Tag Archives: хетайри

Пет легендарни бойни формации от Античността

1. Персийските Безсмъртни

Как американските кино творци си представят безсмъртните

Как американските кино творци си представят безсмъртните

Как изглеждали те всъщност...

Как изглеждали те всъщност…

Кога: 535-331г.

Къде: Персийската Империя (Западна и Централна Азия)

Колко: 10 000

Войни: Персийската експанзия; Гръко-персийски войни; Персийски граждански войни; Персийски походи в Египет; Войните на Александър Македонски

Паметни битки: Термопилите; Кунакса; Граник; Исос; Гавгамела;

Защо са легендарни: единствената професионална бойна формация в армията на Персия, безсмъртните изпълнявали ролята на императорска гвардия. Те били най-добре обучените, платените и въоръжените воини в армията на шаховете и освен това се подбирали на принципа на физическата прилика помежду им. Така, според Херодот, когато един от тях загинел в битка, друг, подобен на него го заменял веднага и за враговете изглеждало сякаш се бият все с едни и същи хора.

2. Спартанската пехота

IM_spartan_small

„Ако вляза в Лакония, ще превзема Спарта“ – Филип II Македонски
„Ако…“ – Спартанците

Кога: 490-146г. пр. Хр.

Къде: Елада

Колко: до 10 000

Войни: Гръко-персийски; Пелопонески; Походи на Агезилай в Мала Азия; Тиванска експанзия; Войните на Александър Велики; Войните на Ахейската лига;

Паметни битки: Термопилите; Платея; Егоспотамос; Обсадата на Атина; Левктра; Обсадата на Мегаполис; Обсадата на Спарта;

Защо са легендарни: Общество от войни и побратими, чиято единствена задача в живота била да воюват и да усвоят изкуството на боя до съвършенство. Дисциплината, храбростта и жертвоготовността им са всявали респект както сред съюзниците, така и сред враговете им. Спарта е единственият гръцки полис, който остава със статут на регионална сила до самия си край през 146г. пр. Хр. Освен с войнските си умения, спартанците остават в историята и със своя пестелив, но смислен стил на изказване – лаконичен, който и до днес носи името на областта Лакония, където се намирал полиса.

3. Тиванският Свещен отряд

Воини от Свещения отряд

Воини от Свещения отряд

Кога: 378-338г. пр. Хр.

Къде: Елада

Колко: 300 души

Войни: Войните на Спартанската хегемония; Войните на Тиванската хегемония; Македонската експанзия;

Паметни битки: Тегира; Левктра; Мантинея; Херонея;

Защо са легендарни: Отрядът бил съставен от 150 хомосексуални двойки, като създателят му Горгидас залагал на любовта като основно средство за поддържане на висок морал и дисциплина. Свещеният отряд доказал своята стойност в епохата на Тиванската хегемония, сразявайки всичките си противници. Когато при Херонея отряда бил обкръжен от македонската кавалерия, тиванците се сражавали до последния човек. Смята се, че Филип IIполучил своето бойно обучение като част от Свещеният отряд.

4. Македонските Хетайри (Спътници)

Александър Македонски и един от неговите спътници

Александър Македонски и един от неговите спътници

Кога: 338-323г. пр. Хр.

Къде: Македония

Колко: Няколко стотин

Войни: Мекедонската експанзия в Елада и македоно-Персийската война; Походът на Александър в Индия;

Паметни битки: Херонея; Граник; Исос; Гавгамела; Хидасп;

Защо са легендарни: Хетайрите, личните спътници в боя на Александър Македонски, са може би най-успешната и ефективна кавалерия в историята на Антична Европа. Сформирани от елитна на македонското общество, тези конници представлявали каймакът на мекедонската армия; Най-големите победи на Александър се решавали именно от умението, морала и дисциплината на хетайрите. Без тях до себе си, Великият македонец нямаше да успее да достигне до краищата на познатия свят.

5. Аргираспидите

Атака на аргираспидите

Атака на аргираспидите

Кога: 353-280г. пр.Хр.

Къде: Македония, Персия, Бактрия, Согдиана, Индия

Колко: няколко хиляди

Войни: Войните на Филип II Македонски; Войните на Александър III Македонски; Войните на Диадохите;

Паметни битки: Херонея; Граник; Исос; Гавгамела; Хидасп;

Защо са легендарни: Аргираспидите (Сребърните щитове) били елита на елитните македонски фаланги – педзетайрите; Всеки един от тези мъже изкарал десетилетия в походи и битки, като през 323г., когато Александър ги „създал“ във Вавилон, повечето от тях вече били прехвърлили 50-те, а мнозина били и над 60 годишни; Като награда за вярната им служба, Александър, в добавка с бойната им плячка, заповядал щитовете на всеки един от тях да бъдат посребрени, от където идва и названието им; След смъртта на Александър, аргираспидите , които били на път да се завърнат в Македония за да доизкарат старините си, били принудени да се включат във Войната на Диадохите; Първоначално техен господар станал Евмен, но след битката при Габина, Антигон поел командването им, след като успял да плени техния обоз (състоящ се от техните жени и деца); Притеснен от славата и опита на тези ветерани, Антигон разбил частта им на малки отряди, които постепенно били унищожени, получавайки самоубийствени мисии в планините на Афганистан…


Битката при Гавгамела, 331г. пр. Хр.

