Tag Archives: 717

Михаил Сирийски „Хроника“ – сирийска версия

Текстът е превод през френски език на „Хроника“-та, написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Констнтинопол(717-18г.) и участието на българите в арабо-византийската война.

Глава XVIII – За втората обсада на Константинопол

В 1026-та година, умря Уалид (1), владетеля на арабите и започна да управлява Сулайман (2). Тогава Маслама нахлу в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с много пленници.
В годината 1027-ма, Маслама навлезе в Азия [Мала Азия]. Той завзе Пергам, Сарди и много други градове и отведе жителите им в плен. В същата година, Сулайман запоява на Маслама да се подготви за поход срещу Константинопол.
Той
[Маслама] събра 200 000 войници и 5 000 кораба, които напълни с войници и провизии. Събра 12 000 работници, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните провизии на работниците. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара [хората си] да приготвят храна за много години напред и постави начело им като генерал Умар, син на Хубейра. Сулайман се закле така : „Няма да спра да се сражавам срещу Константинопол докато не разоря земята Тайяйе [Арабия] или не го [Константинопол] завладея. Тридесет хиляди от онези, които наричат муттауа’а (3) тръгнаха с тях.  Цялата публикация


Михаил Сирийски : Из „Хроника“

Текстът е част от Арменският препис на Хрониката на Михаил Сирийски, съставен през XIII век. Оригиналният текст е записан на езика сириак през XII век

[137] „След като Филипик управлява две години, го ослепиха и пратиха в изгнание. След него Анастасий (1) управлява две години. По същото време умря ал Уалид и две години управлява Сулайман (2). В същата тази година [714 г.] Маслама завзе Галатия и всички крепости в нея. Анастасий изпрати свой войски от запад, но те се разбунтуваха и убиха командира си. Войските издигнаха за император Теодосий (3), а Анастасий избяга в Никея.

Маслама отиде в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с голямо количество плячка. Той потегли срещу Азия, завзе Сарди и Пергам, и залови множество пленници и плячка. Тогава Маслама се почувства горд и реши да потегли срещу Константинопол. Събра 200 000 конници и 5 000 напълно снаряжени кораба. В допълнение взе със себе си 12 000 българи, 6 000 камили и 6 000 мулета, натоварени с необходимите припаси, които бе приготвил според многогодишния си опит. Назначи за командир на войските (4) Умар и се закле да унищожи Константинопол. В допълнение, с него имаше още 30 000 бойци доброволци (захиди). Разполагаше с две армии. Едната се движеше по суша, а другата по море. Изпрати пред себе си цялото множество войници, а сам той се придвижваше бавно заедно с 12 000 други бойци. Той обсади Никея и обеща пощада и неприкосновеност за всеки, който се предаде и премине на негова страна. Тогава за това научи Лъв (5), един от генералите на Теодосий и дойде при Маслама. Маслама му се закле, че ако Лъв успее да влезе в Константинопол, ще може да стане император. Тогава Лъв влезе в Константинопол. Арабите докато минаваха през провинциите и областите, сключваха мир с тях. Тогава, халифът Сулайман лично дойде под стените на Никея с 12 000 бойци и обсади града.

Император Теодосий научи за предателството на Лъв, плени семейството му и ги вкара в затвора. Като научи за това, Лъв отиде при Сулайман. Взе 6 000 конници и се спусна срещу град Аморион, сключвайки тайна клетва с жителите на града. Лъв им казал „Аз само се преструвам че съм заедно с тях [арабите]“. Жителите на града му върнали семейството.(6) Тогава отново се насочили срещу Константинопол на два фронта. (7) Както напредвали, от града се вдигнали войници, които отишли при Лъв и му се заклели във вярност. Войниците предали на Лъв сина на Теодосий. Като научил за това, Теодосий подстригал косата си и станал монах.

