Четири блестящи български победи без дългосрочни последици

Историята на военното дело е пълна с примери за отлично проведени сражения, в които едната страна нанася смазващо поражение на другата, измитайки армията й от бойното поле…след което войната прелива в поредица от нерешителни конфронтации или затихва поради изтощението на двете страни. В крайна сметка се случва така, че след бляскавата победа, в общи линии, не следва нищо дълготрайно като позитиви за победителите. Тук, разбира се, не става дума „какво щеше да стане без тази победа“ а се визира реалния резултат от ключовите събития. Българската история също дава няколко чудесни примера за това. Ето четири от тях:

  1. Битката при Версиникия

    xan_krum

    Кога: 22-ри юни, 813г.
    Къде: Версиникия, недалеч от Одрин
    Кои участват:
    – България – неизвестна но значително по-малочислена армия от византийската (вероятно около 10-15 000).
    – Византия – армиите на две теми (Тракия и Македония), вероятно около 30-40 000 души под командването на Михаил Рангаве и Йоан Аплакис.
    Резултат: тактически разгром за ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар и за кратко да окупира части от Тракия и да ги разорява (813-4г.), България няма възможност да задържи завоеванието. Смъртта на Крум и ловките действия на Лъв Арменец принуждават новия български владетел Омуртаг да сключи мир (815г.)

  2. Битката при Ахелой

    Bulgarians_defeat_the_Byzantines_at_Anchialos

    Кога: 20-ти август, 917г.
    Къде: р. Ахелой, близо до Поморие
    Кои участват:
    -България – около 60 000 (според изворите, но вероятно по-малко) войници, командвани лично от Симеон Велики.
    -Византия – около 60 000 (според изворите, но вероятно по-малко) войници, командвани от Лъв Фока.
    Резултат: тактически разгром на ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар да съкрушава византийските военни ресурси на Балканите, Симеон не успява да получи никакво дълготряйно преимущество над империята. Константинопол остава недосегаем, а царската корона ще бъде дадена на сина му Петър заедно с византийска принцеса през 927г. Макар Тракия да остава открита за набези на българите, границата от 927г. фиксира реалните предели на българското присъствие южно от Стара планина.

  3. Битката при Одрин

    одрин

    Кога: 14-ти април, 1205г.
    Къде: край Адрианопол (Одрин)
    Кои участват:
    – България: Вероятно около 5-10 000, командвани от Калоян (прието е да се смятат около 40 000 заедно с 14 000 кумани, но тази цифра е нереалистична; Някои нови калкулации дори намекват за възможност за паритет между двете армии от гледна точка на численост.)
    – Латинската империя: около 4 000 души, от които 300 рицари.
    Резултат: тактическа българска победа
    Защо няма решителни последици: Победата над латините е тежко поражение за тях, но реално не дава дългосрочни позитиви за България. Тракийската ромейска аристокрация се съюзява с наследника на Баудуин – Анри и две години по-късно кръстоносците минават в решително контранастъпление, като през 1209г., те вече са господари на цяла Тракия.

  4. Битката при Люлебургас-Бунархисар

    be2b1cdcab23

    Кога:28ти окттомври– 2ри ноември, (15-20 октомври по Стар стил) 1912г.
    Къде; Линията Люлебургас-Бунархисар
    Кои участва:
    – България – Трета и Първа армии под командването на Радко Димитриев и Васил Кутинчев – 107 000 войници
    – Османската империя – Шест армейски корпуса – 129 000 войници, под командването на Абдулах паша и Махмуд Мухтар паша
    Резултат: тактическа българска победа
    Защо няма решителни последици: Отговорът на този въпрос е прост и тъжен – защото българите пропускат всички възможности да развият успеха си и да спечелят войната с един блестящ ход. Никакви външни фактори – Велики Сили или Османската империя и нейната разгромена и колабираща армия могат да бъдат обвинявани за стратегическия амок на българския Генерален щаб.

    Добре, но кои тогава са онези тактически успехи на българите, които са последвани и от значителни, дългосрочни резултати? Ето четири от тях за да балансираме:

    1. Битката при Онгъла

    AsparuhBulgarite_atlas_Hofart.jpg

    Кога: 680г.
    Къде: в района на Дунавската делта
    Кои участват:
    – България – Неизвестен брой бойци, вероятно до 20 000, командвани от Аспарух
    – Византия – около 50 000 (според изворите, вероятно по-малко) византийски войници, командвани от Константин IV Погонат
    Резултат: тактически византийски разгром
    Защо има дълготрайни последици: Победата де факто води до създаването на Дунавска България, която след 1300г. си е все така тук.

