Списание „Военна История“, брой XIX

Cover_VoennaIstoria19

И така, пред вас е брой XIX на списание Военна историяи в него ще може да прочетете:

За найголемите стратегически грешки, допуснати в Античността.

За ролята на урбанизацията в империята на Селевкидите.

За особеностите на военното дело през XVII век.

За участието на българската армия в разгрома на Румъния през Първата Световна война.

За съдбата на германския кораб Пингвини неговият екипаж от пиратина Третия Райх.

За участието на български доброволци във Waffen SS и

сформирането на българско правителство в изгнание във Виена.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА НИ

CALAMEO 

ZAMUNDA.NET

ARENABG.COM

ACADEMIA. EDU

Advertisements

Битката при Куманово (23-24.Х.1912 г.)

Разполагайки своите три армии и допълнителни отряди за настъпление, най-общо в посока север-юг, западните ни съседи предвиждат изтласкване на османските сили в посока Егейска Македония и окупиране на Косово, северна и западна Македония и поречието на Струма. Целта на Първа армия е да се спусне по поречието на Морава, да влезе в долината на Вардар от север и да разполови османските позиции в Македония. Съюзническата армия, разположена в района на Кюстендил трябва да изтласка и разгроми османските съединения в долината на Струма, а Трета сръбска армия има за задача да помете вражеската съпротива в Метохия и Косово. Крайната цел е, всички армии да се концентрират в равнината Овче поле, където според генералния щаб, оглавяван от Радомир Путник, османците ще съединят разбитите си сили за един финален отпор. Ибърският отряд трябва да окупира Нови Пазар и да охранява тила на Трета армия, а Яворският отряд ще следи границата с Австро-Унгария, в случай че Двуединната монархия се опита да разположи свои сили в Новопазарският санджак. Цялостната сръбска стратегия се базира на скоростта и бързото овладяване на ключовите османски позиции. Врагът трябва да бъде бит и гонен постоянно и да не му се дава шанс за концентрация на силите преди подобна да е извършена от сърбите. В крайна сметка, врагът трябва да бъде сломен в едно окончателно, решително сражение, което да приключи военните действия в Македония. Цялата публикация


Осем държави, за които не подозирате че са колониални империи

Всички са добре запознати с популярните колониални империи – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия… Но има още няколко държави, за които широката аудитория рядко, или почти никога не се сеща, когато стане дум за колониални владения и задморски владения. Ето осем от тях:

1. Картаген

1_Kart.fw

Картаген в своя териториален зенит около 220 г. пр. Хр.

Картаген е класически пример за метрополия, която се разраства посредством създаване на мрежа от колонии, обхващащи земите от Киренайка до Гибралтар и от р. Ебро до Нумидия. Макар да не сме свикнали да разсъждаваме за античните държави като за колониални империи, Картаген отлично се вписва с концепцията, не само заради фактическите колонии, но и заради грамадната си търговска мрежа, простираща се от Финикия до Британия.

2. Норвегия 

2_Vik.fw

Норвегия и колониите й в състава на империята на Кнут Велики

Викингите достигат Северна Америка около 1000-та година и създават поредица от поселения там и в Гренландия, които просъществуват през XI век. Макар и да не е централизирана по начина, по който функционират по-късните държави, норвежката държава запазва сюзеренитет над всички земи, заети от нейни заселници.

3. Дания

3_Dan

Датската колониална империя в средата на XVIII век

В доста по-късен период, Дания също се нарежда сред колониалните сили, със своя собствена система от колонии, простиращи се от Карибите до Индийския океан. В Карибите, Дания владее островите Сен Кроа, Св. Томас и Св. Ян (дн. св. Джон, Вирджински о-ви); В Индия, датчаните притежават градовете Тарангамбади и Серампур. Още по на изток, датчаните владеят Андаманските острови; Колониалните владения се допълват от контрола върху Исландия, Фарьорските острови  и архипелага Свалбард

4. Швеция

Sweden
Подобно на Дания, Швеция също опитва своя късмет с колониалните начинания. Противно на Дания, която успява да опази повечето си колонии до края на XVIII век, шведите бързо губят своите, като част от тях стават владение на Дания, а други – на Нидерландия. Макар и по различно време, Швеция разполага със свои колонии в Гана, щата Делауеър и Карибите (о. Св. Вартоломей)

5. Курланд
Courland
Херцогство Курланд не е държава, от която бихте очаквали да притежава колонии, но се лъжете. В средата на XVII век, курландските херцози владеят няколко важни крепости в устието на р. Гамбия, а в Карибите, тяхно владение е о. Тобаго.

