Tag Archives: хусари

Пет легендарни бойни формации от Новото време

1. Швейцарските копиеносци (Reisläufer)

SwissPikemen

Синовете на планината били готови да дадат порция стомана на всеки, срещу когото им било платено да се бият…

Къде: Западна Европа

Кога: XIV-XVIII век

Колко: Между няколко стотин и няколко хиляди в различните сражения

Войни: Швейцарската война за независимост; Швейцарско-бургундските войни; Италианските войни; Религиозните войни във Франция; Тридесетгодишната война; Войните на Луи XIV;

Паметни битки: Моргартен, Лопен, Новара, Мариняно, Бикока, Павия

Защо са легендарни: Швейцарските копиеносци са онази военна машина, която в края на XV и началото на XVI век окончателно разрушава рицарството като водеща форма на офанзивно водене на сраженията.Опитни, безскрупулни и жестоки и в бой и в плячкосване, швейцарците всявали ужас сред своите врагове. Дисциплината им и братството, което съществувало в отделните полкове, базирани на принципа на общото селище, от което идвали (както било и в българската армия до 1945г.) създавали една хомогенна ударна сила, която като валяк помитала противниците от бойното поле. Преди славата им да залезе в полята край Павия, швейцарците били разгромили всички големи армии в Западна Европа. Всъщност, единствения достоен враг, срещу когото никога не се изправили, заема второто място в този списък….

2. Еничарите (Yeniçeri)

Полумесецът от белите шапки строен на бойното поле означавал, че враговете на падишаха ги чакали сериозни проблеми...

Полумесецът от белите шапки строен на бойното поле означавал, че враговете на падишаха ги чакали сериозни проблеми…

Къде: Източна Европа, Северна Африка, Близкия Изток;

Кога: ок. 1370-1826г.

Колко: до около 55 000 в зенита на мощта им

Войни: Османската експанзия на Балканите; Османските завоевания в Западна Азия; Османските кампании в Триполитания, Тунис и Алжир; Османо-португалските войни; Османо-испанските войни; Австро-османските войни; Османско-полските войни; Руско-османските войни; Османско-персийските войни; Войната на Свещената Лига;

Паметни битки: Плочник, Косово Поле, Никопол, Анкара, Варна, Белград, Константинопол, Халдиран, Родос, Мохач, Багдад, Малта, Лепанто, Кипър (1573г.), Егер, Кандия, Виена, Зента, Морея, Багдад (1732г.), Кагул, Очаков;

Защо са легендарни: Освен че са първата професионална армия в Европа, еничарите са известни и със уникалната за Европа система за набор, въведена през 70те години на XIV век от Чандарлъ паша. еничарите били юмрукът на османската военна машина и на техните плещи били изнесени най-мащабните и бляскави победи и завоевания в историята на Османската империя. еничарите били тези, които първи щурмували вражеските крепости и пак на тях се полагало да спасят изхода на битката тогава, когато по-тежката западна кавалерия успявала да надделее на спахиите. Еничарите записали победи срещу всичките си врагове, превзели най-силните крепости срещу които заставали и всявали страх сред всичките си врагове. За добро или зло, немалка част от тези несъмнено храбри, но и жестоки мъже били българи….

3. Армията на Фландрия (El Ejército de Flandes)

Испанските войници били до един ветерани, често започнали своята воинска кариера преди да навършат пълнолетие. Мнозина от тези мъже се записвали в армията едва 13 годишни като помощници, оръженосци и барабанчици. Докато станат на 18 вече били изпечени ветерани с множество битки и рани зад гърба си. Онези от тях, които доживявали Христовата възраст са достоен еквивалент и на най-добрите съвременни командоси.

Испанските войници били до един ветерани, често започнали своята воинска кариера преди да навършат пълнолетие. Мнозина от тези мъже се записвали в армията едва 13 годишни като помощници, оръженосци и барабанчици. Докато станат на 18 вече били изпечени ветерани с множество битки и рани зад гърба си. Онези от тях, които доживявали Христовата възраст са достоен еквивалент и на най-добрите съвременни командоси.

Къде: Белгия, Холандия, Люксембург, Северна Франция,  Германия

Кога: 1568-1659г.