    2. Битката при Буг

    Кога: 897г.
    Къде: р. Буг, дн. Молдова
    Кои участват:
    – България – неизвестна по размер армия, включваща и печенежки контингент, под командването на Симеон Велики
    – Маджарите – неизвестен по размер маджарски контингент
    Резултат: тактически маджарски разгром
    Защо има дълготрайни последици: Заедно с победата на печенезите над маджарите в Украйна, победата при Буг води до цялостно изселване на унгарците на запад. През следващите десетилетия те ще се ориентират към набези в Централна Европа, оставяйки северната българска граница относително спокойна.

    3. Битката при Клокотница

    38520d76ad1b28db4339d1cb8c66bd0e

    Кога: 9-ти март, 1230г.
    Къде: край Асеновград
    Кои участват:
    – България – неизвестна като размер армия, вероятно около 10 000, командвана от Йоан Асен II
    – Епирското деспотство – неизвестна като размер армия, вероятно около 20-30 000, командвани от Теодор Комнин
    Резултат: тактически епирски разгром
    Защо има дълготрайни последици: Само с една победа, Йоан Асен успява да удвои размерите на своята държава и да я превърне в първостепенна военна и политическа сила на Балканите за повече от десетилетие.

    4. Битката при Сливница

    Battle_of_Slivnitsa

    Кога17-19ти ноември (5-7 ноември Стар стил), 1885г.
    Къде: Сливница
    Кои участват:
    – България – 32 000 войници (12 000 в началото) под общото командване на Александър Батенберг
    – Сърбия – 40 000 войници (25 000) в началото под общото командване на Милан Обренович
    Резултат: тактически сръбски разгром
    Защо има дълготрайни последици: Българската победа гарантира Съединението на Княжеството и Румелия, ликвидира всякаква възможност за сръбски териториални компенсации и издига престижа на България като водеща сила сред малките балкански държави.


DE RE MILITARI XVIII

Untitled-2
В брой 18 на журнала De Re Militari продължаваме с фокуса си върху това как се отразява върху цивилните войната и сраженията в северния сирийска град Алепо. 300 000 са в капан на сблъсъците. В това издание пускаме обобщение на последните удари върху болници и клиники, които са жизненоважни за оцеляването на цивилното население в обсадения град. В този обзор сме включили статистика и предистория на т.нар.стратегия на изтощението, което се прилага в сирийската гражданска война. Близо 1 000 000 сирийци са подложени на обсади. Правителството в Сирия официално нарича тази тактика „коленичи или гладувай“.

Всички сили на терен – опозиция, джихадисти, правителство – използват обсади и атаки върху жилищни райони като средство за натиск. Удрянето на болници се превърна в оръжие на войната.

В началото на седмицата дузина въздушни удари поразиха цели в град Атареб, провинция Алепо. Общо 26 удара удариха държания от бунтовници град, убивайки 17 цивилни. След въздушните удари са поразени болница и клиники за първа помощ, като само болницата е ударена 4 пъти.

Клиниките и болницата предоставяха грижи за вътрешноразселени сирийци, загубили домовете си при сражения и бомбардировки. През изминалия месец в Алепо също бяха ударени няколко болници в бунтовническите райони.

Годините на въздушни удари сринаха почти изцяло болничната инфраструктура в най-големия сирийски град, Алепо. 5 от 8 болнични заведения в бунтовническите райони на града са затворени след като станаха неизползваеми.

Последните атаки върху болници и клиники бяха на 23 юли, когато руски и сирийски самолети поразиха 5 болнични заведения и банка за кръв в рамките на 24 часа.

За последните 3 месеца всяка болница в Алепо е била ударена поне веднъж. Това показват данните от терен, представени от „Лекари без граници“, Червеният кръст и медицински работници в Гражданска защита.

Между юни 2012 и април 2016, правителствените сили и техните съюзници са извършили 50 въздушни нападения срещу болнични заведения в самия град Алепо.

За същият период, опозиционните групи са атакували 3 болници в държаните от правителството райони в Алепо.

