Tag Archives: Швеция

Осем държави, за които не подозирате че са колониални империи

Всички са добре запознати с популярните колониални империи – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия… Но има още няколко държави, за които широката аудитория рядко, или почти никога не се сеща, когато стане дум за колониални владения и задморски владения. Ето осем от тях:

1. Картаген

1_Kart.fw

Картаген в своя териториален зенит около 220 г. пр. Хр.

Картаген е класически пример за метрополия, която се разраства посредством създаване на мрежа от колонии, обхващащи земите от Киренайка до Гибралтар и от р. Ебро до Нумидия. Макар да не сме свикнали да разсъждаваме за античните държави като за колониални империи, Картаген отлично се вписва с концепцията, не само заради фактическите колонии, но и заради грамадната си търговска мрежа, простираща се от Финикия до Британия.

2. Норвегия 

2_Vik.fw

Норвегия и колониите й в състава на империята на Кнут Велики

Викингите достигат Северна Америка около 1000-та година и създават поредица от поселения там и в Гренландия, които просъществуват през XI век. Макар и да не е централизирана по начина, по който функционират по-късните държави, норвежката държава запазва сюзеренитет над всички земи, заети от нейни заселници.

3. Дания

3_Dan

Датската колониална империя в средата на XVIII век

В доста по-късен период, Дания също се нарежда сред колониалните сили, със своя собствена система от колонии, простиращи се от Карибите до Индийския океан. В Карибите, Дания владее островите Сен Кроа, Св. Томас и Св. Ян (дн. св. Джон, Вирджински о-ви); В Индия, датчаните притежават градовете Тарангамбади и Серампур. Още по на изток, датчаните владеят Андаманските острови; Колониалните владения се допълват от контрола върху Исландия, Фарьорските острови  и архипелага Свалбард

4. Швеция

Sweden
Подобно на Дания, Швеция също опитва своя късмет с колониалните начинания. Противно на Дания, която успява да опази повечето си колонии до края на XVIII век, шведите бързо губят своите, като част от тях стават владение на Дания, а други – на Нидерландия. Макар и по различно време, Швеция разполага със свои колонии в Гана, щата Делауеър и Карибите (о. Св. Вартоломей)

5. Курланд
Courland
Херцогство Курланд не е държава, от която бихте очаквали да притежава колонии, но се лъжете. В средата на XVII век, курландските херцози владеят няколко важни крепости в устието на р. Гамбия, а в Карибите, тяхно владение е о. Тобаго.

6. Оман

Oman

Владенията на Оман към 1700 г.

След като прогонват португалците, имамите на Оман набързо създават могъщ флот, с който успяват да поставят под своя власт източното крайбрежие на Африка, както и ключовите острови по неговото протежение, сред тях и Занзибар. Арабски търговци, учени и администратори се изселват из новите земи и създават местна елитна прослойка, която и до днес е ръководеща в някои части на старата оманска диаспора.

7. Русия

Russia

Руската империя в своя зенит – 1865 г.

Фактът, че Русия е колониална империя е неоспорим. Неоспоримо е, обаче, е че мнозина разсъждават за експанзията в Сибир като някаква форма на обичайно завоевание, а не за колонизация от типа, развит от Испания и Великобритания. В действителност, Русия разгръща един от най-мащабните колонизационни процеси в историята, овладявайки земите от Урал до Аляска. До голяма степен тази колонизация представлява частна, икономическа инициатива, направлявана от държавата.

8. САЩ
USA

Съединените Щати рядко се разглеждат като пример за колониална империя, макар да са именно такава в периода между Гражданската война (1861-65г.) и Студената война. САЩ целенасочено завземат и/или колонизират територии в Тихия и Атлантическия океан, преследвайки своята доктрина за превръщане на Западното Полукълбо в своя ексклузивна зона. За целта, САЩ завземат последните испански колонии в Куба, Пуерто Рико и Филипините и усилено се стремят д аподчинят Тихоокеанските острови преди основните европейски сили. Зенитът на американската колониална система достига около 1945 г., след което в рамките на деколонизацията част от териториите отпадат.

Advertisements

Битката при Нарва, 1700г.

b0yrhceimaeefwh

Конфликт: Великата Северна война (1700-1721г.)

Къде: Нарва, провинция Ингрия (дн. Естония)

Кога: 30.11.1700г.

Резултат: Решителна шведска победа

Кои участват:
1. Русия

Армия: 34-40,000 войници, 190 оръдия
Пълководци: Херцог Карл-Ойген де Круа, Борис Шереметев,Иван Трубецкой, Адам Вейд, Иван Бутурлин, Автоном Головин
Загуби: 6-7,000 убити и ранени, 1000 пленени, 190 оръдия – пленени, 200 знамена – пленени.
2. Швеция
Армия: 9,000 войници, 37 оръдия
Пълководци: Карл XII, Ото Велинг, Кал Густаф фон Реншьолд
Загуби: 680 убити, 1,200 ранени
Цялата публикация


Битката при Лютцен. 1632г.

Смъртта на Густав II Адолф

Смъртта на Густав II Адолф

Конфликт: Тридесетгодишната война

Кога: 16,11,1632г.

Къде: Лютцен, Саксония, дн. Германия

Кои участват:

I. Кралство Швеция

Пълководци: Густав II Адолф, Бернхард Заксен-Ваймар

Армия: 19 000, 60 оръдия

Загуби: ок. 5 000 убити и ранени

II. Хабсбургската монархия и Католическата лига

Пълководец: Албрехт фон Валенщайн

Армия: 22 000, 24 оръдия

Загуби: ок. 5 000 убити и ранени

Историята накратко:

 След като не успяват да излъчат победител по време на обсадата на лагера Алте Весте (Бавария) през лятото,  и Густав II Адолф и Валенщайн изтеглят силите си на север в търсене на по-удобни позиции за студените месеци. През ноември, двете им армии се оказват опасно близо на територията на електората Саксония.

