Ясуке (в Африка се е наричал Йосуфе), пристига в Япония през 1579 от Мозамбик, като придружител на язуита Алессандро Валиняно, който получил назначение като инспектор на Йезуитските мисии в Далечния Изток. Ясуке пристига в Едо заедно с Валиняно през 1581г. и моментално предизвиква сензация. Стига се до там, че няколко души са стъпкани от тълпата докато се опитват да го огледат. Господарят на Япония – Ода Нобунага привиква Ясуке, но мислейки че цвета на кожата му е трик, го кара да се измие и изтърка, за да докаже че това не е мастило.
Нобунага веднага харесва чернокожия мъж, впечатлен от факта, че научава японски, както и от силата му. Ода включва Ясуке в личната си свита и го издига до ранг на самурай. Ясуке остава в свитата на Нобунага до смъртта му през 1582г., след което за кратко е част от охраната на сина му Набутана. След като се бори да защити своя господар от вражеска засада, Ясуке е пленен и предаден на Йезуитите, тъй като японците не се наемат да го убият.

От кратките описания, оставени от японците, става ясно, че Ясуке е бул висок 188см, кожата му е била „черна като въглен“ и е бил изключително силен и „доста привлекателен“

Най-висшия военен от армията на САЩ, убит във ВСВ е генерал лейтенант Лесли МакНеър. Той загива по време на бомбен рейд, извършен от американския Въздушен корпус.

До нападението над Пърл Харбър, висшето командване на американския флот се нарича CINCUS [което се чете „синк ъс“ (потопете ни)], пагоните на 45-та дивизия на американската армия са украсени със свастика (картинката горе), а личния влак на Хитлер се нарича „Америка“. След японската атака, всички тези символи и имена са сменени.

САЩ губят повече военнослужещи във Въздушния корпус отколкото в Морската пехота. Шанса да бъдеш свален по време на полет, при изпълнение на задължителни 30,  бил 71%. Не че американските самолети били беззащитни. Освен 4 тона бомби, всеки Б-17 разполагал и с тон и половина муниции за бордовите картечници. За цялата война, американците свалят 6 098 бойни самолета – по един за всеки 12 700 изразходвани муниции.

Mitsubishi Zero A6M3 Модел 22

Във Втората Световна война няма такова нещо като „средностатистически пилот“. ли ставаш ас или ставаш мишена. Японският ас Хироюши Нишизава (снимката горе) сваля 80 вражески самолета, но в крайна сметка загива като пътник на товарен самолет.

В началото във Въздушния корпус на САЩ съществува практика всеки пети патрон да е трасиращ за да може пилотите да се целят по-точно в противника. Друга практика било последния трасиращ патрон да е с различен цвят за да знае пилота, че мунициите му свършват. И двете идеи се оказали доста неуспешни, тъй като трасиращите куршуми били изключително неефективни във въздуха, а свършването на мунициите лесно се забелязвало от вражеските пилоти.  След като спрели да прилагат тези два прийома, въздушните части подобрили успеваемостта на мисиите си два пъти и сериозно занижили броя на загубите си.

При достигане на Рейн, повечето Съюзнически войници се изпикавали в реката. Това правели не само редницитие и нисшите чинове, но и командирите. Сред по-известните имена изпъкват Патън и Чърчил.

Me-264

Бомбардировачите Ме 264 били способни да достигнат и бомбардират Ню Йорк, но немското командване преценило че не си заслужава.

Американската армия разполагала с повече кораби от американския флот

Руснаците унищожили над 500 немски изтребителя чрез таранни удари, а пехотата разчиствала минни полета, марширувайки през тях. Както казва Сталин „Нужна е храброст за да не си герой в СССР“.

Наред с армейското оборудване, при пристигането си в Северна Африка, американците носят три преносими фабрики за бутилиране на Кока Кола.

Ян Кйонджон

Сред пленените немски войници, американците попадат на няколко корейци. Те са използвани от японците в Манджурия, където са пленени от руснаците, които ги използват срещу германците, които ги пленяват и ги използват срещу Съюзниците.

Всъщност, „Граф Шпее“ не е потопен. След неуспешния опит за потапянето му, кораба е завзет от британците, които откриват на борда му най-новите образци на немските радарни системи.