6. Оман

Oman

Владенията на Оман към 1700 г.

След като прогонват португалците, имамите на Оман набързо създават могъщ флот, с който успяват да поставят под своя власт източното крайбрежие на Африка, както и ключовите острови по неговото протежение, сред тях и Занзибар. Арабски търговци, учени и администратори се изселват из новите земи и създават местна елитна прослойка, която и до днес е ръководеща в някои части на старата оманска диаспора.

7. Русия

Russia

Руската империя в своя зенит – 1865 г.

Фактът, че Русия е колониална империя е неоспорим. Неоспоримо е, обаче, е че мнозина разсъждават за експанзията в Сибир като някаква форма на обичайно завоевание, а не за колонизация от типа, развит от Испания и Великобритания. В действителност, Русия разгръща един от най-мащабните колонизационни процеси в историята, овладявайки земите от Урал до Аляска. До голяма степен тази колонизация представлява частна, икономическа инициатива, направлявана от държавата.

8. САЩ
USA

Съединените Щати рядко се разглеждат като пример за колониална империя, макар да са именно такава в периода между Гражданската война (1861-65г.) и Студената война. САЩ целенасочено завземат и/или колонизират територии в Тихия и Атлантическия океан, преследвайки своята доктрина за превръщане на Западното Полукълбо в своя ексклузивна зона. За целта, САЩ завземат последните испански колонии в Куба, Пуерто Рико и Филипините и усилено се стремят д аподчинят Тихоокеанските острови преди основните европейски сили. Зенитът на американската колониална система достига около 1945 г., след което в рамките на деколонизацията част от териториите отпадат.


Истинските мускетари

15977962_1244235322296801_4615724839669036785_n

Статуята на Д’Артянан на монумента „Дюма“ в Париж

Шарл Ожие дьо Бац де Кастелмор граф д’Артанян (1611-1673 г.) – френски благородник, воин и шпионин. Постъпва в мускетарския корпус използвайки майчиното си име – Монтескьо д’Артанян, тъй като благородиното й потекло му давало по-добър шанс за място в дворцовата гвардия отколкото рода Дьо Бац – ново издигнати благородници, които купуват титла на базата на своите приходи от търговия. Чичо му Анри Монтескьо използва връзките си с популярния „мосю дьо Трувил“ – Жан Арман дьо Пейер, граф Троавил, който е капитан на мускетарите на Луи XIII. След 1643г., Д’Артанян става човек на кардинал Жул Мазарен (Джулио Мазарини) и продължава да служи в кралския двор и след разпускането на мускетарските роти през 1646г. Между 1648г. и 1658г., Д’Артанян изпълнява поредица от шпионски мисии в служба на Луи XIV и Мазарен. През 1656г. е назначен за капитан във „Френската гвардия“(Gardes-Françaises), а две години по-късно става лейтенант в ново сформираната част на кралските мускетари. Доверието на Луи XIV към него е така голямо, че кралят лично поверява задачата по ареста и охраната на финансовия министър Фуке, който се стреми да замести Мазарен като първи министър на Франция и предизвиква завистта и подозренията на Луи със своя разточителен и екстравагантен начин на живот.
През 1667г., Д’Артанян е повишен в чин капитан-лейтенант (заместник капитан) на кралските мускетари ( постът капитан принадлежал на краля) с което, на практика, застанал начело на най-престижното звено от кралската гвардия. Няколко месеца по-късно е назначен за управител на Лил, но администрацията не се оказва неговото поприще и той бърза да потърси назначение на бойното поле. С избухване на Френско-холандската война (1672-1678 г.), Д’Артанян получава своя шанс и се завръща в челните редици. Намира смъртта си, прострелян от мускет, докато щурмува един от бастионите на град Маастрихт на 25-ти юни, 1673г.

16002865_1244246682295665_6307666786296468718_n

Арман д’Атос

Арман д’Атос, сеньор на Атос, Сийег и Отвел – роден в Беарн през 1615г., в семейството на гасконски благородници. Майка му е сестра на „мосю дьо Тревил“ (граф Троавил), а баща му Адриен е дребен беарнски аристократ. Д’Атос се запознава с Д’Артанян още преди постъпването им в мускетарските полкове, като Шарл дьо Бац дори спасява живота му в Пре – о – Клерк. Атос постъпва в мускетарската гвардия през 1640г. с поръчението на чичо си дьо Троавил. Служи до 1643г., когато умира по време на дуел.
В хода на службата си, Атос, заедно с братовчедите си Анри Д’Арамиц и Исак Д’Порто (Портос) формират „тримата мускетари“, вдъхновили писателя Дюма.