На 15 ноември, 1632г., Валенщайн заема отбранителна позиция край селцето Лютцен, а войниците му използват овразите край пътя, дялащ двете войски за да се окопаят. На следващия ден (16,11,1632г.) щурмовете на шведската пехота срещат упорития отпор на имперските сили. Густав Адолф решава в стила на Александър Македонски да реши изхода на битката с кавалерийска атака по фланга, като застава начело на войниците си в опит да обходи отслабения ляв фланг на имперските сили, където час по-рано генерал Пъпенхайм среща смъртта си, поразен от вражеско гюле. Густав препуска смело в атака, но падналата над бойното поле гъста барутна пелена го заблуждава, и заедно с едва няколко войници краля се отделя от основния си контингент. Густав попада на отряд хървати, който атакуват краля и го убиват с няколко изстрела. Тялото на Густав е ограбено, като дрехите и снаряжвнието му се превръщат в трофеи за хърватските нередовни части. Едва около час по-късно конят на краля е открит без ездач, което спира устрема на шведите по десния им фланг. В центъра положението не е по-добро. Окопаните имперски части успяват да нанесат сериозни поражения на щурмуващата ги вражеска пехота и са на път да я разбият. В този критичен момент Бернарт Закс-Ваймар, който се е присъединил към армията като заместник командващ, поема пълното водачество над протестантските сили. По негова заповед тялото на Густав, което е открито около 3 часа след обяд, е изнесено тайно от бойното поле. Шведите, отново оглавени от енергичен командир възобновяват атаките си в центъра и в късния следобед успяват да превземат основната имперска батарея . Валенщайн решава да запази армията си от разгром и заповядва оттегляне, което е изпълнено в боен строй под прикритието на нощта. Имперските сили се изтеглят в Лайпциг и оставят шведите господари на бойното поле. Победата е спечелена, но за нея е платена скъпа цена. Освен краля, на бойното поле остават над 4 500 ранени, убити или изчезнали, сред които са някои от най-елитните пехотни полкове на скандинавците. Загубите за имперските сили са приблизително същите, макар общия брой на армията им – ок. 22 000 да е малко по-голям от деветнадесетте хиляди под командването на Густав Адолф. Шведската армия се оттегля към Франкония за зимата, докато силите на Валенщайн се връщат в Бохемия. Фердинанд II може да отдъхне – най-страшният му враг е мъртъв.

Първите месеци на 1633г. се оказват доста тежки за Швеция. Смъртта на Густав II Адолф оставя страната в ръцете на шестгодишната принцеса Кристина и нейната ментално нестабилна майка Мария-Елеонора, сестра на Гьорг Вилхелм, електор на Бранденбург. В тази тежка ситуация, Риксдага и висшата аристокрация решават да поверят регентството в ръцете на способния канцлер (първи министър) Аксел Оксенстиерна, който до сега е управлявал кралството в отсъствието на Густав. Оксенстиерна се нагърбва с нелеката задача едновременно да администрира скандинавските владения на страната и да управлява шведските владения в Германия, които на практика са над 1/3 от територията на Свещената Римска империя към началото на 1632г.

Източник:

А. Стоянов – Тридесетгодишната война, София, 2015г.


ИСТОРИЯ НА ВОЙНИТЕ

Излезе цялата първа порция от новата поредица „История на войните“ на издателство Милениум, реализирана от създателите на „Клуб Военна История“ Александър Стоянов и Юлиян Недев и нашия колега Георги Марков. Целта на поредицата е да покрие най-важните конфликти в историята на Света от Гръкоперсийските войни до войната в Афганистан и да даде на читателите, ясна, синтезирана и максимално достоверна информация относно конфликтите, силите, които ги водят и личностите и държавите, които направляват армиите.

Ето и анотация от самото издателство:

Военната история отново е на мода. Александър Македонски и Наполеон са доказаните любимци на четящия българин.

Премиерната армейска поредица на „Милениум” още с първите си две заглавия доказа, че за стойностните научни четива няма време и възраст. „Походът на Александър” от Георги Марков вече е почти изчерпана, предстоят допечатки, а „Наполен – възход и погром” от Юлиян Недев за втора седмица оглавява класациите по продажби.

До броени дни ще излезе и третото заглавие – „Тридесетгодишната война” от Александър Стоянов, в която са осветлени някои от слабо познатите факти на религиозните войни в Европа. Авторите са от нашумелия „Клуб Военна история” с едноименното електронно списание, което вече шест години е абсолютен лидер в жанра.

„Книгите са увлекателно написани, изчерпателни и пределно точни във фактологията си”, коментира Божидар Димитров и допълва: „Горещо ги препоръчвам не само на студенти и ученици, но и на най-широк кръг читатели”.

Изданията са ботато илюстрирани, придружени с подробни карти, схеми на битките и интересна фактология. И са на хитовата цена от 10 лв. за том.

454_picture_front 456_picture_front 457_picture_front

Grako-persiiski-voini_korica-215x300462_picture_front


Десет от най-ключовите победи в историята на Европа

1. Битката при Платея (479г. пр. Хр.)

Перси и елини влизат в директен сблъсък

Перси и елини влизат в директен сблъсък

Конфликт: Гръко-персийските войни

Къде: Платея, Беотия (дн. Гърция)

Воюващи страни:

1. Съюзът на гръцките полиси

Пълководец: Павзаний (цар на Спарта)

Армия: около 80 000 войници, основно хоплити

Загуби: до 5 000

2. Персийската империя

Пълководец: Мардоний

Армия: ок. 100 000 войници

Загуби: ок. 10-20 0000

Историята накратко:

След като губи битката при Саламин, Ксеркс решава да напусне Елада заедно с основната част от армията си, тъй като настъпващата зима на 480/79г. пр. Хр. заплашва да е тежка, а персите са измъчвани от недостиг на провизии заради разгрома на флотата им. Шахът оставя след себе си пълководеца Мардоний начело на относително ограничен контингент, който не надвишавал 100 000 души.  гърците събират своя собствена армия и потеглят от Пелопонес за да срещнат Мардоний. Персите се изтеглят към Беотия и се окопават край Платея. Гръцката фаланга отказва да даде открито сражение, страхувайки се да не стане жертва на персийската кавалерия. След 11 дни, продоволствията на елините са сведени до минимум, благодарение на действията на вражеската кавалерия. останали без провизии, гърците започват да се изтеглят, което в един момент се превръща в паническо отстъпление за по-голямата част от армията. Мардоний повежда своята пехота извън лагера си и атакува отстъпващите елини. Атаката на персите предизвика отпор от страна на спартанците, атиняните и тегейците, които се обръщат и посрещат персийската атака. Тежката елинска пехота, макар и значително намаляла като численост, нанася съкрушително поражение на по-леко въоръжените перси. Мардоний пада убит, а останалата част от армията му е настигната и обградена в лагера им, който е успешно атакуван от гърците, които взимат малцина пленници. Победата при Платея слага край на сухопътната интервенция на Персия в Елада и завинаги отстранява директната персийска заплаха от елинските земи. От тук, до края на войните с Персия, гърците ще воюват на „чужд терен“, нанасяйки множество морски поражения, най-популярните сред които са победите при Микале (479г. пр. Хр.) и Саламин на о. Кипър (450г. пр. Хр.)

2. Битката при Зама (19.10.202г. пр. Хр.)

t5uZ8

Конфликт:

Къде:

Воюващи страни:

1. Римската република

Пълководец: Публий Корнелий Сципион

Армия: 35 000 – 29 000 пехотинци и 6 000 конници

Загуби: 6 500 убити и ранени

2. Картаген

Пълководец: Ханибал Барка

Армия: 40 000 – 36 000 пехотинци, 4 000 конници, 80 слона

Загуби: 20 000 убити и 20 000 пленени

Историята накратко:

След дълга, славна, но в крайна сметка безплодна кампания в Италия, Ханибал е принуден да се върне в Африка за да защити Картаген от изпратената срещу града армия на Сципион. Двете армии се срещат в полето край Зама. Ханибал започва битката с атака на своите слонове, които Сципион с хитрост успява  да подплаши и те помитат левия картагенски фланг. Възползвайки се от объркването римската кавалерия атакува фланга и разбива картагенската конница там, докато на срещуположния фланг, римляните отново доказват превъзходството на своята кавалерия и подгонват остатъка от картагенските конници извън бойното поле. Следва сблъсък на двете пехоти, в който римляните разбиват две от трите картагенски линии. Ханибал успява да прегрупира войниците си в една монолитна фаланга, която спира римското настъпление. изхода от битката е решен от завърналата се на бойното поле римска конница, която атакува картагенската пехота в гръб. В следствие на разгромената победа, Картаген е поставен на колене и никога вече не успява да предизвика мощта на Републиката. Рим излиза победител от сблъсъка на средиземноморските Суперсили и остава единствен и неоспорим господар на западното и централно Средиземноморие. Отслабените елинистически държави на изток са пометени една по една от римската завоевателна вълна и век след Зама, Рим вече е единствената реална сила в Средиземноморието.

3. Битката при Милвианският мост (28.10.312г. )

1

Конфликт: Гражданските войни на Тетрархията

Къде: Милвиански мост, р. Тибър, дн. Рим

Воюващи страни:

1. Поддръжниците на Константин

Пълководец: Флавий Валерий Константин

Армия: ок. 100 000

Загуби: неизв.

2. Поддръжниците на Максенций

Пълководец: Марк Валерий Максенций

Армия: ок. 120 000

Загуби: неизв.

Историята накратко:

Борбата между Максенции и Константин навлиза в своята финална фаза към 312г. Победителят получава едноличната власт над цялата западна половина на Римската империя. Разпадането на Тетрархията, наложена от Диоклециан доказва, че моделът на споделената власт е твърде неподходящ за късната римска империя, обградена с външни врагове и контролирана от амбициозни и честолюбиви мъже. Армията на Константин се насочва към Рим, следвайки Виа Фалминиа. вместо да изчака Константин да обсади града и да изтощава силите си, Максенции, уверен в численото си превъзходство избира да пресрещне врага край Милвианския мост. Силите на Максенции преминават Тибър по понтонен мост, тъй като самият Милвиански мост е бил повреден.   Силите на Максенций се разполагат твърде близо до реката и това им коства победата. На следващия ден, Константин започва битката като атакува вражеската кавалерия със своята и я разбива. Следва комбинирана атака срещу центъра на Максенций, който започва да се огъва. Максенций решава да се изтегли към Рим и да брани града, но е твърде късно. Понтонният мост рухва и много от войниците на Максенций се давят в Тибър, а останалите са избити или пленени от силите на Константин. Самият Максенций е сред онези, които стават жертви на реката. Победата на Константин го превръща в едноличен владетел на Запада, а в последствие и на цялата Римска империя. Триумфът му подготвя пътя за въвеждането и легализирането на християнството и не е изненадващо че в последствие християните създават мита, за божественото явление в съня на Константин преди битката, в което се казва че с божия знак на щитовете си, армията му ще победи. По-късно този знак се превръща в неразделен елемент от символиката на късната Римска и Византийската империи.

4. Битката при Тулуза (09.06.721г.)

битка между франджи и маври

Битка между франджи и маври

Конфликт: Арабските завоевания в Западна Европа

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кои участват:

1) Умаядския халифат (провинция Ал Андалус)

Пълководец: Ал Самх ибн Малик ал Хаулани, валия на Ал Андалус

Армия: Неизвестна (изворите говорят за стотици хиляди)

2) Херцогство Аквитания (под номинален сюзеренитет на франките)

Пълководец: Одо Велики, херцог на Аквитания

Армия: Неизвестна (според хронистите, разбира се, много по-малка от арабската)

Историята накратко:

След като арабите успешно плячкосват областта Септимания (дн. Лангедок-Руслийон), техния валия ал Хаулани се завръща на юг от Пиренеите за да събере нови сили, след което се отправя към Тулуза, столицата на най-силната държава в южна Франция – Аквитанското херцогство. Арабите поставят града под обсада, но преди това Одо, херцогът на Аквитания успява да се изплъзне и започва да набира армия сред своите васали за да разбие обкръжението на своята столица. Одо търси помощ и от своя сюзерен Карл Мартел, майордом на Австразия и Нейстрия ( който в последствие ще се кичи със славата на общоевропейски спасител, след победата си при Поатие през 732г.), който отказва да помогне, предпочитайки да следи от разстояние развитието на арабското нашествие. След три месеца търсене, Одо успява да събере армия и се завръща точно когато защитниците на Тулуза се готвят да се предадат.

