владетеля. В по-късни времена ( VIII век пр. Хр.),наемници от Йония и Кария играли важна роля в армиите на египетските фараони от 26-та династия.

2. Походът на Десетте хиляди

десетте хиляди достигат Черно море след като са изминали хиляди километри из Мала Азия и Близкия Изток

десетте хиляди достигат Черно море след като са изминали хиляди километри из Мала Азия и Близкия Изток

През 402г. пр. Хр., по-малкият брат на персийският шах Артаксеркс II – Кир Младия, решил да събере армия с която да свали своя брат от трона и да застане начело на най-голямата империя в света до тогава. Кир събирал сили от всички краища на империята, но се оказало, че най-силният контингент в армията му били…гръцките наемници, събрани от цяла Елада. Това били хоплити-наемници, които останали без занимание след края на Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.). Това, което е изненадващо за тези 10 000 мъже не е че служели на персиец, а  че следвайки Кир Младия достигнали до Вавилон, прекосявайки Анатолия, след което срещу течението на Ефрат и прекосявайки планините в източна Мала Азия достигнали Трапезунд, а от там, натоварени на флотилия пребродили южните брегове на Черно море и едва 4 години по-късно се завърнали по родните си места. Десетте хиляди се оказали и най-коравото звено в армията на Кир. След като претендентът бил убит в битката при Кунакса (401г. пр. Хр.), елините продължили да се сражават още 3 дни срещу цялата останала противникова армия и издържали, Накрая Артаксеркс се видял принуден да им обещае свободен изход от Персия. Ала не след дълго шахът пристъпил думата си и с измама избил водачите на гърците. Хоплитите не се отчаяли, събрали се на импровизирано народно събрание и си избрали нови водачи, сред които бил и историкът Ксенофонт, който по-късно записал странстванията на своите другари в творбата „Анабазис“. Следвани по петите от персийски войски, атакувани от местни племена и борейки се с природните стихии, гърците успели да си пробият път обратно до Егейско море и да се измъкнат от множеството клопки, поставени им от техните врагове.

3. Срещата на арабската и китайската армии в Средна Азия

BattlebwPaekcheandShilla

През 751г. Централна Азия и по-специално Киргизстан и още по-специално долината на река Тала станала свидетел на една доста неочаквана среща. Една срещу друга застанали армиите на Абасидския халифат и Империята Тан (Китай). В своя стремеж за експанзия към непознатите равнини на големия континент, двете империи навлизали все по-навътре, съответно на изток и запад. В крайна сметка, двете супер сили на VIII век се срещнали сред полята на дн. Киргизстан, много преди киргизите да се заселят там.  Двете армии наброявали приблизително по 40 000 души, като голяма част от китайските сили се състояли от местни наемници от племената карлуки, както и от полуномадските войнства, живеещi в областта Фергана. В хода на битката, тези войни изоставили китайците и преминали на страната на арабите. От десетте хиляди китайци оцелели едва 2000, но според източниците, арабите загубили около 20 000 души в самата битка и в преследване на разбития враг, благодарение на тактиките, приложени от китайския помощник-генерал Ли Сийе, който бил поставен начело на ариергарда от основния командир  Гао Сянджи. Победата на арабите спомогнала за разпространението на исляма в Централна Азия. Смята се, че в тази битка арабите пленили технологията за правене на хартия, която по-късно достигнала и до Европа.

4. Варяжката гвардия на византийските императори

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Използването на чужденци от далечни земи като лична владетелска гвардия не било изобретение на ромеите, но те определено надминали себе си в търсенето на войни на далечни разстояния. Началото на гвардията било поставено през 988г., когато Василий II получил като подарък от великия киевски княз Валдимир 6 000 войни от т.нар. „варяги“ – комбинация от славяни и скандинавция, въоръжени с характерното за викингите снаряжение – дълги ризници, конични шлемове и грамадни секири и кръгли щитове. В последствие Василий и неговите наследници пордължили да приемат на служба всякакви войни от Скандинавия, северна Германия и дори Англия. Смята се, че след битката при Хейстингс, голям контингент саксонски войни достигнал Византия и се заклел в служба на императора. Варяжката гвардия не просто служела на императора, а често се сражавала на първа линия в множеството войни, които империята водела. Василий ги използвал срещу Самуил, а в последствие през 1041г., варягите, в основната си част норвежци, помогнали за потушаване бунта на Петър Делян. Саксонски контингенти воювали срещу маврите и норманите в Сицилия и Неаполитания. Варяги се били и при Манцикерт и Мириокефалон. Гвардията придружавала Алексий Комнин когато влязъл в Никея през 1096г. Варяжката гвардия се сражавала и срещу кръстоносците през 1204г. Основната отличителна черта на нордическите войни, които служели в гвардията била тяхната клетва до вярност, която се давала до смърт и която била пряко свързана със скандинавското чувство за чест. Можем само да спекулираме, но вероятно мъжете от гвардията се радвали на сериозна популярност сред женската половина от византийското общество, както личи от писанията на Ана Комнина.

5, Келтите в Италия (1498-1559г.)

Galloglass_n_Kern-2

Червенобради гиганти, нарамили огромни мечове и носещи…поли. Това е гледка, която сериозно стресирала мъжете в ренесансова Италия и привличала вниманието на техните дами. В служба на френските крале, шотландци и ирландци често преминавали Алпите и се сражавали срещу испански и италиански коалиции в името на пари, плячка и препитание. Историята на келтските войни, служещи на династиите Капет и  Валоа е свързана със Уилям Уолас и т.нар. Auld Alliance (Стария съюз) от 1295г. между Шотландия и Франция, насочен срещу Англия. Шотландците, а покрай тях и ирландците често се включвали с разнообразни контингенти във войните на фреснките крале с Англия. След 1453г., когато Франция обърнала погледа си към Бургундия и Италия, кралете Валоа плащали щедро на обеднелите планинци и техните ирландски братовчеди в замяна на военна служба на Континента. Келтски полкове във френската армия съществували до Революцията (1789г.), а след реставрацията на монархията, Луи Фиип причислил ротите им към Чуждестранния легион.