След масирана артилерийска подготовка, 35 000 американски и канадски войници дебаркират на остров Кишка в Алеуетския архипелаг, контролиран до тогава от Япония. Съюзниците губят 21 войници по време на обстрела. Нещата вероятно щяха да са далеч по-лоши, ако на острова беше имало японци…

Повечето членове на Вафен СС не са германци

Източник

Световната история изобилства от примери на велики империи, които побеждават мнозина опоненти или рухват в прахта, сринати от коалиции от врагове или нашествия на варвари. Ала има един определен аспект от историята на конфликтите – било то „студени“ или г“горещи“ – противопоставянията на два „титана“, които винаги са оставяли незаличима диря в историята. Ето и десетте най-паметни:

1) Новото царство (Египет) срещу империята на Хетите

Кога: ок.XIII-XII век пр. Хр. (два века)

Къде: Финикия, Палестина (днес Израел, Палестина, Ливан, Сирия)

Най – паметни моменти: Битката при Кадеш (1274г. пр. Хр.)

2) Рим срещу Картаген

Кога: 264-146г. пр. Хр. (118г.)

Къде: Западното Средиземноморие (днес Испания, Франция, Италия, Тунис)

Най-паметни моменти:  Миле (260г. пр.Хр.), Лилибеум(250г. пр.Хр.), Требия (218г. пр. Хр.), Кана (216г. пр. Хр.), Зама (202г. пр. Хр.), Картаген (146г. пр. хр.)

3. Византия срещу България

Кога: 680-1332г. (652г.)

Къде: Балканите (днес България, Гърция, Турция, Сърбия, Албания, Македония)

Най-паметни моменти:  Онгъла (680-1г.), Върбишкия проход (811г.), Ахелой (917г.), Преслав (971г.), Траянови врата (976г.), Ключ (1014г.), Обсадата на Ловеч (1187г.), Клокотница (1231г.), Девина (1279г.), Росокастро (1332г.)

4. Византия срещу Арабския халифат и неговите наследници

Кога: 634 – 1024г. (390г.)

Къде: Близкият Изток (днес Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет, Ирак, Турция)

Най-паметни моменти:  Ярмук (636г.), Александрия (641г.), Обсадата на Константинопол (717-18г.), Акронион (740г.), Лалакаон (863г.), Солун (904г.), Антиохия (968-69г.)

5. Англия срещу Франция

Кога: 1337-1453г. (116г.)

Къде: Западна Европа (днес Испания, Португалия, Франция)

Най-паметни моменти: Креси (1346г.), Поатие (1356г.), Нахера (1367г.), Аженкур (1415г.), Орлеан (1428-29г.), Кастийон (1453г.)

6. Османската империя срещу  Империята на Хабсбургите 

Кога: 1526 – 1791г. (265г.)

Къде: Средиземномоерието, Централна Европа, Червено море, Персийски залив

Най-паметни моменти: Виена (1529г.), Тунис (1635г.), Превеза (1538г.), Триполи (1551г.) Лепанто (1571г.), Виена (1683г.), Зента (1697г.), Петроварадин (1716г.)

7. Франция срещу Шестте Коалиции

Кога: 1792-1815г. (23г.)

Къде: Цяла Европа от Лисабон до Москва

Най-паметни моменти: Тулон (1793г.), Експедицията в Египет (1798г.), Улм (1805г.), Йена-Аустерлиц (1806г.), Фридланд (1807г.), Ваграм (1809г), Бородино (1812г.), Лайпциг (1813г.), Ватерлоо (1815г.), Виенският мир (1815г.)

8. Антантата срещу Централните сили

Кога: 1914-1919г. (5г.)

Къде: Европа, Азия, Африка

Най-паметни моменти: Таненберг (1914г.), Марна (1914г.), Ипър (1915г.), Галиполската кампания (1915-16), Вердюн (1916г.), Ютланд (1916г.), Пашандейл (1917г.), Мирът от брест-Литовск (1918г.), Дойран (1918г.), Стоте дни (1918г.), Паржките мирни договори (1919г.)

9. Оста срещу Съюзниците

Кога: 1939-1945г. (6г.)

Къде: Европа, Азия, Африка, Океания

Най-паметни моменти: Инвазията на Полша (1939г.), Руско-Финската война (1939-40г.), Инвазията в Дания и Норвегия (1940г.), Ардените (1940г.), Битката за Британия (1940г.), Балканската кампания (1940-1г.), Операция Барбароса (1941г.), Ленинград (1941-44г.), Пърл Харбър (1941г.), Мидуей (1942г.), Ел Аламейн (1942г.), Сталинград (1942-43г.),  Курск (1943г.), Инвазията на Италия (1943г.), Нормандия, (1944г.), Берлин (1945г.), Окинава (1945г.), Хирошима и Нагасаки (1945г.), Парижкият мир (1947г.)