[138] Когато достигнали града, Лъв казал на арабите „Почакайте ме тук, аз ще вляза в града и ще свърша вашата работа. Така Лъв управлявал като император. Когато Сулайман научил за това, той много се възрадвал, понеже смятал че Лъв ще му предаде града. Но Лъв започнал да го мами с думи и да укрепява града. Когато Маслама разбра, че Лъв го мами, той прекоси от другата страна [в Европа], а войските му вървяха пред него. Той вървеше след тях с 4 000 войни. Ала тогава българските наемници се надигнаха срещу него и го атакуваха. Самият Маслама се спаси. Той отиде при останалите си войски и се присъедини към арабските сили в западната част на града, срещу Златната порта, където се случи сражение.

Сега имаше 30 000 войници в морето, които пазеха корабите и още 20 000 охраняващи от българската страна. И те се биха срещу града по суша и море. Тогава българите се надигнаха и избиха мнозина от арабите. Арабите се ужасиха, понеже зимата наближаваше. И те бяха обхванати от страх от морето, от българите и от самия град. Сред арабите се възцари глад и те ядяха боклуци и пиеха собствената си урина. Докато тези бедствия се случваха, Сулайман, халифът на арабите умря и Умар(8) пое властта над халифата. Той изпрати послание до Маслама и му каза да изостави града и да се върне. Маслама се завърна с малцина бойци, докато останалите бяха покосени от глада. След това, Умар започна да преследва християните, сякаш поражението беше по тяхна вина, заради молитвите, които отправяха в своите църкви и се стремеше да ги обърне в своята собствена вяра…“

БЕЛЕЖКИ:

1 – император Анастасий II – 713-715 г. – истинското му име е Артемий. След като тракийските елитни войски (опсикии) свалят Филипик Вардан, те издигат за василевс дотогавашния имперски секретар Артемий.

2 – Сулайман би Абд ал Малик ( р. 674 г.) е халиф на Умаядския халифат от 715 до 717 г. Умира на 22 септември, 717 г. По негово време халифатът се разширява в източен Иран и Афганистан, както и в посока Каспийско море, където е превзета провинция Табаристан. През 717 г., войските пратени от Сулайман в подкрепа на източните тибетски царства са разгромени от китайските войски на династията Тан в битката при Аксу.

3 – Теодосий III (715-717 г.) е провъзгласен за император, след като опсикиите, пратени на експедиция срещу о. Родос се разбунтуват и свалят Анастасий II. В последствие, Теодосий е свален със съвместните усилия на двама свои стратези – Лъв Сириец (тогава стратег на тема Анатоликон) и Артабазд (стратег на тема Арменикон). Двамата със сина му Теодосий постъпват в манастир през март, 717 г.

4 – тук става дума за помощник главнокомандващ

5 – Лъв III Сириец (наричан и Исавър) управлява от 717 до 741 г. – един от най-успешните византийски василевси. Слага край на двете десетилетия вътрешна нестабилност. С успеха си над арабите гарантира сигурността на империята. Създател на Исаврийската династия и основоположник на иконоборството.

6 – Според разновидност на текста, император Теодосий III връща семейството му за да спаси Аморион от отмъщението на Лъв.

7 – в английския превод погрешно е вмъкнато неопределеното „Тогава [войниците] отново се насочили…“ Всъщност става дума за арабите на Маслама и онези, които се движат заедно с Лъв Сириец.

8 – Умар II ибн Абд ал Азиз (р. 682), управлявал 717-720 г. Той е братовчед на ал Уалид абд ал Малик, Сулайман абд ал Малик и Маслама абд ал Малик, син е на Абд ал Азиз, брат на халифа Абд ал Малик ибн Маруан (упр. 685-705 г.). За краткото си царуване успява да реформира данъчната система на халифата, поземлената система, забранява на държавните чиновници да имат частен бизнес и съкращава финансовите субсидии, отпускани от държавата на членовете на Умаядския род. Заради непопулярните сред аристокрацията реформи, Умар е отровен. На смъртния си одър научава за заговора, опрощава греха на подкупения слуга, който го отравя, а финансовото възмездие, което слугата му дължи, Умар завещава на държавната хазна.

Източник: ХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