Подобно на Сирийската Опозиция, за която вече казахме няколко думи, силите, подкрепящи президента Асад не са еднозначни, но са далеч по-мнонолитни в своята позиция…или поне така изглежда на пръв поглед

Сирийската армия, наброяваща около 150 000 души в началото на годината, Сирийската армия претърпя поредица от тежки поражения както в материален така и в кадрови план. В началото на войната, Асад разполагаше с двойно повече хора под оръжие, но тяхното количество скоро започна да се топи, както поради значителните загуби, така и заради дезертьорство от страна на цели подразделения. Към момента, подпомагани стабилно от Иран и Русия, правителствените части се опитват да съживят своята мощ. Сирийската армия е единствената, местна сила, разполагаща с ВВС и ВМС от някакъв по-значителен мащаб, което й два предимство при провеждане на операции и при снабдяване на отдалечени пунктове, като Деир ез Зор например. Основен противник на СА през последните четири години се явява коалицията от Свободната Сирийска армия и Ислямски фронт, срещу които са насочени и по-голямата част от офанзивите, извършени от силите на Асад. Доста по-опасен, но по-малко атакуван опонент се явява Ислямска държава, с която сирийското правителство влиза в периодични конфронтации, най-вече в източните части на страната, където битката за Палмира и Деир ез Зор продължават с месеци (в първия случай) и с години (във втория). Въпреки това, тези фронтове не с атака интензивни, колкото настъпленията на СА срещу Алепо (Халеб) и бунтовническо-джихадистките позиции между Хама и Хомс и в района на Дараа.

Освен редовните сили на армията, правителството на Асад се подкрепя от десетки паравоенни формирования, немалко от които  са шиитски. Тези бригади и части служат навред из страната редом с редовната армия. Трудно е да се даде някаква точна оценка за тяхната численост, но вероятно броя им надхвърля 20 000 бойци. Отделно от тях, в Сирия оперират и около 12 000 ирански войници и бойци, съсредоточени най-вече около Дамаск и по фронта северно от Хама.

Хизбула – една от най-мощните ислямистки организации през XX век, Съставена от множество крила, някои политически, други военни, Хизбула използват своето мощно влияние в Ливан и използват страната като своя оперативна база. Бидейки шиитска структура и получавайки редовни субсидии от Техеран, Хизбула е директен проводник на иранската политика в Сирия и Ливан и, логично, подкрепя правителството на Асад, което е в тесни връзки с иранците. Към момента, Хизбула използва значителна част от своя военен потенциал за да помага на правителствените сили в редица ключови за СА сектори (виж картата), освен това, определени погранични райони се намират под директния контрол на организацията. Трудно е да се прецени колко точно бойци на Хизбула се сражават в Сирия, тъй като различни източници дават различен брой. Минималното число е 2000, но вероятно става дума  за два пъти повече. Според френски и израелски източници, става дума за около 4-5 000 бойци, което е, грубо, около 25% от общата численост на въоръжените сили на организацията.

Русия – преди броени дни, Москва започна своята активна намеса в страната. излишно е да ви представяме Русия като фактор. Достатъчно тук е да споменем видовете техника, които Путин изпрати в помощ на Дамаск: 12 СУ 24 , 12 СУ 25 , 6 СУ 34, 4 СУ 30, няколко стотин морски пехотинци. В момента, Русия ограничава своята активна намеса до нанасяне на множество въздушни удари срещу цели на Ан Нусра и Ислямска Държава, въпреки, че отделни източници посочват, че руските изтребители се целят и в позиции на ССА.