Силите на Одо атакуват арабите, разположени на лагер край града, но херцогът решава да имитира отстъпление без да рискува да се въвлече в решително сражение. Арабите, заблудени че са успели да разбият християнските сили се завръщат в лагера си, но не изпращат патрули, които да охраняват тила им от врага. Одо се възползва от тази грешка и използва прикритието на нощта за  да удари вражеския лагер от всички страни. По-голямата част от арабската армия е избита, а едва малцина успяват да се спасят. Валията ал Хаулани се измъква, но в последствие умира от раните си.

Разгромът край Тулуза за дълго време прекършва волята на арабите да водят решителни кампании в Аквитания и Септимания. Единадесет години по-късно Крал Мартел разбива нова голяма арабска армия при Поатие, но няма съмнение, че именно победата на Одо при Тулуза дава шанс на майордома да доизгради своите сили и да се подготви за решителният сблъсък с арабите. Победата на аквитанският херцог е възприемана от андалуските араби като много по-важна за тях самите, отколкото загубата при Поатие, на която не гледат с особен интерес. Деня на битката при Тулуза се отбелязва с възпоминание в джамниите чак до рухването на емирата Гранада през 1492г.

5. Битката при Лас Навас де Толоса (16,07,1212г.)

Крал Санчо VII пробива линията от оковани роб-телохранители на халифа и повежда рицарите си към шатрата на алмохадския водач

Крал Санчо VII пробива линията от оковани роби-телохранители на халифа и повежда рицарите си към шатрата на алмохадския водач

КонфликтРеконкистата

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кои участват:

1) Кастилия, Леон, Навара, Арагон, Португалия

Пълководци: Алфонсо VIII, крал на Кастилия, Родриго Хименез де Рада, архиепископ на Толедо, Санчо VII, крал на Навара, Педро II, крал на Арагон

Армия: 10-14 000

Загуби: незв.

2) Алмохадски халифат

ПълководецМухамад ал Наср, халиф на Алмохадите

Армия: 22-30 000

Загуби: неизв.

Историята накратко:

През 1211г., владетеля на Алмохадите Мухамд ал Наср прекосява Гибралтар с голяма армия и нахлува на територията на Кастилия, завземайки редица градове и крепости. Заплахата се оказва толкова голяма, че всички кралства на християните се съюзяват и събират обща армия, към която се присъединяват доброволци от Франция, както и рицарите от Ордена Сантяго. Двете армии се доближават една до друга към лятото на 1212г, след като християните се събират в Толедо и успяват да си върнат няколко крепости по пътя си на юг. Притеснени от численото превъзходство на маврите, кръстоносната армия решава да подходи с хитрост. Кастилците, водени от местен козар успяват да прекосят незабелязано един от ридовете, пазещи лагера на маврите и атакуват, следвани от друга атака, водена от арагонците и наварците. Изненаданите маври са пометени, а халифът ал Наср се спасява на косъм.  Победата е повратна в историята на Испанската Реконкиста. Разгромът на ал Наср се оказва фатален за мощта на Алмохадите в Европа. Няколко десетилетия по-късно династията рухва, заменена от Маринидите в Мароко, които нямат нито силата нито волята да бранят мюсюлманските владения в Андалусия. Победата при Лас Навас де Толоса бележи началото на постепенната християнска офанзива, която през 1492г. ще доведе до отвоюването на целия полуостров.

6. Битката при Чалдъран, 23,08,1514г.

chaldiran1

Конфликт: Османо-персийските войни

Къде: Чалдъран, северен Иран

Участващи страни: 

1) Османската империя

Пълководец: султан Селим I Явуз

Армия: Вероятно около 60 000, сред тях еничарския корпус и голям брой оръдия

Загуби: Няколко хиляди

2) Сафавидската империя

Пълководец: шах Исмаил I Сафави

Армия: Вероятно между 40 и 60 000 души, повечето от тях кавалерия, сред които прочутите казълбаши („червените шапки“)

Загуби: Няколко хиляди

Историята на кратко:

Двете армии се срещат в хълмистите земи на северен Иран. Османците разполагат своята артилерия и еничари в центъра, укрепявайки позицията им с вагенбург от бойни каруци – тактика, добре усвоена от дядото на Селим – Мехмед II Фатих. Сафавидите атакуват първи, хвърляйки казълбашите във флангова атака с цел да избегнат огневата мощ на врага в центъра. Османските топчии се оказват на ниво, бързо пренареждат артилерията си и гюлетата им буквално разкъсват атаката на туркоманите. Последвалата контра атака, както и мощната стрелба от страна на еничарите, въоръжени с най-добрите за времето си мускети, се оказва фатална за персите. Армията им е разгромена, шах Исмаил е тежко ранен и за малко не попада в плен. Селим успява да плени харема му и раздава жените на шаха като награда на своите велможи, запазвайки най-добрата плячка за себе си.

След краха на персийската армия, османците превземат и опожаряват столицата на Сафавидите – Табриз. Исмаил е принуден да бяга на югоизток и се установява в Исфахан, която остава столица на Персия до XVIII век. Победата на Селим му осигурява контрола над цяла Анатолия, циментирайки завоеванието на шиитското емирство Дулкадир. Кюрдските племена в Северен Ирак и Азербайджан попадат под властта на османците. Селим сключва с тях спогодба, като в замяна на автономията им, те се задължават да пазят източните граници на империята. Победата на Селим отваря пътя на османското завоевание на Ирак и Западен Иран и ликвидира всички пречки за прегазването на мамелюците в Сирия и Египет. Победата циментира позицията на Османците като водеща близкоизточна сила за следващите 400 години.

7. Битката при Павия, 24.02.1525г.

