Текстът е част от Арменския препис на Хрониката на Михаил Сирийски, съставен през XIII век. Оригиналният текст е записан на езика сириак през XII век

[137] „След като Филипик управлявал две години, го ослепили и пратили в изгнание. След него Анастасий (1) управлявал две години. По същото време умрял ал Уалид и две години управлявал Сулайман (2). В същата тази година [714 г.] Маслама завзел Галатия и всички крепости в нея. Анастасий изпратил свой войски от запад, но те се разбунтували и убили командира си. Войските издигнали за император Теодосий (3), а Анастасий избягал в Никея.

Маслама отишъл в земята на тюрките [хазарите] и се завърнал с голямо количество плячка. Той потеглил срещу Азия, завзел Сарди и Пергам, и заловил множество пленници и плячка. Тогава Маслама се почувствал горд и решил да потегли срещу Константинопол. Събрал 200 000 конници и 5 000 напълно снаряжени кораба. В допълнение взел със себе си 12 000 българи, 6 000 камили и 6 000 мулета, натоварени с необходимите припаси, които бил приготвил според многогодишния си опит. Назначил за командир на войските (4) Умар и се заклел да унищожи Константинопол. В допълнение, с него имло още 30 000 бойци доброволци (захиди). Разполагал с две армии. Едната се движела по суша, а другата по море. Изпратил пред себе си цялото множество войници, а сам той се придвижвал бавно заедно с 12 000 други бойци. Той обсадил Никея и обещал пощада и неприкосновеност за всеки, който се предаде и премине на негова страна. Тогава за това научил Лъв (5), един от генералите на Теодосий и дошъл при Маслама. Маслама му се заклел, че ако Лъв успее да влезе в Константинопол, ще може да стане император. Тогава Лъв влязъл в Константинопол. Арабите докато минавали през провинциите и областите, сключвали мир с тях. Тогава, халифът Сулайман лично дошъл под стените на Никея с 12 000 бойци и обсадил града.

Император Теодосий научил за предателството на Лъв, пленил семейството му и ги вкарал в затвора. Като научил за това, Лъв отишъл при Сулайман. Взел 6 000 конници и се спуснал срещу град Аморион, сключвайки тайна клетва с жителите на града. Лъв им казал „Аз само се преструвам че съм заедно с тях [арабите]“. Жителите на града му върнали семейството.(6) Тогава отново се насочили срещу Константинопол на два фронта.(7) Както напредвали, от града се вдигнали войници, които отишли при Лъв и му се заклели във вярност. Войниците предали на Лъв синът на Теодосий. Като научил за това, Теодосий подстригал косата си и станал монах.

[138] Когато достигнали града, Лъв казал на арабите „Почакайте ме тук, аз ще вляза в града и ще свърша вашата работа“. Така Лъв управлявал като император. Когато Сулайман научил за това, той много се възрадвал, понеже смятал, че Лъв ще му предаде града. Но Лъв започнал да го мами с думи и да укрепява града. Когато Маслама разбрал, че Лъв го мами, той прекосил от другата страна [в Европа], а войските му вървяли пред него. Той вървял след тях с 4 000 войни. Ала тогава българските наемници се надигнали срещу него и го атакували. Самият Маслама се спасил. Той отишъл при останалите си войски и се присъединил към арабските сили в западната част на града, срещу Златната порта, където се случило сражение.

Тогава имало 30 000 войници в морето, които пазели корабите и още 20 000 охраняващи от българската страна. И те се били срещу града по суша и море. Тогава българите се надигнали и избили мнозина от арабите. Арабите се ужасили, понеже зимата наближавала. И те били обхванати от страх от морето, от българите и от самия град. Сред арабите се възцарил глад и те ядяли боклуци и пиели собствената си урина. Докато тези бедствия се случвали, Сулайман, халифът на арабите умрял и Умар(8) поел властта над халифата. Той изпратил послание до Маслама и му казал да изостави града и да се върне. Маслама се завърнал с малцина бойци, докато останалите били покосени от глада. След това, Умар започнал да преследва християните, сякаш поражението било по тяхна вина, заради молитвите, които отправяли в своите църкви и се стремял да ги обърне в своята собствена вяра…“

БЕЛЕЖКИ:

1 – император Анастасий II – 713-715 г. – истинското му име е Артемий. След като тракийските елитни войски (опсикии) свалят Филипик Вардан, те издигат за василевс дотогавашния имперски секретар Артемий.

2 – Сулайман бин Абд ал Малик ( р. 674 г.) е халиф на Умаядския халифат от 715 до 717 г. Умира на 22 септември, 717 г. По негово време халифатът се разширява в източен Иран и Афганистан, както и в посока Каспийско море, където е превзета провинция Табаристан. През 717 г., войските пратени от Сулайман в подкрепа на източните тибетски царства са разгромени от китайските войски на династията Тан в битката при Аксу.

3 – Теодосий III (715-717 г.) е провъзгласен за император, след като опсикиите, пратени на експедиция срещу о. Родос се разбунтуват и свалят Анастасий II. В последствие, Теодосий е свален със съвместните усилия на двама свои стратези – Лъв Сириец (тогава стратег на тема Анатоликон) и Артабазд (стратег на тема Арменикон). Двамата със сина му Теодосий постъпват в манастир през март, 717 г.

4 – Тук става дума за помощник главнокомандващ

5 – Лъв III Сириец (наричан и Исавър) управлява от 717 до 741 г. – един от най-успешните византийски василевси. Слага край на двете десетилетия вътрешна нестабилност. С победата си над арабите гарантира сигурността на империята. Създател на Исаврийската династия и основоположник на иконоборството.

6 – Според разновидност на текста, император Теодосий III връща семейството му за да спаси Аморион от отмъщението на Лъв.

7 – В английския превод погрешно е вмъкнато неопределеното „Тогава [войниците] отново се насочили…“ Всъщност става дума за арабите на Маслама и онези, които се движат заедно с Лъв Сириец.

8 – Умар II ибн Абд ал Азиз (р. 682), управлявал 717-720 г. Той е братовчед на ал Уалид абд ал Малик, Сулайман абд ал Малик и Маслама абд ал Малик, син е на Абд ал Азиз, брат на халифа Абд ал Малик ибн Маруан (упр. 685-705 г.). За краткото си царуване успява да реформира данъчната система на халифата, поземлената система, забранява на държавните чиновници да имат частен бизнес и съкращава финансовите субсидии, отпускани от държавата на членовете на Умаядския род. Заради непопулярните сред аристокрацията реформи, Умар е отровен. На смъртния си одър научава за заговора, опрощава греха на подкупения слуга, който го отравя, а финансовото възмездие, което слугата му дължи, Умар завещава на държавната хазна.

Източник: ХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