10. Съюзниците срещу СССР (НАТО срещу ОВД след 1955г.)

Кога: (1947-1991г.)

Къде: Целият Свят

Най-паметни моменти: Гръцката гражданска война (1946-49г.), Доктрината Труман и Планът Маршал (1947-48г.), Блокадата на Берлин (1948-49г.), Гражданската война в Китай (1946-50г.), Корейската война (1950-53г.), Унгарската революция (1956г.), Суецката криза (1956г.), Кубинската революция (1953-59г.), Берлинската криза (1961г.), Карибската криза (1962г.), Виетнамската война (1955-1975г.), Войната в Афганистан (1979-1991г.), Войната между Ирак и Иран (1980-88г.), Инвазията на Гренада (1983г.), Разпадането на ОВД (1989-1991г.), Разпадане на СССР (1991г.)

 Този брой е по-специален. Той не е така обемен, както другите, но е специален с това, че е посветен на шестима българи, които са рискували всичко в името на своята Родина. Тази година се навършиха 136 години от Освобождението на България от Османско иго и ние решихме да Ви поднесем историите на тези шестима по-малко известни герои, защото именно тяхната и на другите като тях памет е тази, върху която трябва да се гради националното ни самочувствие. Освен тези истории, Юлиян Недев ще ни разкаже за мащабния контрареволюционен бунт в северозападна Франция, а Радослав Тодоров ни поднася втората част от своя разказ за възхода на Японската империя. Накрая сме ви подготвили една любопитна класация – Десетте най-героични отпора в историята на Стария Свят.

МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ БРОЯ ОТ:

САЙТА НИ

CALAMEO (само за четене)

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНАБГ.КОМ

Сцена от обсадата на Донгне в началото на японската инвазия в Корея

На 12 февруари, през 1593г., корейският генерал Куон Юл, начело на гарнизон от едва 3000 души разбива 30 000 японска армия, командвана от Укита Хидейией и Като Кийомаса по време на обсадата на замъка Хенджу. Японската армия се насочила към важния град Гьонян (Коян), разположен в централната западна част на Корейския п-в.японците постигат решителна победа над китайско-корейската армия при Биеокйегуан (Пийоке). Превземането на Хенджу щяло спомогне за осигуряването на опорни точки по западното крайбрежие на Корея и да даде шанс на японската флота да достави така необходимите на сухопътните сили припаси. Укита знаел, че трябва да действа бързо, в противен случай лишената от припаси армия щяла да започне да се дезинтегрира. Уверени в численото си превъзходство, японците разделили силите си и започнали щурм на укрепленията, съставени от земни насипи и дървени палисади. Корейските бранители отговорили със хвърляне на големи камъни и дънери, залпове на лъкове, аркебузи, мортири и хвачха (виж картинката долу). След девет последователни щурма, японците успели да пробият първата отбранителна линия, но понесли сериозни загуби и Укита заповядал отстъпление. Повечето японски командири били ранени, а според изворите, 10 000 японски войници били убити и ранени в битката.

Хвачха – лесно подвижна остановка за изтрелване на стрели-ракети, използвана от корейците през Средновековието и Новото Време. Тази първобитна „Катюша“ била сред основните базирани на барута оръжия, използвани в Корея.

Използваната от японците тактика на сгъстените редици, която позволявала по-голяма концентрация на огневата мощ и служела за защита от вражеска кавалерия се оказала катастрофална срещу залповете на корейската артилерия.

Корейският успех направил възможно масирано настъпление на китайските съюзнически части, които обсадили завзетия от японците Сеул. Проточилата се обсада и липсата на воля и от двете страни за даване на решително сражение довели до патова ситуация. Въпреки че през 1593г. японците превзели важната крепост Чинджу, в началото на 1594г. китайски „командоси“ успели да проникнат в Сеул и да запалят японските военни складове. Същевременно, мисия на пекински дипломати заплашила с инвазия на нова, 400 000 китайска армия. Японците добре осъзнали своята нестабилна позиция и се съгласили на примирие – японските войски се изтеглили в района около Пусан, а китайците евакуирали частите си от Корея, оставяйки един 16 000 гарнизон в Корея, който да гарантира мира.