Пленяването на Франсоа I

Пленяването на Франсоа I

Конфлик: Френско-хабсбургските войни

Къде: Павия, Северна Италия

Кои участват:

1) Хабсбургската монархия

Пълководци: Шарл де Лануа, Фернандо д’Авалос маркиз на Пескара, Гьорг Фрундсберг, Антонио де Лейва

Армия: 23 000 (19 000 пехота и 4 000 конница) войници и 17 оръдия

Загуби: около 500

2) Кралство Франция

ПълководецФрансоа I Валоа (пленен в битката)

Армия: 23 500 (17 000 пехота, 6 500 конница) войници и 53 оръдия

Загуби: около 15 000 убити, ранени и пленени.

Историята накратко:

Франсоа води непрексната борба с император Карл V, владетел на Свещената Римска империя и Испания. В предходните три десетилетия, Хабсбургите и французите водят ожесточена борба за контрол над Апенините, Бургундските земи и Савоя, останали в историята като Италианските войни. Франция разчита на своята тежка кавалерия (жандарми), първокласната швейцарска пехота и най-модерния (за времето си) артилерийски парк в Западна Европа. Хабсбургите, владеещи най-разнородни по разположение и характер владения залагат на своите наемнически армии, съставени от ветерани от всички краища на Европа. Ядрото на тези сили са испанските пехотни блокове – терции и полковете на ландскнехтите, създадени от Гьорг Фрундсберг като отговор на швейцарската пехота. В конкретната кампания от 1525г., Франсоа I се насочва с голяма армия към северна Италия. Целта му е да възстанови френския контрол над херцогство Милано, загубено след поражението при Бикока (1522г.) През 1524г., Франсоа превзема Милано и поема по петите на отстъпващата имперска армия, част от която се укрива в Павия. Французите обсаждат града през ноември, но настъпилата зима и упоритостта на гарнизона сериозно забавят обсадата. В началото на 1525г., императорът изпраща нова армия в Италия, чиято задача е да спаси Павия и да прогони французите от Милано. Задачата е поверена на Гьорг фон Фрундсберг и Шарл де Лануа. Имперската армия достига тила на французите във втората половина на февруари и двамата генерали решават да издебнат Франсоа и войнството му. Използвайки пробив в защитните заграждения на ловния парк край Павия (тогава парковете са опасани с високи стени, които да бранят дивеча от бракониери и набези на местните селяни – бел. авт), имперската армия се придвижва незабелязано и атакува обсаждащите френски сили в гръб, докато гарнизона на крепостта прави излаз и напада фронтално. Френската линия е разкъсана по средата и армията ан Франсоа е бита на части. Голяма част от „цвета на френската аристокрация“ загива в битката, а самия крал е пленен и по-късно подписва унизителния мирен договор от Мадрид.

Макар Павия да не слага край на Италианските войни (това става едва през 1559г.), битката е повратна точка във военната история на Европа. Франция никога вече не успява да поведе решителна инициатива в борбата си срещу Хабсбургите, които се превръщат в доминираща европейска сила за следващия един век. Победата слага окончателен край на славния период на швейцарската пехота и отваря място за новата първокласна сила на Европа – испанските терции, които спечелят всички големи сражения, в които участват през следващите 120 години.

8. Битката при Полтава, 08.07.1709г.

pano2

Конфлик: Великата Северна война

КъдеПолтава, Украйна

Кои участват:

1) Московското царство

Пълководци: цар Петър I, Александр Данаилович Меншиков, Борис Шереметиев

Армия: ок. 42 000 войници

Загуби: около 5000 убити и ранени

2) Кралство Швеция

ПълководциКарл Густав Реншьолд, Адам Лудвиг Левенхаупт, номинално Карл XII

Армия: ок. 16 000

Загуби: 10-12 000 убити, ранени и пленени

Историята накратко:

 Започналият през 1707 г. поход на шведите в Русия се сблъсква с огромни трудности, които намаляват наполовина първоначалната им армия. Тя не получава подкрепа нито от казаците, нито от армията в Прибалтика, която е разбита в битката при Лесная, когато се опитва да се присъедини към основната шведска колона. В средата на 1709 г. Петър решава да даде най-после решително сражение на противника си, още повече, когато разбира, че при една случайна престрелка Карл XII е бил ранен в крака и няма да може лично да командва хората си. Освен това шведите имат много малко муниции и почти никаква артилерия.

Въпреки множеството логистични трудности, факта че войниците са уморени и че са превъзхождани 3:1, шведите залагат на обичайната си тактика и нападат първи. Атаката им има известен успех на двете крила, но тя е отбита от неочаквано силен руски артилерийски обстрел. Двата фланга на шведите са почти извадени от строя, след което Меншиков се опитва да обгради и унищожи противниковата пехота. Шведските гвардейци, душа и сърце на армията, са пометени от артилерията още преди началото на ръкопашната схватка. Реншелд, главнокомандващ шведите, е пленен, заедно с цялата пехота, а Карл XII е спасен от конниците на казашкия хетман Иван Мазепа и изнесен в безсъзнание. 14-хилядната шведска конница, командвана от Левенхаупт, се изтегля на юг, но 2 дни по-късно капитулира при Переволочная. В самата битка шведите губят 6000 убити и 2500 пленени срещу 1400 убити руси.

Битката при Полтава е решителното сражение във войната, което напълно променя съотношението на силите и впоследствие за пръв път поставя Швеция в положение на отбрана. Победата дава шанс на Петър да разгърне мащабно настъпление срещу шведите в Полша и Прибалтика, което води до тяхното оттегляне от Жеч Посполита, Ливония и Естнония. Карл XII е принуден да бяга в Османската империя и успява да се завърне в Швеция едва през 1714г. Великата Северна война завършва с тотален разгром за Швеция и издигането на Русия като една от Великите европейски сили. С победата при Полтава, Петър осигурява имперското бъдеще на своята страна и я превръща в неизменен фактор от световната политика, какъвто остава и до днес.

9. Битката при Трафалгар, 21,05,1805г.