6. Унгарските контингенти в Судан

Clipboard01-2

 

След като през 1526г. Османската империя завладяла по-голямата част от Унгария, части от унгарската армия преминали в служба на османците. Сюлейман Кануни използва старата традиция да разпраща армиите на завладените народи в противоположните краища на империята и изпратил унгарските контингенти да омиротворяват…Египет. Сражавайки се срещу разбунтували се мамелюци, нубийски пустинни племена и всякакви други рожби на Тъмна Африка, които се опитвали да преминат османската граница, унгарците постепенно превърнали тези негостоприемни земи в своя нова родина, смесвайки кръвта си с тази на копти, нубийци и суданци. Днес техните потомци, т.нар, маджараби все още населяват Южен Египет и Северен Судан.

7. Грузинската гвардия на иранските шахове

cossack-horseman

В епохата на Сафавидската империя в Иран, Грузия се намирала под влиянието на шаховете, които имали думата при избора на многобройните грузински крале, управляващи земите на югозападен Кавказ. В замяна на владетелската благословия, грузинците често служели в редиците на иранските армии, а някои от най-верните командири на Сафавидите били с грузински произход. В края на XVIIв., когато династията започнала да запада, грузинските контингенти се оказали последната стабилна военна сила на залязващата империя. В периода 1698-1718г. грузински контингенти служели под командването на своите крале Георги XI и Давид II. Грузинците успели да нанесат няколко последователни поражения на афганските орди, които атакували Персия и дори за кратко преминали в контранастъпление, достигайки Кандахар. Останали без подкрепа на централната власт, грузинските войски постепенно се стопили и в крайна сметка били разбити.

8. Британският легион на Симон Боливар

040color

След края на Наполеоновите войни, голяма част от войниците на Великобритания останали без работа и за това 7 000 от тях прекосили Атлантика и се записали в служба на Симон Боливар и неговата война за прогонване на испанците от Южна Америка. Съставен от ветерани от английски, шотландски, ирландски и хановерски произход, Албионският легион, както го наричали местните се сражавал в челните редици на най-разгорещените сражения от Южноамериканската война за независимост – Буяка (1819г.), Карабобо (1821г.) и Пичинча (1822г.), които довели до независимостта на Боливия, Еквадор и Венесуела.  В последствие, албионците се сражавали и при Аякучо (1824г.) в Перу – последната голяма битка от войната, която довела до краха на испанската съпротива. Британските войници се сражавали до самия край на кампаниите, а мнозина от оцелелите се заселили в Латинска Америка.

9. Американския флот в Алжир 1801-1815г.

Така изглеждали първите морски пехотинци

Така изглеждали първите морски пехотинци

След като през 1783г. Великобритания признала независимостта на САЩ, американски търговски кораби започнали да плават в Средиземо море, където били атакувани от алжирските пирати. Правителството в САЩ решило, че няма да плаща откупи на „алжирските варвари“ и изпратило своята Атлантическа флота в Средиземно море, където американците провели първата си презокеанска експедиция, в която дейно участие взел новосформирания корпус на Морската пехота. В следствие на  поредицата успешни удари, нанесени от американците, берберите оставили търговските им съдове на мира, а янките се отдали на своята външнополитическа изолация.

10. Чуждестранният легион в Мексико 1862-1869г.

В имението Камарон

В имението Камарон

Когато през 1863г. поредната гражданска война разтърсила Мексико, император Наполеон III решил че е добра идея да завладее страната и да я превърне в част от френската колониална империя, която вече трупала актив в Африка и Индокитай. За целта, французите решили да не си цапат ръцете лично а да изпратят своите най-добри и най-лесно заменими войници – Чуждестранният легион. Контингентът чужденци бил натоварен на океанската флота на Франция и стоварен в пристанището Веракруз през 1862г.  Докато основните френски сили се заели да окупират страната, полковете на Легиона били изпратени на самоубийствени мисии по фронтовата линия. Най-прочутата от тях е отбраната на Камарон, в която 67 войници и офицери от легиона, водени от капитан Жан Данжу се сражавали срещу 3000 мексиканци, обсадени в едно имение. След неколкочасова престрелка, последните пет легионери атакуват на нож, оцеляват само двама, на които е позволено да се оттеглят от бойното поле с тялото на своя капитан. повече от 1/3 от жертвите, дадени от Франция във войната са от състава на Чуждестранния легион.


Рицарят Баяр

No pasaran!

No pasaran!

 

Извън класацията за 10те най-героични отпора в историята на Европа, трябва да споменем и още един, за когото благодаря на Пламен (той си знае) за подсещането. През 1503г. в битката при Гариляно, испанските войски били на път да обкръжат и унищожат френската армия. Испанската конница бързо догонвала отстъпващите френски части. Между тях и тоталната победа седял един мост и един рицар, застанал на него – Пиер Терайл, сеньор Баяр. Атакуван от 200 испански конници, Баяр не трепнал и собственоръчно спрял щурма и спасил своите сънародници от сигурна смърт. С тази си постъпка Баяр заслужил завинаги титлата „рицар безукорен и безстрашен“, която той самият отхвърля приживе и предпочита да го наричат просто „добрия рицар“.