Tag Archives: Широяма

Пет легендарни бойни формации от Средновековието

1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.

Реклами

Битката при Широяма

На днешната дата през 1877г., край Кагошима, Япония, се води битката при Широяма – последното голямо сражение от бунта Сацума, насочен срещу про-европейските реформи на император Мейджи. Битката при Широяма е пресъздадена в последните сцени на филма „Последния Самурай“, в който главни роли изпълняват Том Круз и Кен Ватанабе. Героят на Ватанабе – Кацумото адаптиран образ на водача на бунта Сацума – Сайго Такамори

ShiroyamaBattle

Традиционно японско изображения на битката при Широяма

След като не успяват да превземат замъка Кумамото и са разбити в битката при Табазурака, останките от армията на самураите-бунтовници се оттегля на хълма Широяма, разположен над град Кагошима и заемат отбранителна позиция на 1ви септември, 1877г. На там се насочва и имперската армия, под командването на генерал Ямагата Аритомо, подкрепена от новосъздадената японска морска пехота под командването на адмирал Кавамура Сумийоши.

От двадесет хилядната самурайска армия на Сайго били останали едва няколкостотин самураи, които се изправили срещу над 30 000 войници от императорската армия. Въпреки това, Ямагата Атитомо решава да не поема излишни рискове, запознат от първа ръка с бойните умения на самураите. Императорските войски изграждат сложна система от траншеи и окопи, а петте кораба от имперския флот, закотвени в пристанището Кагашима, добавят своята огнева мощ към полевата артилерия и позицията на Сайго е засипана с над 7000 снаряда. Междувременно войниците на Сайго разполагали само със шепа мускети и никаква артилерия, а единствените им медицински инструменти били дърводелски трион за ампутациите и стари парцали, предназначени за превръзки на ранените.

Ямагата изпратил ултиматум до Сайго да се предаде или да се прости с живота си и този на своите съратници, но верен на бушидо, Такамори отказал да сложи оръжие. Ямагата, решен да се отърве веднъж завинаги от бунтовниците, заповядал на своите отряди да не отстъпват, а в случай, че в определена точка на имперската линия имало пробив, съседните армейски части трябвало да обстрелват тази зона с пълна мощ, без да жалят собствените си войници, стига да попречат на Сайго да се измъкне.

Според първоначалния план, имперската армия, след сериозна артилерийска подготовка, щурмувала позициите на самураите в ранните часове на 24 септември. Сайго повел своите войни в дръзка контраатака и опитните майстори на меча започнали да взимат превес над зле обучените новобранци от имперската армия. Въпреки това, превъзходството в жива сила си казало думата и към 6 часа сутринта, останалите 40 живи самураи започнали да отстъпват. Сайго бил тежко ранен и според легендата бил отнесен от своя приятел Бепу Шинсуке, който му помогнал да извърши сепуку. След смъртта на Сайго, Шинсуке се хвърлил сам срещу противниковия строй и бил разстрелян от залпа на имперските войници…

Дванадесет години по-късно, император Мейджи помилвал посмъртно Сайго и днес негова статуя се намира недалеч от руините на замъка Кагошима.