The_Battle_of_Trafalgar_by_William_Clarkson_Stanfield

Конфликт: Наполеоновите войни

Къденос Трафалгар, Испания

Кои участват:

1) Великобритания

Пълководци: Хорейшо Нелсън (убит в битката), Кътбърт Колинууд

Флота: 33 кораба, от които 27 линейни

Загуби: малко над 1600 души

2)Френската империя, Кралство Испания

ПълководциПиер Шарл Вилньов, Фредерико Гравина (умира от раните си)

Флота: 41 кораба, от които 33 линейни

Загуби: 13 000 убити, ранени и пленени

Историята накратко:

След провала на инвазията на Великобритания (1805г.) и началото на Улмската кампания на Великата армия, голяма част от флотите на Франция и Испания остава разположена в Кадис под командването на своенравния и честолюбив адмирал Вилньов. Неговите чести неподчинения и липса на решителни успехи провокират Наполеон да поиска смяната му. В опит да спаси честта си, Вилньов напуска Кадис и решава да премине Гибралтар, да навлезе в Средиземно море и да спаси обсадения по море Неапол. Усилията му са провалени от бдителната британска отбрана при Гибралтар и от лошото време. Забавянето на френско-испанския флот дава шанс на Хорацио Нелсън да прехвърли своите сили от Атлантика към европейски води. Двете флоти се срещат на 21.10.1805г. край нос Трафалгар, Южна Испания.

Хорацио Нелсън избира офанзивна тактика и разделя флотата си на две колони, които се врязват в линейната формация на Вилньов и я разкъсват на две места. Последвалата битка продължава близо 4 часа и е изключително ожесточена. Много от командирите на отделните съдове са убити. Жертва на битката става и самия лорд Нелсън, но това става в етап, в който британския флот вече е взел надмощие над своите опоненти. Вилньов е пленен от англичаните, а много от испанските му колеги намират смъртта си.

Победата при Трафалгар отбелязва триумфа на Великобритания като първа морска сила. Директните последици са провала на плановете за инвазия на Албиона от страна на Наполеон и налагането на британско морско надмощие над контиенталния хегемон. В последствие това дава шанс на Великобритания да отвори фронт на Пиренеите, да изолира и разгроми Дания-Норвегия и да надживее усилията на Континенталната блокада. В по-дълъг план, Трафалгар бележи издигането на Великобритания като неоспорим господар на моретата, първенство, което ще се запази до началото на XX век.

10. Битката при Седан, 01.09.1870г.

Battle-of-Sedan

Конфликт: Френско-Пруската война от 1870-71г.

Къде: Седан, Североизточна Франция

Кои участват:

1) Кралство Прусия, Кралство Бавария

Пълководци:Хелмут граф фон Молтке, Лудвих Фрайер фон дер Тан

Армия: 200 000, 774 оръдия

Загуби:9 000

2) Втората френска империя

Пълководци: Наполеон III, Патрис Макмахон, Огюст Александър Дюкро, Емануел фон Вимпфен

Армия: 120 000, 564 оръдия

Загуби: 17 000 убити и ранени и 103 000 пленени

Историята на кратко:

През 1870г. Прусия е поставила Германската конфедерация в джоба си. Победите над Дания (1864) и Австрия (1866г.) издигат Прусия до ранга на една от водещите Велики Сили в Европа. Последната преграда пред утвърждаването на кралството като основен политически субект на Континента и легитимен център на германските земи остава Франция и нейната активна външна политика, целяща да балансира враждите на останалите сили, докато самата тя преследва издигане чрез амбициозни проекти за колониална експанзия.

Прусия не се колебае да нападне своя опонент, възползвайки се от благоприятната политическа ситуация – Австрия е заета със своите вътрешни преобразувания, Русия е в изолация след Кримската война, а Великобритания е обърнала погледа си по-скоро към Индия и разгръщането на руската експанзия в Централна Азия (т.нар. Голяма игра). Пруските войски и техните германски съюзници атакуват французите и след поредица от успехи започват да ги изтласкват към вътрешността на Франция. Най-голямата военна групировка на французите – Рейнската армия (150 000 души, командвани от марша Базен) е обсадена в Мец. Наполеон III и генерал Макмахон решават да сформират нова армия – Армията на Шалон и да се опитат да деблокират силите на Базен, след което да се съединят и да атакуват пруския фланг, прекъсвайки линиите за комуникация през Рейн. Наполеон, обаче, се страхува да рискува тежки загуби за новата си армия и решава да маневрира, избягвайки основното германско настъпление с поредица от маршове в посока белгийската граница. Това изтощава Армията на Шалон и дава шанс на граф Молтке да пренареди своите планове за справяне с императора и неговата нова армия. Молтке остава 1ва и 2ра армии да обсаждат Мец, а начело на 3та армия и Армията на Маас започва маневра за прихващане и обкръжаване на френските части, водени лично от Наполеон. На 30ти август, германците успяват да надвият французите при Бомон-ан-Аргон, нанасяйки им 5 000 души загуби и 40 оръдия. Французите се изтеглят към Седан, където Наполеон III планира прегрупиране и повторно изтегляне към по-удобни позиции на запад. Молтке, обаче, не дава никакъв шанс на французите и на следващия 1ви септември обкръжава позициите им при Седан.

Битката започва когато френската армия прави опит да пробие пруския обръч. Французите избират за точка на пробива градчето Ла Монсел, но за тяхно нещастие, германците избират същата локация за нанасяне на своя собствен удар. Частите на Гьорг Саксонски са насочени към тази точка, заедно с баварските корпуси, командвани от барон Тан, чиято задача е да атакува Базей от другата страна на Маас.

Сраженията започват сутринта на 1ви септември, в 04:00 часа. Баварците атакуват Базей, но срещат упорите съпротива от страна на френските части, които са барикадирали улиците на градчето. Към 08:00 часа пристига подкрепление в лицето на VIII-ма пруска пехотна дивизия, а Тан успява да предислоцира част от артилерията си и към 09:00 часа атакува с подновена сила френските позиции с цел да осъществи необходимия пробив.