Колко: до около 88 000 души в своя зенит

Войни: Осемдесетгодишната война; Френските религиозни войни; Тридесетгодишната война; Испано-френската война от 1635-1659г.;

Паметни битки: Антверп, Бялата Планина, Бреда, Ньордлинген, Рьокроа, Битката при Дюните

Защо са легендарни: Като оставим на страна факта, че тази армия не спряла да воюва в продължение на 100 години, побеждавайки всичко, което се изпречи на пътя й, Армията на Фландрия заслужава да е тук, защото в редиците й служели такива войници, че армията изглеждала като отделен вид в сравнение с останалите испански войски. Фламандската армия била може би най-активната бойна формация в историята, като в сметката й има десетки полеви сражения и стотина обсади. Опит, издръжливост, доблест и ненадминати бойни умения са все характеристики на тази най-елитна сред испанските войски.

4. Крилатите Хусари (Towarzysz husarsk)

полските крилати хусари били несъмнено най-страховитата европейска конница през Новото време...

Полските крилати хусари били несъмнено най-страховитата европейска конница през Новото време…

Къде: Източна и Централна Европа

Кога: XVI – XVIII век

Колко: Няколко хиляди

Войни: Полско-руски войни; Полско-шведски войни; Полско-тевтонски войни; Полско-османски войни; Бунтът на Богдан Хмелнитски; Войната на Свещената лига; Великата Северна война; Войната за Полското наследство;

Паметни битки: Любишев, Бижина, Кокенхаусен, Кирхолм, Клюжин, Мартинов, Цричина, Очматов, Берестечко, Полонка, Чуднов, Лвов, Виена,

Защо са легендарни: Съчетание от тежка и същевременно маневрена конница е рядко явление, но именно това прави полските хусари най-опасната европейска конница в Новото време. Тяхната офанзивна тактика, съчетана с ненадминато майсторство в ездата и боя от конски гръб ги превръщали в страшилище за всеки противник. Полските крилати хусари доминирали бойните полета на Източна Европа в продължение на повече от век. В добавка трябва да отбележим и култовият им външен вид, който само допълва ефекта от представянето им на бойното поле.

5. Рицарите Хоспиталиери (Fraternitas Hospitalaria)

Вярата и мечът били основните средства за убеждаване на опонентите и закрила на поклонниците...

Вярата и мечът били основните средства за убеждаване на опонентите и закрила на поклонниците…

Къде: Родос (до 1522г.), Малта (след 1530г.)

Кога: 1309 – 1798г.

Колко: Няколко хиляди

Войни: Всички конфликти между християнските държави и османската империя в Средиземно море

Паметни битки:  Родос (1307-9г.), Александрия, Родос (1480г.), Родос (1522г.), Превеза, Малта, Лепанто

Защо са легендарни: Рицарите Йоанити или Хоспиталиерите са може би най-активния и дълголетен рицарски орден. Техните легендарни морски кампании в продължение на четири столетия пречат на мюсюлманските прати от различните части на Северна Африка да установят доминация в Средиземно море. Освен това, Хоспиталиерите изиграват решаваща роля в блокирането на османската морска експанзия и в продължение на две столетия са бастион срещу постоянните действия на османския флот. Легендарни са и поредицата от успешни обсади, които Хоспиталиерите издържат срещу многократно по-многобройни армии, като сред тях се отличава обсадата на Малта от 1566г. До самия си край през 1798г., малтийските рицари водят своеобразна морска реконкиста срещу берберските пирати и обезопасяват търговските маршрути между Ориента и Западна Европа.

Advertisements

Битката при Хотин, 1673г.

На днешната дата, преди 340 години, войските на Ян Собиески нанасят съкрушително поражение на Османската империя в битката при Хотин. Тази битка остава в историята с един от първите случаи на успешна употреба на ракети в сражение.

Османски и полски конници в схватка

Османски и полски конници в схватка

Битката на кратко:

Кой конфликт: Полско-Османскатa война от 1672-1676г.

Къде: Хотин на р. Днестър, Украйна

Кога: 11.11.1673г.