16105718_1244248492295484_3662823303890865906_n

Анри д’Арамиц

Анри Д’ Арамиц, сеньор на Арамиц – роден около 1620 г. в потомствен род на воини и духовници, Анри наследява и двете „кариери“ от баща си и дядо си. Дядо му – Пиер Д’Арамиц служи като капитан в частите на хугенотите по време на Религиозните войни, а в последствие става абат на Арамиц. Бащата на Анри – Шарл служи като „маршал-де-ложи“ (еквивалент на старши сержант) в мускетарския полк заедно със своя роднина дьо Троавил. След смъртта на дядото, Шарл се връща заедно с цялото си семейство в Арамиц, за да поеме абатския пост. През 1640 г., дьо Троавил вика Анри Арамиц при себе си, заедно с братовчедите му Д’Атос и Исак Д’Порто, тъй като и тримата се славели като отлични фехтовачи. Арамиц се запознава с Д’Артанян в Париж и гасконецът скоро става част от компанията на „тримата мускетари„. През 1648 г., бащата на Анри умира и той напуска мускетарската гвардия за да заеме позицията на абат в Арамиц. През 1650 г., се жени за Жана Беарн-Бонаси и има три деца – двама сина – Арман и Клемент и дъщеря. Изворите не са единодушни за датата на смъртта му – според едни умира през 1655 г., а според други – през 1674 г.

16002981_1244255095628157_7184593255133589966_n

Възпоменателна монета с образа на Портос

Исак Д’Порто – беарнски аристократ, воин и кралски служител, потомък на стар пограничен род, служил в отбраната на Пиренеите от векове. Фамилното име Порто произлиза от думата за гранична кула (укрепена застава), каквито издигали по хребетите на Пиренеите през средните векове. Роден е през 1617 г. Бащата на Исак служел като секретар на Беарнския парламент, а един от чичовците му бил популярният граф дьо Троавил, който повикал Исак при себе си в Париж, заедно с далечните му братовчеди Атос и Арамиц. Исак постъпва в мускетарските роти през 1642г., заедно с брат си Жан (имат и две сестри – Жана и Сара). Преди службата в гвардията служи известно време като наемник в рота, подчинена на Александър Есарт (друг братовчед на Троавил). „Портос“ остава в кралските гвардейски части до 1654г., когато, след смъртта на баща си, се уволнява и заема неговата позиция като секретар на беарнския парламент. Умира през 1712г., в следствие на инсулт. Има двама синове – Арно и Жан.


Още 10 легендарни формации…измислени от човешкото въображение

След неминуемия успех на предишната статия, нямаше как да не продължим да изброяване (а не да класираме!) легандарните бойни формации, родени от въображението на големите имена във фентъзито и фантастиката, както и от разработчиците на компютърни и настолни игри. И така, след джедаите, сардукарите и Черния отряд, идва ред на следващата порция изковани от фикцията легендарни подразделения.

Цялата публикация


10 легендарни бойни формации…измислени от човешкото въображение

Военната история познава множество велики формации, оставили името си в легендите – аргираспидите, ветераните на Цезар, армията на Фландрия, старата гвардия на Наполеон… Но има и някои найисина паметни военни формирования, родени от въображението на най-великите меайстори на фентъзито и фантастиката. Тези формации са също толкова живи в паметта на читателите, колкото и истинските бойни отряди, кръстосвали бойните полета на нашия свят. Ето десет от тях:

1. Сардукарите на Падишах-императора (Sardaukar)
Image result for sardaukar
Поредица: Дюн
Автор: Франк Хърбърт
Свят: Селуса Секундус (планета затвор) Цялата публикация


Десет неща, с които можем да се гордеем в историята си, но не го правим достатъчно често…

На няколко пъти съм си поставял за цел да развенчавам разни митове от българската история, които вредят на националното ни самосъзнание и спъват прогреса на обществената мисъл на народа ни. Този път ще подходим към проблема от друг ъгъл. Нашата славна история е извор на много реални поводи за гордост, които, обаче, често забравяме да ценим, улисани в преследването на исторически химери. По-долу са десет такива повода за национална гордост, които е хубаво да си спомняме по-често.