Боевете при ла Монсел започват в 06:00 часа и пруски части са изпратени за да подкрепят баварската атака, която подобно на боевете при Базай се натъква на сериозната съпротива на барикадираните френски войници. По време на сражението генерал Макмахон е ранен и назначава Дюкро за свой заместник.  Дюкро дава заповед за изтегляне от ла Монсел, но заповедта му е пренебрегната от генерал фон Вимпфен, който използва своя резерв, контраатакува и отхвърля баварците и саксонците. Краткия френски пробив е спрян с падането на Базей и прехвърлянето на свежи пруски части в помощ на баварците и саксонците. Контраатаката на Вимпфен отшумява, последвана от повторно германско настъпление. Към обяд германската артилерия подлага французите на убийствен обстрел и те са принудени да се изтеглят все по-навътре към Седан, с което де факто се оказват в обкръжение. Трите кавалерийски атаки в северния сектор при Флуен, ръководени от генерал Жан Маргьорит се провалят, отбити от настъпващия IX пруски корпус.

В края на следобеда, Наполеон III осъзнава безнадежността на ситуацията и прекратява опитите за пробив. Французите губят 17 000 убити и ранени срещу около 9 000 убити и ранени от страна на германските сили. На следващия 2ри септември, Наполеон III заповядва да се развее бялото знаме и предава цялата Армия на Шалон в ръцете на Молтке и кайзера.

Седан е едно от най-унизителните сражения в историята на Франция. Пленяването на Наполеон и разгрома на френските армии в Шампан и Лорен де факто предрешава края на войната. Сгромолясването на Втората империя е последвано от създаването на провинциално правителство, което се опитва да оказва съпротива още пет месеца, от който период датира и прочутата обсада на Париж. Прусия и нейните германски сателити доминират над Франция и й налагат унизителни мирни условия – изплащане на грамадна репарация и предаването на областите Елзас и Лорен (Лотарингия) във владение на новосформираната Германска империя. Унижението, понесено от Франция във Войната от 1870-71г. лежи в основата на Първата Световна война.


СПИСАНИЕ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“, БРОЙ 12

VoennaIstoria12Cover1

Здравейте,

Броят, който виждате пред себе си е уникален – той отбелязва един преход, преход логичен и преход силно желан от целия екип, а надявам се и от читателите. Брой XII е юбилеен брой, който бележи както изминатия път, така и новото начало. По случай рождения си ден сме решили да ви почерпим с една хронологична линия от актуални и интересни статии. Започваме с една чудесна инициатива за издигането на паметник на IX-та пехотна Плевенска дивизия, дело, подето от ген. Вазов, но останало незавършено до ден днешен, век след като героите грабват оръжие в името на род и родина. Следват два актуални текста – статията на колегата от „Интидар“ Руслан Трад, посветена на финансирането на Ислямска Държава и интервюто с доц. др. Костадин Грозев – специалист в сферата на САЩ и американската политика, който ще ни даде една по-различна перспектива върху поведението на най-силната държава в света. Професор др. Искра Баева бе така добра да се включи в юбилейния брой със своя статия, посветена на Пражкото въстание и последните дни на Втората Световна война. Продължаваме с обзор на развитието на военното дело в Европа в периода 1618 – 1700г., акцентирайки на основните реформи, насоки в развитието на въоръжените сили и ролята на личностите за оформянето облика на военното изкуство. Радослав Тодоров ще ви зарадва с поредното бижу, посветено на японската история. Този път ще ви насочи към Периода Сенгоку – един от най-интригуващите и значими етапи от хилядолетната история на източната империя. В раздела Метаистория, Денислав Кандев прави своя дебют с едно ревю на стиймпънк фентъзито Левиатан, което преобръща по уникален начин Европа от 1914г. И накрая, но не на последно място, Веселин Mатев ще ни разкрие всичко значимо за поредния шедьовър в света на компютърните стратегии – Making of History.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:
САЙТА НИ
ЗАМУНДА.НЕТ
АРЕНАБГ.КОМ
ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН В КАЛАМЕО

Десетте най-впечатляващи персонални унии в историята на Европа

Персоналните унии са явление, характерно най-вече за монархическа Европа, където сложните комбинации от бракове между различните династии понякога докарвали на бал свят доста интересни междудържавни съюзи. Кой са десетте най-силни и забележителни сред тях? Нека ги подкараме в хронологичен ред.

1. Империята на Северно море 

Империята на Кнут Велики

Империята на Кнут Велики ако се намираше в днешна Европа

Площ: ок. 420 000 квадратни километра

Кога съществува: 1016-1035г. (Управлението на Кнут Велики)

Кои държави включва: Англия, Дания, Норвегия, части от Швеция

Сбъднатите завоевателни фантазии на всички викинги са събрани в това скандинавско бижу, което доминирало Северна Европа в продължение на две десетилетия. Остава въпроса какво са грабели викингите, след като Англия вече е била тяхна….

2. Империята на Плантаженетите

Владенията на Хенри II - Крал на Англия, херцог на Нормандия и Аквитания, граф на Анжу, Поатие и Мен. В оранжево - неговите васали - Ирландия, Уелс и Шотландия

Владенията на Хенри II – Крал на Англия, херцог на Нормандия и Аквитания, граф на Анжу, Поатие и Мен. В оранжево – неговите васали – Ирландия, Уелс и Шотландия

Площ: ок. 400 000 квадратни километра

Кога съществува: 1154-1189г. (Управлението на Хенри II)

Кои държави включва: Англия, части от Франция

Бащата на Ричард Лъвското Сърце създава едно от най-големите кралства в историята на Западна Европа, което в последствие е пропиляно от синовете му – кръстоносеца Ричард и неговия брат и наследник – Джон Безземни.

3. Калмарската уния

Обединени от датската кралица Маргарет, Швеция, Дания и Норвегия образуват една от най-големите държави в историята на Европа

Обединени от датската кралица Маргарет, Швеция, Дания и Норвегия образуват една от най-големите държави в историята на Европа

Площ: ок. 1 200 000 квадратни километра

Кога съществува: 1397 – 1523г.

Кои държави включва: Швеция, Дания, Норвегия, Финландия, Исландия, част от Гренландия, о-ви Ъркни, Шетландски о-ви

Кралица Маргарет създава една от най-колосалните и стабилни междудържавни образования в историята на Европа. Съюзът се разпада едва през 1523г., след като Густав Васа се обявява за крал на Швеция и отделя страната си от унията.