Участващи страни:

1) Османска империя

Пълководец: Хюсеин Паша

Численост: 35 000, 120 оръдия

2) Жечпосполита

Пълководец: Ян Собиески

Численост: 30 000 поляци, литовци, 300 татари

Сражението:

След като в продължение на месец Ян Собиески не успява да превземе крепостта Хотин, града получава подкрепа от османска армия, изпратена срещу поляците под командването на Хюсейн паша.  Полският коронен хетман бързо разбрал, че ако не предприеме бърза атака срещу по-многобройния враг, цялата кампания може да завърши с провал. Ето защо Собиески организирал армията си за нощна атака и в нощта на 10-ти срещу 11-ти ноември, полските пехотнич части и спешени драгуни атакували траншеите, защитаващи османския лагер. Войниците съборили част от оградата в различни секции на укреплението и започнали да поставят дъсчени мостове през рововете, за да може тежката полска конница да преодолее рововете и да нахлуе в османския стан.
Същевременно полската артилерия действала с убийствена ефикасност и не позволила на османците да развърнат собствените си оръдия и дори успели да подпалят единственият мост над Днестър, по който османците можели да отстъпят. Хванати в капан между пълноводната река и смазващата атака на полските хусари, османската армия била избита или пленена, а не били малцина и тези, които се издавили в река Днестър при опита си за бягство.

Макар от битката да не произтекли важни за изхода на войната последици, тя изиграла сериозна роля в повишаването престижа на Собиески не само в Полша, но и в Европа. Според някои изследователи, победата циментирала шансовете на Собиески за полския трон, който той спечелил при изборите на Сейма през май, 1674г.


Десет армии, които не сте очаквали да откриете на подобно място….

Историята изобилства от случаи, в които срещаме армии на най-неочаквани за тях места. Ето десетте, за които смятаме че са най-изненадващи:

 

1. Ахейските наемници на египетския фараон Сети I (1292-1279г. пр. Хр.)

Така трябва да са изглеждали ахейските първенци преди битка

Така трябва да са изглеждали ахейските първенци преди битка

В началото на XIII век пр. Хр., още преди да застанат под стените на Троя, ахейците вече плавали из Средиземно море и се сражавали срещу различните народи, обитаващи бреговете му. Ала когато достигнали делтата на Нил, попаднали на едно царство, което се оказало прекалено голяма лъжица за тяхната уста – Египетското Ново Царство. След близо вековното царуване на Рамзес I, на трона се възкачил сина му Сети I, който се стремял да повтори и надмине славата на баща си. За целта Сети се заел да организира поредица от кампании, включително и превземането на Кадеш, където преди това баща му се наложило да отстъпи пред хетите. Сети бързо разпознал ползата от опитните, войнствени опортюнисти, напуснали родните си земи в Елада. Въоръжените с бронз войни били идеално допълнение към по-леко екипираните египетски части и заедно с мощните войни от Нубия, ахейците се превърнали в мощен елемент от фараоновата армия. Част от тях дори били назначени като лична гвардия на владетеля. В по-късни времена ( VIII век пр. Хр.),наемници от Йония и Кария играли важна роля в армиите на египетските фараони от 26-та династия.

2. Походът на Десетте хиляди

десетте хиляди достигат Черно море след като са изминали хиляди километри из Мала Азия и Близкия Изток

десетте хиляди достигат Черно море след като са изминали хиляди километри из Мала Азия и Близкия Изток

През 402г. пр. Хр., по-малкият брат на персийският шах Артаксеркс II – Кир Младия, решил да събере армия с която да свали своя брат от трона и да застане начело на най-голямата империя в света до тогава. Кир събирал сили от всички краища на империята, но се оказало, че най-силният контингент в армията му били…гръцките наемници, събрани от цяла Елада. Това били хоплити-наемници, които останали без занимание след края на Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.). Това, което е изненадващо за тези 10 000 мъже не е че служели на персиец, а  че следвайки Кир Младия достигнали до Вавилон, прекосявайки Анатолия, след което срещу течението на Ефрат и прекосявайки планините в източна Мала Азия достигнали Трапезунд, а от там, натоварени на флотилия пребродили южните брегове на Черно море и едва 4 години по-късно се завърнали по родните си места. Десетте хиляди се оказали и най-коравото звено в армията на Кир. След като претендентът бил убит в битката при Кунакса (401г. пр. Хр.), елините продължили да се сражават още 3 дни срещу цялата останала противникова армия и издържали, Накрая Артаксеркс се видял принуден да им обещае свободен изход от Персия. Ала не след дълго шахът пристъпил думата си и с измама избил водачите на гърците. Хоплитите не се отчаяли, събрали се на импровизирано народно събрание и си избрали нови водачи, сред които бил и историкът Ксенофонт, който по-късно записал странстванията на своите другари в творбата „Анабазис“. Следвани по петите от персийски войски, атакувани от местни племена и борейки се с природните стихии, гърците успели да си пробият път обратно до Егейско море и да се измъкнат от множеството клопки, поставени им от техните врагове.

