Битката при Лозенград

В началото на Балканската война, османците построяват своите позиции в Тракия на базата на две опорни точки – крепостите Одрин и Лозенград, около които се базира разположението на отделните корпуси. Първи (20 000 войници) и трети (38 000 бойци) корпуси, командвани от Джавид паша и Махмуд Мухтар паша заемат позиции около Лозенград, докато около Одрин се разполагат силите на Шевкет Тургут паша (14 000 войници, втори корпус) и Ахмед Абук Паша (20 000, четвърти корпус). Отделно от тях, около Кърджали действа специалния Кърджалийски отряд на Явер паша, който трябва да поддържа фланга на Одрин и да задържи линията на комуникации между двете османски армии на Балканите.

Стратегията заложена от генерал Фичев е базирана на атаката. Фичев е наясно, че османците трябва да бъдат отхвърлени към Галиполи и Цариград максимално бързо, за да не им се позволи да прехвърлят и разгърнат подкрепленията, които империята неминуемо ще вдигне на крак в Анадола. Както вече отбелязахме, идеята на българската офанзива е да прикове Одрин с Втора армия, докато първа армия притисне османските сили фронтално. Трета армия е скритият коз на Фичев. Генерал Димитриев трябва да използва движението на Първа армия като параван, да прехвърли силите си в отстъп от тези на Кутинчев и в решителния момент да нанесат флангови удар, разбивайки османските сили и отрязвайки пътя им за отстъпление към Цариград. Цялата публикация


ДЕСЕТ МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Преди да преминем към същност  на статията, бих искал да обясня защо заглавието дублира името на популярна книга на популярен историк. Истината е проста – защото в България, единственият начин да „продаваш” историята е като я превърнеш в сензация. Божидар Димитров добре е осъзнал тази формула и именно поради тази причина той е най-популярният историк в България. Защото, за едно общество, смазано от социалната среда, оставено без реален политически избор и обезверено от съвремието си, няма нищо по-лесно от това, да възприема една фалшифицирана историческа „истина”.

А сега по темата. България притежава една от най-богатите, славни и трагични „истории” в Европа. Ние, българите, имаме безброй поводи да се гордеем с миналото на народа си, истински, неподправени поводи. Въпреки това, от десетилетия насам, е модерно да се гордеем не с тях, а с разни изфантазирани, поукрасени епизоди, чиято реална стойност съвсем не съответства на влаганата емоция. Следващите редове ще се опитат да развенчаят някои от историческите химери, които тегнат над народопсихологията на съвременния българин. Цялата публикация


Ясуке – чернокожият самурай на служба при Ода Набунага.

tumblr_ncp7pswhwr1qdveljo1_500

Ясуке (в Африка се е наричал Йосуфе), пристига в Япония през 1579 от Мозамбик, като придружител на язуита Алессандро Валиняно, който получил назначение като инспектор на Йезуитските мисии в Далечния Изток. Ясуке пристига в Едо заедно с Валиняно през 1581г. и моментално предизвиква сензация. Стига се до там, че няколко души са стъпкани от тълпата докато се опитват да го огледат. Господарят на Япония – Ода Нобунага привиква Ясуке, но мислейки че цвета на кожата му е трик, го кара да се измие и изтърка, за да докаже че това не е мастило.
Нобунага веднага харесва чернокожия мъж, впечатлен от факта, че научава японски, както и от силата му. Ода включва Ясуке в личната си свита и го издига до ранг на самурай. Ясуке остава в свитата на Нобунага до смъртта му през 1582г., след което за кратко е част от охраната на сина му Набутана. След като се бори да защити своя господар от вражеска засада, Ясуке е пленен и предаден на Йезуитите, тъй като японците не се наемат да го убият.

От кратките описания, оставени от японците, става ясно, че Ясуке е бул висок 188см, кожата му е била „черна като въглен“ и е бил изключително силен и „доста привлекателен“


Битката при Стърлинг бридж

the_battle_of_stirling_bridge

Кога: 11.09.1297г.
Къде: край градчето Стърлинг, Шотландия

Кои участват:
1. Кралство Англия
Пълководец: Джон Уорън 6-ти граф Съри
Армия: 9,000 (2,000 кавалерия и 7,000 пехотинци)
Загуби:ок. 3100 души (100 конника и 3,000 пехотинци)

2. Кралство Шотландия
Пълководец: Уилям Уолъс
Армия: 5,300-6,300 (300 конници и 5-6,000 пехотинци)
Загуби: неизвестни, но значително по-малки

Историята накратко:
Граф Съри поема със силна армия на север за да спаси замъка Дънди, последната про-английска крепост, останала незавзета от бунтовниците на Уолъс в северна Шотландия. Пътят за Дънди минава през градчето Стърлинг и неговият мост – един от основните пунктове за достъп северно от р. Форт (Forth). Уорън губи няколко дни в преговори със шотландците, което се оказва фатално за по-нататъшното развитие на похода му. На 10-ти септември, графът най-сетне дава заповед реката да се премине на следващата сутрин, но в утрото на 11-ти маневрата е забавена, тъй като Съри се успива.
Преди битката, шотландците, които първи заемат бойното поле, се строяват северно от река Форт, заемайки височините около абатството Крейг, които доминират равнинния терен в речната долина. Англичаните все още се намират южно от Форт. Един от шотландските рицари, останали на английска служба предлага с част от кавалерията да прекоси реката нагоре по течението, през брод, достатъчно широк да пропусне шест конника едновременно. Вместо това, граф Съри се подвежда по думите на своя ковчежник и решава да заповяда фронтална атака. Преминаването на моста започва мудно, тъй като само двама конника можели да преминат едновременно.
Уолъс и неговия съюзник де Морей изчакват около 1/3 от вражеската армия да прекоси река Форт, преди да заповядат решителна атака срещу англичаните, които все още не са се разгърнали в боен строй. Шотландската пехота атакува англичаните стремглаво. Планинските копиеносци успяват да прекършат опита за контраатака на английските рицари, след което в последвалото меле избиват по-голямата част от англичаните, прекосили Форт. Граф Съри губи окончателно присъствие и заповядва моста да бъде разрушен, а армията да се изтегли на юг към Беруик.
Победата при Стърлинг има силен ефект върху морала на шотландците и привлича в лагера на Уолъс мнозина, които до тогава служат на Едуард I. След победата, Уолъс разграбва северна Англия, но не успява да постигне някакъв по-решителен успех срещу „южняците“. Година по-късно, Едуард I, вбесен от липсата на успехи, лично повежда своята армия на север и разбива Уолъс при Фолкърк.

