Tag Archives: longbowmen

Битката при Фолкърк

Falkirk 1298

Конфликт: Англо-шотландските войни

Кога: 22.07.1298г.

Къде: Фолкърк (графство Стърлинг, долината на р. Форт, Шотландия)

Кои участват:

1) Кралство Англия

Пълководец: Едуард I

Армия: 15 000 души, от тях 2 500 конници и 12 500 пехота и стрелци

Загуби: около 2 000 убити и ранени

2) Кралство Шотландия

Пълководец: сър Уилям Уолъс

Армия: 6 000 от които 1 000 конници

Загуби: над 2 000 убити и ранени

Историята накратко:

След като научава за разгрома на своите сили при Стърлинг Бридж, Едурард I изоставя кампанията си срещу французите във Фландрия, подписва мирен договор с крал Филип IV и през март 1298г. се завръща в Англия. През април кралят мести временно мести центъра на властта  в Йорк за да може по-добре да координира предстоящата кампания. Събрана е внушителна армия – около 2000 рицари и над 12 000 пехотинци, мнозина от които – уелски стрелци с дълъг лък (longbowmen). 
Изправен пред по-многочислен враг, Уолъс избира да следи маневрите на англичаните, следвайки всяка тяхна стъпка. Идеята му е да ги дебне, докато Едуард не остане без праи и припаси и не се принуди да напусне Шотландия безславно. Отстъплението на англичаните щяло д абъде последвано от постоянни шотландски набези в тила на отстъпващата армия. Към средата на юли, ситуацията се е развила по плана на Уплъс. Англичаните са изтощени, флотата с нови провизии е забавена от лошото време, а уелсците започват да се бунтуват. Ако Едуард не действа мигновено, рискува да се изправи пред катастрофален провал. В този момент, около 20-ти юли, кралят научава, че враговете му са заели позиция край Фолкърк, изчаквайки началото на английското отстъпление. 
В четвъртък, 22 юли, 1298г., кавалерията на Едуард най-после има визулен контакт с врага. Шотландците са заели заели отбранителна позиция в покрайнините на гората Календер, като фронта и десния им фланг се подсигурява от малък поток, който ще забави настъплението на англичаните. Пехотата е строена в няколко „шилтрона“ ( шотландска разновидност на фалангата, в която редиците пиконосци са комбинирани със стрелци, разположени сред тях и по фланговете им). Шотландската конница се разполага зад основната пехотна линия. 

Image00001

Първи етап

 Едуард разделя армията си по класически маниер – Център (командван от него), ляв фланг (командван от графовете Норфък, Линкълн и Херфърд) и десен фланг под командването на епископа на Дърам. Без да изчакват центъра, който по-бавно достига бойното поле, рицарите на двата фланга се хвърлят срещу врага, заобикаляйки основната пехотна позиция и врязвайки се във вражеската кавалерия. Шотландските благородници използват тази атака за да прикрият бягството си от бойното поле, изоставяйки пехотинците на милостта на врага. Шотландските стрелци стават следващата мишена на английските рицари, които буквално ги помитат. Единствено шилтроните остават непоклатими.

Image00002

Междувременно Едуард най-сетне достига бойното поле и заповядва на рицарите си да прекратят безплодните атаки срещу вражеските карета. Кралят решава да си послужи с тактиката, използвана от граф Уорик срещу уелсците три години по-рано. Шотландците са обкръжени и подложени на комбиниран обстрел с дълги лъкове и арбалети. Когато редиците им са достатъчно разредени от огъня, английските рицари атакуват и ги разбиват. Мнозина намират смъртта си, а оцелелите, сред които и Уолъс, бягат от своите преследвачи в гората Торнууд, където успяват да се изплъзнат на преследвачите си

Победата е изключително важна за Едуард, който до момента е притиснат от скъпата кампания във Франция и от загубата на графовете му при Стърлинг. За шотландците загубата не е прекалено тежка, но Уолъс губи едни от най-верните си помощници.

Реклами

Пет легендарни бойни формации от Средновековието

1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.