В този брой накратко обобщаваме и хаотичната картина в Южна Сирия, тъй като там се случват важни събития, които може да повлияят на динамиката на сирийската гражданска война. Също така, включили сме карти на Ирак и Сирия, а също и локални карти на фронтовите линии при Алепо и ситуацията в Южна Сирия. Брой 18 ще е последният преди кратка почивка до края на август, когато отново ще сме на линия. През това време, може да следите страницата на De Re Militari във Facebook, където ще публикуваме видео, снимки и новини от конфликтни зони по света.

БРОЙ 18 МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


Битката при Върбишки проход

8b7c1b1d0f0d653510f8ee4a0c4dd931

„Битката при Върбишки проход“, худ. В. Горанов

Кога: 26-ти юли, 811г.

Къде: Върбишки проход, Източна Стара Планина

Кои участват:

1)България

Пълководец: хан Крум
Армия: 12 000 – първа, елитна армия; полева армия – 50 000 (според ватикански извор); армия във Върбишки проход – аварски наемници, славяни (вероятно под 20 000)
Загуби: поне 40 000 (ако примем числата в изворите)

2)Византия

Пълководец: Никифор I Геник, Ставракий. Михаил Рангаве
Армия: 60 000-80 000
Загуби: значителни, вероятно 2/3 от армията