3. Срещата на арабската и китайската армии в Средна Азия

BattlebwPaekcheandShilla

През 751г. Централна Азия и по-специално Киргизстан и още по-специално долината на река Тала станала свидетел на една доста неочаквана среща. Една срещу друга застанали армиите на Абасидския халифат и Империята Тан (Китай). В своя стремеж за експанзия към непознатите равнини на големия континент, двете империи навлизали все по-навътре, съответно на изток и запад. В крайна сметка, двете супер сили на VIII век се срещнали сред полята на дн. Киргизстан, много преди киргизите да се заселят там.  Двете армии наброявали приблизително по 40 000 души, като голяма част от китайските сили се състояли от местни наемници от племената карлуки, както и от полуномадските войнства, живеещi в областта Фергана. В хода на битката, тези войни изоставили китайците и преминали на страната на арабите. От десетте хиляди китайци оцелели едва 2000, но според източниците, арабите загубили около 20 000 души в самата битка и в преследване на разбития враг, благодарение на тактиките, приложени от китайския помощник-генерал Ли Сийе, който бил поставен начело на ариергарда от основния командир  Гао Сянджи. Победата на арабите спомогнала за разпространението на исляма в Централна Азия. Смята се, че в тази битка арабите пленили технологията за правене на хартия, която по-късно достигнала и до Европа.

4. Варяжката гвардия на византийските императори

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Използването на чужденци от далечни земи като лична владетелска гвардия не било изобретение на ромеите, но те определено надминали себе си в търсенето на войни на далечни разстояния. Началото на гвардията било поставено през 988г., когато Василий II получил като подарък от великия киевски княз Валдимир 6 000 войни от т.нар. „варяги“ – комбинация от славяни и скандинавция, въоръжени с характерното за викингите снаряжение – дълги ризници, конични шлемове и грамадни секири и кръгли щитове. В последствие Василий и неговите наследници пордължили да приемат на служба всякакви войни от Скандинавия, северна Германия и дори Англия. Смята се, че след битката при Хейстингс, голям контингент саксонски войни достигнал Византия и се заклел в служба на императора. Варяжката гвардия не просто служела на императора, а често се сражавала на първа линия в множеството войни, които империята водела. Василий ги използвал срещу Самуил, а в последствие през 1041г., варягите, в основната си част норвежци, помогнали за потушаване бунта на Петър Делян. Саксонски контингенти воювали срещу маврите и норманите в Сицилия и Неаполитания. Варяги се били и при Манцикерт и Мириокефалон. Гвардията придружавала Алексий Комнин когато влязъл в Никея през 1096г. Варяжката гвардия се сражавала и срещу кръстоносците през 1204г. Основната отличителна черта на нордическите войни, които служели в гвардията била тяхната клетва до вярност, която се давала до смърт и която била пряко свързана със скандинавското чувство за чест. Можем само да спекулираме, но вероятно мъжете от гвардията се радвали на сериозна популярност сред женската половина от византийското общество, както личи от писанията на Ана Комнина.

5, Келтите в Италия (1498-1559г.)

Galloglass_n_Kern-2

Червенобради гиганти, нарамили огромни мечове и носещи…поли. Това е гледка, която сериозно стресирала мъжете в ренесансова Италия и привличала вниманието на техните дами. В служба на френските крале, шотландци и ирландци често преминавали Алпите и се сражавали срещу испански и италиански коалиции в името на пари, плячка и препитание. Историята на келтските войни, служещи на династиите Капет и  Валоа е свързана със Уилям Уолас и т.нар. Auld Alliance (Стария съюз) от 1295г. между Шотландия и Франция, насочен срещу Англия. Шотландците, а покрай тях и ирландците често се включвали с разнообразни контингенти във войните на фреснките крале с Англия. След 1453г., когато Франция обърнала погледа си към Бургундия и Италия, кралете Валоа плащали щедро на обеднелите планинци и техните ирландски братовчеди в замяна на военна служба на Континента. Келтски полкове във френската армия съществували до Революцията (1789г.), а след реставрацията на монархията, Луи Фиип причислил ротите им към Чуждестранния легион.