4. Империята на Карл IV Люксембургски

Преки владения на Карл в червено; Земи в неговата сфера на влияние и власт - оранжево;

Преки владения на Карл в червено; Земи в неговата сфера на влияние и власт – оранжево;

Площ: Преки Владения: ок. 280 000 квадратни километра; Като император на Свещената Римска империя: ок. 1 000 000 квадратни километра

Кога съществува: 1346-1378 г.

Кои държави включва: Чехия, Люксембург, част от Германия, Полша и Белгия; Като Император на Свещената Римска империя – Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Чехия, Словакия, части от Италия, Франция, Полша и Дания;

Крал на Чехия, херцог на Люксембург, електор на Бранденбург, Император на Свещената Римска империя, Крал на Италия, Бургундия и Германия. Това е владетелското портфолио на Карл IV.

5. Империята на Карл V

С над 27 реални титли зад гърба си, Карл V бил най-титулувания монарх в европейската история

С над 27 реални титли зад гърба си, Карл V бил най-титулувания монарх в европейската история; В червено – преките му владения; В оранжево – зависими земи и сфера на влияние;

Площ: Преки владения (заедно с брат си Фердинанд I):  ок. 1 000 000 квадратни километра; Със Свещената Римска Империя: ок: 1 500 000 квадратни километра; Заедно с колониите: над 2 500 000 квадратни километра;

Кога съществува: 1519-1556г.

Кои държави включва: Преки владения: Испания, Белгия, Холандия, Люксембург, Австрия, Чехия, части от Италия, Франция, Германия, Унгария, Словакия, Полша; Свещената Римска Империя: Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Чехия, Словакия, части от Италия, Франция, Полша и Дания;; Отвъдморски колонии: Части от Перу, Чили, Боливия, Еквадор, Аржентина, Мексико, Гватемала, Хондурас, Белиз, Панама, Коста Рика, Куба, Пуерто Рико, Доминика, Уругвай,Парагвай, САЩ;

Карл V е еманацията на дипломацията и браковете по сметка. Наследявайки титли от четири различни монархии първоначално и от още три посоки по-късно, съчетано със завоеванията в Новия Свят и северна Холандия, Карл се оказва начело на най-голямата конгломерация от земи, владени от един човек по правото на наследството в Европа. Постижението му е надминато чак при създаването на Европейския Съюз, макар и в друг контекст;

6. Иберийската Уния

Вървейки една крачка пред баща си, Фелипе заменя Европа за Света

Вървейки една крачка пред баща си, Фелипе заменя Европа за Света

 

Площ: В Европа и Северна Африка: ок. 800 000 квадратни километра; В Света: над 7 000 000 квадратни километра

Кога съществува: 1580 – 1640 г.

Кои държави включва: В Европа: Испания, Португалия, Белгия, Люксембург, части от Франция, Холандия, Италия, Мароко, Алжир; В Света: Части от Перу, Чили, Боливия, Еквадор, Аржентина, Мексико, Гватемала, Хондурас, Белиз, Панама, Коста Рика, Куба, Пуерто Рико, Доминика, Уругвай,Парагвай, САЩ, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Индия, Индонезия, Китай, Филипините, Танзания, Кения, Конго, Оман, Иран, Малайзия

Създадена от Фелипе II и просъществувала до Войната за португалска независимост, Иберийската уния е една от най-мощните колониални империи в историята на света. Наричана е още империята, над която слънцето не залязва.

7. Владенията на Жигмунд III Васа

Балтийско море никога не е било така интегрирано колкото по времето на Зигмунд III Васа

Балтийско море никога не е било така интегрирано колкото по времето на Жигмунд III Васа

Площ: над 1 500 000 квадратни километра

Кога съществува: 1592 – 1599 г.

Кои държави включва: Швеция, Финландия, части от Русия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Украйна

Макар и за кратко, Жигмунд III Васа успява да създаде най-голямата чисто европейска държава ви историята на Стария Континент.

8. Англо-холандската уния

Оптималната таласократия

Оптималната таласократия

 

Площ: В Европа: ок. 270 000 квадратни километра; В Света: около 1 500 000 квадратни киломтера

Кога съществува: 1689 – 1702 г.

Кои държави включва: Англия, Уелс, Ирландия, Шотландия, Нидерландия; в Света: части от САЩ, Канада, Мароко, Индия, ЮАР, Гана, Шри Ланка, Индонезия, Малайзия, Суринам, Белиз, Бахамски о-ви, Доминиканска република;

Специалното в тази уния бил чудовищния за времето си военноморски потенциал. За да си го представите по-лесно, представете си събраната морска мощ на втората и третата по големина флоти в света днес – Русия и Китай. Е Англия и Холандия представлявали техния еквивалент в епохата на Просвещението. Първото място, което днес се държи от САЩ тогава се полагало на Франция.

 

9. Империята на Карл VI

Изглежда, че ако се казваш Карл и си император, има голям шанс да притежаваш грамадна персонална уния

Изглежда, че ако се казваш Карл и си император, има голям шанс да притежаваш грамадна персонална уния

Площ: ок. 750 000 квадратни километра

Кога съществува: 1714 – 1740 г.

Кои държави включва: Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Белгия, Люксембург, Хърватска, Словения, части от Румъния, Италия, Полша, Германия

След като е сред победителите във Войната за Испанското наследство ( 1700-1714г.) и в Османо-австрийската война (1716-1718г.), Карл VI се облажва доста сериозно от към територии и за кратко Австрия се превръща в най-голямата по територия чисто европейска държава за XVIII век. Въобще, името Карл по някакъв начин е магнит за територии.

10. Империята на Романови

Кат Русия няма втора....

Кат Русия няма втора….

Площ: 22 800 000 квадратни километра ( 1866 г.); 21 800 000 квадратни километра ( 1914 г.)

Кога съществува:  1613 – 1917 г.

Кои държави включва: Русия, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Молдова,Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Узбекистан, Монголия,  части от Полша и САЩ (до 1866г.)

Ако се чудите какво прави Русия при униите, нека ви напомня, че след 1815 г., руският император е и Крал на Полша и Велик херцог на Финландия и Литва .