Историята:
Подготовката  за похода на Никифор започва още в началото на 811г. и е директна последица от българските успехи по долината на Струма в предходните години. Като оставим на страна чисто хронографските клишета, заложени в текста на Теофан, става ясно, че императорът е потърсил всички възможни средства за да мобилизира ресурсите на империята за предстоящата кампания. Освен станалото практика по време на владетелите-иконоборци събиране на пари от църкви и манастири, Никифор прибягва и до събиране на извънредни взимания не само от населението, но и от военните, чийто доходи по смисъла на темната система, били изключени от доста данъци. Всичко това предизвикало сериозни брожения сред населението на Тракия и Западна Мала Азия.
Друг важен елемент от организацията на похода, е факта, че византийската войска се набирала не само от източна Тракия, както се случвало в походите срещу България до тогава, но и от тема от другата страна на Проливите – мярка, рядко прилагана от имперската администрация. Това означава, че силите на две теми били ангажирани в похода и че византийската армия достигнала значителни размери, вероятно над 60 000 души. Специален корпус от млади аристократи бил формиран под личното командване на Ставракий, акт повтарящ поставянето на хетайрите под командването на Александър по времето на битката при Херонея (338г. пр.Хр.) Освен редовните войски, Никифор ангажирал и значителен брой леки пехотинци (въоръжени на свои разноски, както и“с прашки и криваци“ и вероятно набрани сред планинското население на Западна Мала Азия – Фригия и Витиния)
Всички приготовления за похода били приключени към средата на месец май, когато армията поела на поход. Пътят от Константинопол до граничната крепост Маркели (Карнобат), доукрепена през 791г. от Константин VI, бил покрит за около два месеца (Никифор пристига при Маркели в средата на юли и посреща пратениците на Крум там, отхвърляйки предложението им за мир. Разстоянието, изминато от ромеите се равнява на около 350 км. Взимайки под внимание, че в онази епоха на всеки тридесет дни път се падали около 10 дни почивка, можем грубо да пресметнем, че византийските войски се придвижват с около 10км/ден – скорост, която е сравнително ниска за епохата и показва, че императорът или е твърде самоуверен в успеха си и не бърза, или размерът на армията я ангажира със значителен по размер обоз, чиято охрана не предполага оголване на фланговете и тила чрез прекомерно разтегляне на походната колона.
Според Теофан Изповедник, Никифор навлиза в България на 20-ти юли, 811г. и през следващите три дни силите му покриват разстоянието от Маркели до Плиска. В хода на това настъпление, войските на василевса се срещат с два български отряда – елитни бойци, 12 000 на брой, които ромеите успяват да разбият след като прекосяват Стара Планина и още една значителна полева армия, определяна от ватиканска хроника с численост от 50 000, която Никифор побеждава преди да достигне Плиска. Изправен пред очевидната невъзможност да спре своите врагове, Крум избира да изтегли останалите си сили и заобикаля ромеите, заемайки позиции в тила им. По същото време, към българската армия се присъединява и контингент аварска конница, който Крум вероятно е повикал още в началото на юли или дори юни. Призив е изпратен и до славяните, населяващи Мизия и Балкана.
Ватиканският анонимен източник ни предлага малко по-реалистична трактовка. Според тази хроника, битката във Върбишки проход, която Теофан отнася към шестия ден на похода, всъщност се състояла на 15-тия.Разстоянието от две седмици изглежда далеч по-логично за осъществяване на кампанията на Никифор до Плиска и последвалото му лутане в Източна Мизия, описано и в анонимната хроника и в Теофан и свързано с факта, че Крум успешно прекъсва византийските линии за комуникация, преграждайки проходите в Балкана. Кратък поглед към календара от 811г. показва, че Теофан е принципно прав за датите и дните от седмицата – 26-ти юли наистина бил ден събота (Ватиканският източник грешно приравнява датата 23-ти юли със съботния ден – всъщност, 23-ти е било сряда). Комбинирането на двата извора ни дава по-добра и реалистична възможност – ромеите пристигат при Маркели в началото на юли и нахлуват в България на 11-ти (петък). Ако приемем, че ромеите запазват своята скорост от около 10 км/ден, то войските на Никифор достигат Плиска в понеделник (21-ви юли) и се отдават на грабежи избивайки жени деца и добитък и разграбвайки избите и съкровищницата на Крум. Вероятно е след втората победа в района на Мадара, Никифор да изпраща срещу Плиска кавалерийски отряд, който заема опразнената българската столица два или три дни преди пристигането на основните сили.
При всяко положение, връщането от Плиска до Върбишкия проход означава, че ромеите са покрили разстояние от около 60 километра. С оглед времевите граници, зададени от хронографите, можем да заключим, че още на 22-ри, ден след като е заел българската столица, Никифор вече е започнал обратния си марш, покривайки разстоянието за четири дни, при ускорено придвижване на войските – 15-16 км/ден.Пътят през Ришкия проход изглежда е бил блокиран от едно от укрепленията, които Крум издига и за които споменават изворите. изглежда, българският владетел правилно е преценил, че е по-изгодно да примами византийската армия по-навътре, на запад, към по-високия и трудно проходим Върбишки проход.
Ватиканският извор ни дава интересен детайл, армията на Никифор лагерува, разтеглена в няколко сегмента. Това означава, че първоначалното придвижване в единен формат е изоставено с оглед нуждата да се бърза. Следователно, по-напред се намирали лагерите на кавалерията – авангард, следван от императора и елитните му части и след тях идвали пехотата и обоза. Текстът в Теофан, че едва в нощта преди битката ромеите чуват шум от гората, означава, че каквито и капани и укрепления да са били приготвени от българите, те остават скрити за византийците за разлика от други подобни съоръжения, издигнати в алтернативните маршрути за придвижване на василевса и силите му.
Атаката на българите идва изненадващо в нощта на 25-ти срещу 26-ти юли, като по думите на двете основни хроники – Анонимната и тази на Теофан, атаката идва преди зазоряване, вероятно около 3-4 часа, когато стражата е най-малко бдителна, а съня на останалите е дълбок. Възползвайки се от разпокъсаното разположение на ромейските станове, българите концентрират удара си само върху позицията заета от императора и близките му велможи. Императорската гвардия и другите елитни подразделения оказват временна съпротива, въпреки че са измъкнати от постелите си, но в крайна сметка формациите им колабират. Мнозина се дават, бягайки пеш или с конете си в близката река, а онези, които успяват да прекосят реката са хванати в капана на хитро замислените ровове и дървени палисади, изградени от българите в източната част на прохода (атаката е дошла от запад, тъй като река Елешница, за която, вероятно, става дума в хрониките е разположена източно от пътя Върбица-Карнобат. Всички тези детайли водят към заключението, че атаката е проведена с значително по-малки като брой части от българска страна. След разгрома на двете основни армии край Плисика, Крум вероятно разполага с 10-20 000 души, събрани извънредно. Нека не забравяме, че част от допълнително мобилизираните сили са били ангажирани в охраната на останалите проходи в района и до времето на битката Крум е нямал възможност да концентрира всички тях в района на Върбишкия проход. Нещо повече, българите не успяват да ангажират достатъчно сили за да заемат и двата склона на прохода, а залагат на естествени препятствия и капани за да покрият единия фланг на атаката.