1)  България е най-старата държава с непроменено име в Европа.
Най-старата държава в Европа е Сан Марино…но с една малка уловка, нейната фактическа самостоятелност е призната векове след като е създадена. От друга страна, България, макар и да прекъсва съществуването си на два пъти, се появява с това име още през 635г. Призната е от Византия посредством съюза на Ираклий и Кубрат. В последствие е повторно призната от Константин IV през 681 г. От тогава до днес, България остава най-старата държава в Европа, която никога не е носила различно име.

2) Българите са първия народ, който нанася три последователни поражения на арабските армии.
Това се случва между 717 и 718г., след като българските войски разбиват на три пъти водените от Маслама арабски сили в Тракия. Преди това, арабските войски покоряват огромни територии в Африка, Азия и Иберия, без да понесат голямо поражение в открита битка. Византия наистина съумява да ги победи и преди 717г., но никога преди 718г., ромеите не записват три последователни победи в открити сражения. Впрочем, с подобно постижение няма да може да се похвали нито един друг враг на Умаядския халифат.

3) Българският език е първия език в историята, който нарушава т.нар. Триезична догма, гласяща, че само три езика – гръцки,латински и иврит – са свещени и единствено на тях може да се извършва богослужебният ритуал.
С въвежданото на българския език като богослужебен, в съществуващата до тогава догма се създава прецедент, на базата на който, в последствие, отделните християнски общности ще могат да претендират богослужението да се извършва на местния език, а не на установените по канон латински и гръцки.

4) България е първата европейска държава, която разбива установената схема на западна и източна империи в Средновековната политическа система.
С признаването на Петър I за цар(император) през 927 г., България създава трета имперска традиция в Европа, унищожавайки съществуващия още от времето на Диоклециан модел за една Западна и една Източна имперска титла.

5) Армията на Второто Българско Царство е единствената европейска сила, побеждавала войски от три различни „модела“ в рамките на по-малко от десетилетие.
Това се случва по времето на Йоан Асен II, който, заедно с брат си Александър побеждава устроената по „западен“ образец унгарска армия, армията на Теодор Комнин, която представлява византийското военно изкуство и отрядите на монголите, които нахлуват в Европа през 1240 г.

6) Българският средновековен флот печели война с третата морска сила в Европа – Генуа.
Това се случва през 70-те години на XIV век, когато флотът на Добруджанското деспотство побеждава черноморските армади на Генуа. С победа над генуезците до тогава могат да се похвалят само две държави – Арагон и Венеция, като едната доминира Западното Средиземноморие, а другата – Източното.

7) С около 80 години активна съпротива срещу османците, българите са сред народите, най-дълго оказвали съпротива на Полумесеца.
Често се говори, че разпокъсаните ни земи са се превърнали в лесна плячка за османските нашественици. Истината е друга. След 1340г., когато набезите на турците на Балканите стават постоянни (макар все още да са в ролята на византийски наемници), българските земи, било на местно или на държавно ниво, започват да оказват изключително сериозна съпротива на турците, която продължава до 1421 г. По този показател, българите са надминати единствено от унгарците, които се сражават срещу османската империя в продължение на 130 години като независима държава, и след това още над век и половина, като погранично население в рамките на Хабсбургската монархия.

8) Българите са единственият народ, запазил своята държавна традиция, въпреки че самостоятелността ни е отнета за близо седем века.
България е безпрецедентен случай в европейската а и в световната история. Макар за около 660 години от около 1350 ние да нямаме своя собствена държава, нашия национален дух и държавна традиция остават толкова силни, че се запазват в рамките на три царства. Нито един друг народ в света не е лишаван от своя суверенитет за толкова дълго време, колкото нас и след това да е успявал да възстанови своята държавност.

9) Българите са единственият християнски народ в Османската империя, получил самостоятелен национален статут (милет).
Това ние българите постигаме сами с признаването на Българската Екзархия и проведения плебисцит за нейното разширение. Въпреки активната анти-българска политика на гръцката държава, Цариградската патриаршия и Русия, българите извоюват най-голямата, самостоятелна, културна и политическа победа в своята история, при това без да водят въоръжена борба, а единствено спазвайки законите на една чужда държава.

10) Българите участват в Освободителната война с почти толкова хора, колкото самостоятелните държави Сърбия и Румъния.
Българския народ заема своето достойно място в Освободителната война – с над 50,000 българи, ангажирани активно в хода на военните действия (като преводачи, снабдители, разузнавачи и доброволци), българския народ успява да застане на равни нога със своите съседи Румъния и Сърбия, които имат свои самостоятелни армии. Над 15, 000 българи дават живота си в тази освободителна война, показател, равен на броя на убитите руски войници.