Основната последица от първата японска инвазия в Корея било инициирането на реформа в корейската армия. крал Сеонджу заповядал да се създаде специална служба, която да се заеме с реформирането, преструктурирането и обучаването на новата армия. Бил въведен принципа на масовата военна повинност, като робите и аристократите също били включено в наборните списъци, а всеки кореец, навършил пълнолетие бил длъжен да премине военно обучение и да се запознае на едно базово ниво с употребата на хладни и огнестрелни оръжия. Армията била разделена на полкове и роти, групирани така че да включва в себе си определен брой мечоносци, копиеносци, аркебузири и стрелци с лък. Корейците имали едва три години за да реформират армията си, защото през 1597г., Тойотоми Хидейоши решил отново да си опита късмета и 141 000 японска армия отново стъпила на корейските брегове….

В този брой ще може да научите повече за реформите, предприети от император Мейджи с цел да измъкне Япония от закъснялото Средновековие, в което се намирала страната му до края на XIX век. Ще ви разкажем и за войнишките песнопойки в българската армия по време на войните за национално обединение и тяхната особена роля за запазване бойния дух на нашите предци. В този брой ще проследим и развръзката в борбата на Флавий Виталиан срещу византийския император Анастасий и ще ви представим една по-различна версия за Ивайло – най-успешният въстаник в средновековната история на  Европа. Руслан Трад ни разказва за руското политическо настъпление в Близкия Изток, подплатено със солиден скок в  търговията с оръжия. За десерт сме Ви оставили Пиер Дониа – фризийският гигант, който всявал страх в сърцата на своите врагове.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА

ЗАМУНДА НЕТ

ЗАМУНДА.СЕ

АРЕНА

КАЛАМЕО

На днешната дата, преди 413г. войските на Токугава Йейасу нанасят поражение на обедините кланове, все още верни на Тойотоми Хедейоши. Битката слага окончателен край на периода „Сенгоку“ и поставя началото на т.нар. „шогонат Токугава“ – период на надмощие на кланът Токугава над императорите. Този период ще приключи в средата на XIX с управлението на император Мейджи.

Нито Ода Набунага, нито наследилият го Тойотми Хидейоши не успяват да вземат в свои ръце титлата Юшогун“, тъй като по-нисшето им потекло не го позволява. Това създава сериозен вакум в партията на клана Тойотоми, след смъртта на Хидейоши. Йейасу от клана Токугава остава най-престижната и най-уважаване личност сред регентите, които управляват след смъртта на Тойотоми и мнозина от политическите му опоненти се страхуват, че Йейасу ще поеме в ръцете си цялата власт, превръщайки се в неоспорим господар на Япония.

Възползвайки се от отсъствието на Йейасу, който заминава за Едо за да отговаря пред императора отправените срещу него обвинения, политическите му опоненти, водени от Ишида Мицунари се обединяват в района на Осака, от където решават да се насочат към ключовия град Киото – старата столица на Япония.  Йейасу не губи време и поема от Едо в посока Киото начело на 70 000 армия, взимайки със себе си и голям брой аркебузи. Двете противникови сили маневрират в търсене на изгодна позиция, разменяйки си контрола на ключовите крепости по пътя Едо-Киото. В крайна сметка, когато застават един срещу друг, Мицунари има предимството на 120 000 войници зад гърба си срещу едва 75 000 за Йейасу. Но Токугава е опитен и подмолен дипломат в допълнение към своите войнски качества. Възползвайки се от несигурността и липсата на единство сред противниците си, той месеци наред подкупва определени даймьо (благородници) в лагера на Ишида Мицунари, обещавайки им земи и пари в случай, че преминат на негова страна.

Битката започва с атака на левият фланг на Токугава срещу десния на Ишида, последвана от атака на центъра и десния фланг на Йейасу срещу левия фланг на врага, оставяйки центъра на Мицунари с развързани ръце. Именно тук се проявява първия признак за измяната – командирът на центъра отказва да се подчини и голяма часст отв ойниците остават на позиция. междувременно, крайните отряди на десния фланг на Ишида форсират река Фуджи и атакуват оголения ляв фланг на Йейасу, В този ключов момент, част от резервите на Ишида сменят страна и атакуват левия фланг на доскорошните си съюзници. Това провокира още войници от центъра на Ишида да преминат на противниковата страна,  което довежда до окончателен срив в бойния ред на Мицунари.

Разгромът на опозиционните сили предрешава съдбата на Япония и превръща Токугава Йейасу в единствен лидер и де факто обединител на островната империя.