Untitled-4

Последвалото клане е едно от най-тежките поражения, понасяни от византийската армия в цялостната й история. Императорската гвардия и основните кавалерийски сили са напълно разбити и ликвидирани, а само малка част успява да се спаси чрез бягство. След разгрома на елитните сили, българите разгръщат успеха си, атакувайки пехотата и обоза. Както ни подсказват изворите, след успехите в Плиска, византийския морал постепенно спада, а броя на дезертиралите войници расте непрекъснато. Всъщност, според Теофан, проблемите с дисциплината и морала на армията започват още в началото на похода. Във всеки случай, до края на юли, византийската армия се дезинтегрира напълно, а остатъците от нея позорно бягат в Тракия. Броя на пленените е значителен и вероятно мнозина от тях са продадени в робство.
Политическите последици от победата са неминуеми. Разгрома на основните византийски сили и значителните материални загуби, дават шанс на Крум да разгърне широкомащабна офанзива в Тракия и по Черноморието, която довежда до завладяването на редица ключови крепости през следващите две години. Зенитът на Крумовите кампании в Тракия е обсадата на Константинопол и превземането на Одрин през 813г. Въпреки значителния успях във Върбишкия проход и последвалите експедиции в Тракия, щетите, нанесени от Никифор също се явяват значителни за страната ни и през 814г., хан Омуртаг правилно преценява, че продължаването на войните с Византия и задържането на позициите в Тракия е невъзможно. Българската държава несъмнено се нуждае от глътка въздух и покой за да възстанови значителните икономически, финансови и човешки ресурси загубени в хода на кампанията от 811г.

Библиография:

Теофан Изповедник, „Хроника“, в ГИБИ том III
Scriptor Incertus


DE RE MILITARI XVII

Image00001

17 юли е важна дата и трябва да бъде запомнена. На този ден бяха прекъснати последните снабдителни линии към и от държаните от бунтовници райони в град Алепо. След 5 години на опити за налагане на обсади, сирийската гражданска война вече има най-голямата обсада до сега.

По данни на ООН, над 600 000 души са подложени на блокади от правителствените сили в цялата страната. Сега, към тях ще се присъединят между 300 000 и 400 000 цивилни, останали без изход в Алепо.

Противно на бомбардировките, ефектът на обсадите имат забавен ефект, убивайки бавно хванатите в тях цивилни. Медийното отразяване, което така или иначе е блокирано в страната, намира трудно начини да отрази тези детайли от гражданската война. В град Мадая, намиращ се само на час от столицата Дамаск, хората са подложени на жесток глад. Снимките на изгладнели деца обиколиха света и на тях могат да се видят ефектите на една обсада: бавна смърт, в която се усеща всеки един етап към края. 400 души от Мадая поискаха да бъдат отровени, за да могат да загинат бързо и без да усещат. Заради това, че са подкрепили бунтовническите сили, правителството подлага стотици хиляди цивилни на блокада.

Бунтовническите командири твърдят, че имат припаси за месеци, въпреки скока на цените на основни продукти като домати (около 6 долара за килограм). Генераторите спират все по-често, поради трудността да се намери гориво за тях, при което местните жители имат недостиг на електричество. Те и без това тънат в мрак, тъй като ползват мазета за училища и болници. Според здравни организации, включително Световната здравна организация, Червения кръст и полумесец и „Лекари без граници“, предупреждават за ръст на болестите сред деца заради липсата на медицински консумативи и дори слънчева светлина – някои семейства седят с дни в бомбоубежища.

ООН съобщи, че имат ресурси за доставки на хуманитарна помощ за 145 000 души в Алепо. Попадналите под обсада са над 300 000.

Освен въздушните удари, жителите на Алепо са подложени и на страха от снайперисти, улични сражения и офанзиви от бунтовници и правителствени сили. Според Сирийската мрежа за човешки права и „Лека без граници“, над Алепо има 200 въздушни удара дневно.

В същото време, иракските сили се подготвят за обсада на Мосул – най-големият град в ръцете на „Ислямска държава“. По данни на ООН военните действия ще засегнат 1 500 000 души.

Офанзивата, която трябва да върне Мосул в ръцете на иракското правителство, се подготвя от месеци, но от миналата седмица тя придоби някакви рамки. Проблемът е, че има огромно цивилно население в плен на джихадистите, а също и всекидневни въздушни удари, които настройват местните срещу водената от САЩ коалиция.