На днешната дата през 331г. пр. Хр. Александър Македонски нанася последно голямо поражение на персийските войски при Гавгамела и де факто слага край на организираната персийска съпротива срещу македонската инвазия. Победата при Гавгамела е един от върховете в кариерата на Александър Велики и е една от най-значимите битки за цялата Античност.

alexander_mosaic.web.1

Мозайка, изобразяваща атаката на Александър (в ляво) срещу позицията на Дарий III (в дясно, с протегната ръка)

След като побеждава персите при Граник и Исос, Александър поема на юг през Финикия, заладявайки Тир през 332г. пр. Хр., а в последствие и Египет. След покоряването на Египет, Палестина и Финикия, войските на македонския цар поемат на изток към една от четирите имперски столици на Персия – Вавилон. Решен да спаси града и да се справи веднъж за винаги с македонците, Дарий III мобилизира всички останали сили под негово командване, пръв заема позиция недалеч от Вавилон, край Гавгамела и дори успява да извърши подготовка на бойното поле – подравняване на терена и изграждане на специални позиции, преди македонците да успеят да пристигнат.

Числеността на двете армии търпи различни тълкувания. Що се отнася до силите на Александър, историците като цяло приемат цифрата 47 000 – 40 000 пехотинци и 7 000 конници. Проблемът идва от персийската армия. Тя била по-голяма от македонската, но с колко? Според древните автори, персите наброявали над 800 000, но както сами се досещате подобна цифра е неправдоподобна. По-съвременни интерпретации поставят персийските сили в размер между 60 и 100 000 души. Във всеки случай Дарий имал числено предимство, както и предимство по отношение на терена, тъй като персите били тези, които избрали мястото на сражението.

Battle_of_Gaugamela,_331_BC_-_Opening_movements

Битката при гавгамела – 1ви етап – в червено – персите, в синьо – македонците; В плътен цвят е изобразена пехотата, кавалерията е дадена в правоъгълник, пресечен от диагонална линия. Специфичния знак от три последователни черти, който по принцип се ползва да означи артилерията тук представлява бойните колесници на персите.

Македонската армия настъпила първа, придвижвайки се в особена формация, с фланговете извити на 45 градуса с цел да предизвикат персийската кавалерия да атакува. Целта на Александър била да извърши дълаг марш със своята елитна конница, която да увлече персийската кавалерия към македонското дясно крило и по този начин персийския център да остане оголен за решителна атака срещу позицията на самия Дарий III. Царят на царете се опитвал да избегне нуждата да атакува прибързано своите врагове, но маневрата на Александър дала резултат и първо колесниците, а в последствие и останалата част от персийската армия преминала в атака. За да се справят с колесниците, чийто колела били снаряжени с коси, македонските леки копиеносци разработили тактика, която отваряла нарочни празнини в първите редове на фалангата, в които колесниците попадали и по този начин били обкръжавани от три страни. Изплашените и хванати в капан коне отказвали да се подчиняват на своите кочияши и колесниците се превръщали в лесна плячка за мекедонците.

Battle_gaugamela_decisive

Втори етап на битката – атаката на Александър по десния фланг и пречупването на лявото македонско крило.

Изпълнявайки първоначалния си замисъл, Александър оставил своите хетайри да продължат маневрата в дясно и да пресрещнат вражеската кавалерия, а той самия повел македонския център, вече подреден в клиновидна формация и атакувал позицията на Дарий III с цел да залови лично шах-ин-шаха. Атаката на македонците успяла да пробие линията на персите и Александър се насочил към Дарий, стремейки се лично да залови персийския владетел. 

Междувременно, на левия фланг нещата не изглеждали добре за македонците, командвани от Парменион. След изтеглянето на центъра и дясното крило, левия македонски фланг останал изолиран и персийската кавалерия на десния фланг успяла да се възползва от отворилата се пролука, като част от индийската конница дори достигнала македонския лагер. Заплашен от обкръжение, Парменион призовал Александър на помощ. Царят, решен да опази войските си, се отказал да преследва Дарий и насочил своята армия срещу десния персийски фланг. Усилието му било подпомогнато от масовото отстъпление на персите по левия фланг и центъра, Когато персийската коннциа на свой ред била заплашена от обкръжение, нейните отряди бързо се обърнали в бягство и напуснали бойното поле.

След победата при Гавгамела Месопотамия била изцяло завладяна от македонците. Директната плячка от битката възлизала на над 4 000 таланта сребро, пленени били личната колесница на Дарий и неговото снаряжение. Шахът избягал, но скоро след това бил убит по заповед на бактрийския сатрап Бес. След смъртта на Дарий, Александър повел армията си на изток и след като превзел и опожарил Персеполис, се отправил към Бактрия в преследване на Бес и в опит да се завоюват последните остатъци от Ахеменидската империя.

01maplarge

Империята на Александър Велики. с червена стрелка е отбелязан пътя на армиите му.