6. Унгарските контингенти в Судан

Clipboard01-2

 

След като през 1526г. Османската империя завладяла по-голямата част от Унгария, части от унгарската армия преминали в служба на османците. Сюлейман Кануни използва старата традиция да разпраща армиите на завладените народи в противоположните краища на империята и изпратил унгарските контингенти да омиротворяват…Египет. Сражавайки се срещу разбунтували се мамелюци, нубийски пустинни племена и всякакви други рожби на Тъмна Африка, които се опитвали да преминат османската граница, унгарците постепенно превърнали тези негостоприемни земи в своя нова родина, смесвайки кръвта си с тази на копти, нубийци и суданци. Днес техните потомци, т.нар, маджараби все още населяват Южен Египет и Северен Судан.

7. Грузинската гвардия на иранските шахове

cossack-horseman

В епохата на Сафавидската империя в Иран, Грузия се намирала под влиянието на шаховете, които имали думата при избора на многобройните грузински крале, управляващи земите на югозападен Кавказ. В замяна на владетелската благословия, грузинците често служели в редиците на иранските армии, а някои от най-верните командири на Сафавидите били с грузински произход. В края на XVIIв., когато династията започнала да запада, грузинските контингенти се оказали последната стабилна военна сила на залязващата империя. В периода 1698-1718г. грузински контингенти служели под командването на своите крале Георги XI и Давид II. Грузинците успели да нанесат няколко последователни поражения на афганските орди, които атакували Персия и дори за кратко преминали в контранастъпление, достигайки Кандахар. Останали без подкрепа на централната власт, грузинските войски постепенно се стопили и в крайна сметка били разбити.

8. Британският легион на Симон Боливар

040color

След края на Наполеоновите войни, голяма част от войниците на Великобритания останали без работа и за това 7 000 от тях прекосили Атлантика и се записали в служба на Симон Боливар и неговата война за прогонване на испанците от Южна Америка. Съставен от ветерани от английски, шотландски, ирландски и хановерски произход, Албионският легион, както го наричали местните се сражавал в челните редици на най-разгорещените сражения от Южноамериканската война за независимост – Буяка (1819г.), Карабобо (1821г.) и Пичинча (1822г.), които довели до независимостта на Боливия, Еквадор и Венесуела.  В последствие, албионците се сражавали и при Аякучо (1824г.) в Перу – последната голяма битка от войната, която довела до краха на испанската съпротива. Британските войници се сражавали до самия край на кампаниите, а мнозина от оцелелите се заселили в Латинска Америка.

9. Американския флот в Алжир 1801-1815г.

Така изглеждали първите морски пехотинци

Така изглеждали първите морски пехотинци

След като през 1783г. Великобритания признала независимостта на САЩ, американски търговски кораби започнали да плават в Средиземо море, където били атакувани от алжирските пирати. Правителството в САЩ решило, че няма да плаща откупи на „алжирските варвари“ и изпратило своята Атлантическа флота в Средиземно море, където американците провели първата си презокеанска експедиция, в която дейно участие взел новосформирания корпус на Морската пехота. В следствие на  поредицата успешни удари, нанесени от американците, берберите оставили търговските им съдове на мира, а янките се отдали на своята външнополитическа изолация.

10. Чуждестранният легион в Мексико 1862-1869г.

В имението Камарон

В имението Камарон

Когато през 1863г. поредната гражданска война разтърсила Мексико, император Наполеон III решил че е добра идея да завладее страната и да я превърне в част от френската колониална империя, която вече трупала актив в Африка и Индокитай. За целта, французите решили да не си цапат ръцете лично а да изпратят своите най-добри и най-лесно заменими войници – Чуждестранният легион. Контингентът чужденци бил натоварен на океанската флота на Франция и стоварен в пристанището Веракруз през 1862г.  Докато основните френски сили се заели да окупират страната, полковете на Легиона били изпратени на самоубийствени мисии по фронтовата линия. Най-прочутата от тях е отбраната на Камарон, в която 67 войници и офицери от легиона, водени от капитан Жан Данжу се сражавали срещу 3000 мексиканци, обсадени в едно имение. След неколкочасова престрелка, последните пет легионери атакуват на нож, оцеляват само двама, на които е позволено да се оттеглят от бойното поле с тялото на своя капитан. повече от 1/3 от жертвите, дадени от Франция във войната са от състава на Чуждестранния легион.