Багдад има и още един проблем – политическа криза, довела да оставките на 7 министри само за изминалата седмица…

Върху тези въпроси се фокусираме в този брой на журнала De Re Militari, който може да прочетете в края на публикацията. Правим обзор на последните новини от Сирия и Ирак, както и дипломатическите ходове покрай кризата с „Ислямска държава“.

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU


КОНКУРС ЗА СТАТИЯ

СПИСАНИЕ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“ ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА СТАТИЯ, ПОСВЕТЕНА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО.

Untitled-1

ВРЕМЕВИЯТ ОБХВАТ НА СТАТИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ОТНАСЯ КЪМ ЧАСТ ОТ ПЕРИОДА 1396-1876г., А ТЕМАТИЧНАТА СТРАНА ОСТАВА ИЗБОР НА САМИЯ АВТОР.

МОЖЕ ДА СЕ ЗАНИМАЕТЕ С ВЪСТАНИЕТО НА КОНСТАНТИН И ФРУЖИН, УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В АНТИОСМАНСКИТЕ КОАЛИЦИИ, ДА РАЗГЛЕДАТЕ ХАЙДУШКОТО ДВИЖЕНИЕ, ВЪСТАНИЯТА ПРОТИВ ОСМАНСКАТА ВЛАСТ, БЪЛГАРСКАТА ЗЕМСКА ВОЙСКА ОТ 1809г., ВОЛЕНТИРИТЕ В КРИМСКАТА ВОЙНА, ДВЕТЕ ЛЕГИИ В СЪРБИЯ, АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, ЧЕТИТЕ НА ВОЕВОДИТЕ ОТ XIX ВЕК, БЪЛГАРСКИТЕ ДОБРОВОЛЦИ ВЪВ ВОЙНАТА НА СЪРБИЯ С ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1876г.) БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛКОВЕ В РУСКАТА АРМИЯ ИЛИ КОЯ И ДА Е ДРУГА ВЪОРЪЖЕНА ГРУПА, СЪСТАВЕНА ОТ БЪЛГАРСКИ БОЙЦИ ПРЕЗ ПОСОЧЕНИЯ ПЕРИОД.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

СТАТИИТЕ ТРЯБВА ДА СА ФОРМАТИРАНИ НА TIMES NEW ROMAN 14  С ЕДИНИЧНА РАЗРЕДКА.

МИНИМАЛЕН ОБЕМ – ТРИ СТАНДАРТНИ СТРАНИЦИ ИЛИ 1500 ДУМИ

ВСЯКАКВИ ИЗОБРАЖЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИ КЪМ ТЕКСТА, ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ ОТДЕЛНО.

ГОТОВИТЕ СТАТИИ ИЗПРАЩАЙТЕ НА:
klubvoennaistoria@gmail.com

КРАЕН СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ТЕКСТОВЕТЕ – 10-ТИ ОКТОМВРИ, 2016г.

 


Десет факта от участието на България в Балканските войни, които могат да ви шокират

Балканските войни са без всякакво съмнение един от най-славните и трагични етапи от развитието на следосвобожденска България. Самопожертвованието на народа ни в борбата за национално единение е безценен пример за бъдните поколения за това как обединени заедно можем да преместим планини, но само ако поставим и оставим начело правилните лидери. Както всяко преломно събитие в историята на един народ, така и двете Балкански войни са силно митологизирани, въпреки че не са твърде отдалечени от нас в миналото – изминали са едва 103 години. По-долу ви представяме десет реални факта, които, надяваме се, ще разсеят част от митологемите, трайно заседнали в съзнанието на средностатистическия българин.

1. Първите планове за война с Османската империя датират от 1904г.

Съгласно най-ранните планове за война с Османската империя, българската армия трябвало да води отбранителни боеве срещу войските на Портата в Тракия и да разгърне четнически действия в Македония. Планът се появява на бял свят едва след Илинденското въстание и, за съжаление, демонстрира, че военното ни командване не е имало ясна идея за взаимодействие с революционерите от ВМОРО и ВМОК.  След 1908г., постепенно се налага офанзивната доктрина, възприета от българската армия след 1905г. Съгласно тази доктрина, България трябва да задейства две армии, които да атакуват османските войски в Източна Тракия и една, която да действа в Македония. Окончателния план за водене на военните действия се формира в хода на 1911г. и търпи няколко промени, като българския ген. щаб постоянно намалява броя на войниците, които трябва да действат в Македония от първоначалните 100 000 на 30 000.

2. Българската армия не е напълно материално обезпечена в началото на войната.

Манлихер, М1895, основното стрелково оръжие на българската пехота, прието на въоръжение през 1903г.

Манлихер, М1895, основното стрелково оръжие на българската пехота, прието на въоръжение през 1903г.

В началото на Балканската война, българската армия изпитва недостиг на артилерия и най-вече на лично огнестрелно оръжие. Армията разполага с недостатъчен брой от основното войсково оръжие – пушката „Манлихер“ и се налага да допълва въоръжението на войската с остарели модели, включително и „Бердана“ от времето на Руско-турската Освободителна война. Въпреки това, на армията не достигат около 20 000 пушки. Недостиг има и при оръдията – армията оперира с 300 оръдия по-малко от предвиденото по устав, липсват и достатъчно лични оръжия при офицерите, а снарядите от първоначалния запас за артилерията са с 20 по малко на оръдие, спрямо изискванията (80 вместо 100). Отделно от въпроса с оръжията, българската армия изпитва недостиг на палатки, транспортни средства за обоза както и на униформи за войниците.

 3. Основната бойна доктрина на българската армия е….френската

Противно на масовата представа, че българската армия оперира по руски образец и с руска офанзивна доктрина, в навечерието на Балканската война, а и в последствие, в хода на Междусъюзническата и Първата Световна (началните етапи), стратегическата и тактическа постановка, базирана на тотална и смазваща атака, която да помита вражеските позиции с комбинация от артилерийска подготовка и мощни атаки на нож е дело на френската стратегическа школа. Руската военна доктрина, която действа в българската армия от 1878г. е изоставена през 1905г., след като Русия губи войната с Япония. За приемането на новата доктрина важна роля изиграва и факта, че по-голямата част от българските генерали завършват военното си образование именно във Франция.

4. Първоначално, Българската войска в Тракия е по-многобройна от османската в съотношение почти 2 към 1

България започва войната в Тракия с около 260 000 войници в трите полеви армии, като срещу тях има не повече от 130 000 османски войници. Дори да добавим гарнизона на Одрин към числеността на действащите османски сили, съотношението отново остава 1.5 към 1. За съжаление, българското командване няма ясна представа за това превъзходство и това води до критично забавяне на българското настъпление, допълнено и от недостатъчно доброто разузнаване, ясно демонстрирано след битката при Лозенград. Това забавяне дава шанс на османците бързо да прехвърлят подкрепления в Тракия и до началото на битката при Люлебургас-Бубнархисар да постигнат локален превес, който след поражението се превръща в паритет по време на Чаталджанската битка и неуспешните османски действия при Шаркьой.

5. Одрин е превзет благодарение на сериозната помощ от страна на сръбската армия и артилерия

Превземането на одринската крепост е един от най-сериозните успехи на българската армия в хода на двете войни, но той е постигнат със сериозната помощ на две сръбски дивизии (около 47 000 души)  и голямокалибреаната артилерия (96 оръдия), предоставени от Белград на българското командване след декември, 1912г.

6. „Дръзки“ не потапя крайцера „Хамидие“

Бронепалубния крайцер "Хамидие"

Бронепалубния крайцер „Хамидие“

По време на сражението от нощта на 8-ми ноември, 1912г., „Дръзки“ торпилира крайцера – т.е. уцелва го с торпедо от 60 метра, отваряйки грамадна пробойна в палубата на османския кораб. Това, обаче, не води до потапяне на „Хамидие“, който е изтеглен на буксир от придружаващ разрушител. Благодарение на спокойното море, турския съд е успешно върнат в Истанбул, ремонтиран е и в последствие служи срещу гръцките кораби в Егейско море. Успехите на „Хамидие“ срещу гръцкия флот през пролетта на 1913г., само подчертават величината на успеха на малкия български флот срещу османския боен кораб и неговия опитен екипаж.

7. Венизелос предлага на България изгодна сделка в Македония в замяна на Солун

През март, 1913г., гръцкия премиер е склонен да предаде на България Беломорска Македония и да се откаже от претенции върху Кавала в случай, че България предаде Солун на гърците. За съжаление, златният шанс за постигане на ясна договорка с Гърция е изпусната поради късогледството на българските политици и най-вече на председателя на Народното събрание – Стоян Данев.

8. Русия подпомага материално България в хода на Първата Балканска война

През целия период на военните действия между есента на 1912 и пролетта на 1913г., българската армия получава непрекъснати доставки под формата на муниции и материална помощ от страна на Русия, без които българската логистика би се сринала през зимните месеци. Тази помощ е част от стремежа на Петербург да поддържа Балканския съюз и да доведе войната до бърз край, който да подсигури ясен мир и изгодни условия за арбитража, на който Николай II се съгласява още през пролетта на 1912г.

9. Бунтове раздират българската армия между двете войни.

Твърде неудобен за историографията ни факт е, че между май и юни няколко сериозни войнишки бунта заплашват стабилността на българските сили, прехвърлени в Македония срещу доскорошните съюзници. От бунтове са засегнати 28 полка, а над 13 000 войници вземат дейно участие в броженията.

Червените флагчета на картата показват местата на основните войнишки бунтове преди началото на Междусъюзническата война.

Червените флагчета на картата показват местата на основните войнишки бунтове преди началото на Междусъюзническата война.

10. Българското командване е знаело, че Румъния и Османската империя ще нападнат България

Това е ясно заложено в плана Савов-Нерезов. Съгласно предложения на 18.V.1913г. план, България трябва да нанесе мощен удар върху Сърбия – заход посока северозапад-юг с Първа армия, който да нагъне целия сръбски фронт във фланг, след което четирите армии, насочени срещу Сърбия да атакуват и Гърция. Очакваната победа в рамките на две седмици би следвало да обезсърчи Румъния и Османската империя да действат. Планът демонстрира явната арогантност на нашите военни (гласуван е от целия щаб, а не е просто въведен в действие от Савов) по отношение на бившите ни съюзници, степента на „разгроменост“ на османските сили и възможностите на Румъния да мобилизира и активизира своите сили. Резултатът е печално известен.

Библиография:

А. СтояновБалканските войни на българската армия, Милениум, София, 2015г.

Г. МарковБългария в Балканския съюз против Османската империя 1912-1913г., София, 1989г.

Енциклопедия „България“. Том 1. Издателство на БАН, София, 1978г.

E. Erickson –  Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912-1913, Greenwood Publishing Group, 2003

R. HallThe Balkan Wars 1912-1913: Prelude to the First World War, Routledge, 2000

 


DE RE MILITARI XVI

Image00001

През изминалата седмица се случиха няколко важни събития около Сирия, които ни хванаха вниманието – на нас, и на международните анализатори.

На първо време, САЩ и Русия се сближиха все повече по отношение на стратегията си в Сирия. Повод стана отново групировката „Ислямска държава“.

Също така, Турция реши да отвори вратата за подобряване на отношенията с Русия, но и…с Асад. Или поне така прозвуча на 13 юли в своето изявление премиерът на Турция. Ден по-късно, когато мнозина зададоха въпроса „нормализиране на отношенията със Сирия какво означава“, Анкара допълни, че става дума за нормализиране „след падането на Асад“. При всички положения, на дипломатическия фронт събитията ще се отразят със сигурност на терен, където обаче ситуацията има други правила. Ще проследим и следващата седмица дипломатическите маневри, които за пореден път показват колко струват принципите на една или друга държава.

В брой 16 проследихме ставащото в Алепо, където над 300 000 цивилни са поставени под обсада, а сраженията не спират от 8 юли насам.

По изчисления, дневно се падат по 150 въздушни удари и обстрел с артилерия, а цената се плаща от цивилното население, което е изправено пред хуманитарна катастрофа.

Отправяме поглед и към неразрешените ирански вътрешни проблеми и най-вече за надигащия се отново след десет годишно прекъсване арабски сепаратизъм, който допълни напрежението в Иран, създало се след като кюрдските бойци от ПКК отново се появиха в Северозападен Иран.

Предоставили сме карти на Алепо, фронтът при Каяра в Ирак, както и на провинция Анбар.

ЖУРНАЛЪТ Е ДОСТЪПЕН ОНЛАЙН В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU

Приятно четене!


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 6 798 other followers