 


DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO


Битката при Арсуф (1191г.)

Густав Дюре - Ричард Лъвското сърце в битката при Арсуф

Густав Дюре – Ричард Лъвското сърце в битката при Арсуф

Кога: 07,09,1191г.

Къде: Арсуф (Аполония), близо до Тел Авив (Дн. Израел)

Кои участват:

1. Кръстоносната армия (Англия, Франция, Йерусалимското кралство, Тамплиери, Хоспиталиери, други кръстоносци)

Численост: около 20,000 души
Пълководци: Ричард I, Юг III Бургундски, Ги дьо Люзинян
Загуби: 700- 1,000 души

2. Империята на Аюбидите

Численост: около 25,000 (предимно лека кавалерия, араби и кюрди)
Пълководци: Салах ад Дин, Сайф ад Дин (Ал Адил), Мусек
Загуби: до 7,000 (но вероятно по-малко)

Историята накратко:
През юли, 1191г., Ричард превзема Акра и започва да планира следващите стъпки от своята основна цел – превземането на Йерусалим. Преди да може да нахлуе в дълбочина в Светите земи, английският владетел е наясно, че трябва  да подсигури своя тил по протежение на Средиземно море и да сложи ръка на ключовото пристанище Яфа (Яфо, дн. квартал на Тел Авив), от където да се снабдява с провизии и нови попълнения. Освен това, с пленяването на голяма част от египетския флот при превземането на Акра, Ричард може да е спокоен за своя десен фланг откъм морето и избира да следва стария крайморски път.
Изучавайки внимателно детайлите около битката при Хатин, Лъвското сърце внимателно пренарежда своята походна колона. кавалерията е оставена в средата, а флангът откъм сушата се покрива от пехота, чийто най-външни редици са съставени от арбалетчици. По време на марша на юг, Ричард внимателно подбира местата за лагеруване в близост до проверени водоизточници и освен това избягва да придвижва силите си в най-горещите часове на деня, като кръстоносците обикновено започват своето движение рано призори и спират преди обяд. Обозът се разполага откъм морето и там кралят на Англия оставя пехотни отряди, които изтегля на ротационен принцип от левия фланг. Така на пехотата се дава отдих от постоянните набези на леката вражеска кавалерия, която не спира да тормози кръстоносците по пътя им на юг. По изрична заповед на Ричард, войниците му не напускат строя и не преследват вражеския авангард.
От своя страна, Салах ад Дин постоянно търси възможност за разкъсване на вражеската колона и ликвидиране на кръстоносците на части. Владетелят на Египет и Сирия знае, че неговата лека кавалерия не е достатъчно добра за да се справи с рицарите в открито сражение и за това търси начин да заложи засада на вражеските сили. Удобно място се явява гората Арсуф, която покрива около 20 км от крайморския път. Салах ад Дин използва дърветата за да прикрие движението на своите сили и решава да атакува кръстоносците веднага щом по-голямата част от войските им излезе от гората и навлезе в хълмистата равнина южно от нея.
Когато в утрото на 7-ми септември Ричард осъзнава, че Саладин е пристигнал с цялата си армия, той внимателно разпределя силите си, подреждайки походната колона в пет ешелона. Тамплиерите поемат авангарда, следвани от аквитанци и бретонци, англичани, нормандци, французи, а в авангард са разположени хоспиталиерите. Ричард изпраща графа на Шампан напред да разузнае хълмовете около руините на Арсуф, докато той самия, заедно с Юг Бургундски оглавяват отряд от отбрани рицари, които покриват целия периметър на походния строй в очакване на вражеската атака.
Салах ад Дин разпределя силите си в три контингента, като в първите редици се разполага леката кавалерия и пехота, които да започнат атаката с лукове и копия за мятане, докато след тях идва тежката конница, набрана от Египет, Сирия, северна Месопотамия и кюрдските земи и съставена от аристократи и висши велможи. Сред леката пехота има наемници от Судан, прочути със своите умения с лъка. Мюсюлманската армия започва атаката си малко след като кръстоносците окончателно напускат своя лагер.  Последователни вълни от лека пехота и стрелци заливат кръстоносните редици, но пробив така и не е постигнат. Саладин решава да съсредоточи основната си атака срещу позициите на хоспиталиерите в тила на вражеската колона и лично повежда силите си в атака, следван от брат си Саиф ад Дин.

arsuf

Към ранния следобед, когато авангарда на кръстоносците навлиза в Арсуф, хоспиталиерите се оказват твърде притиснати от вражеските атаки, а пехотата им е на път да се прекърши.За да опази хората си, магистърът Гийом от Наблус решава да наруши заповедите на Ричард да не се разваля строя и се хвърля в атака, начело на своите конници, увличайки след себе си и французите. Лъвското сърце разбира, че ако не подкрепи атаката, рискува да загуби цялото сражение. Армията на Салах ад Дин става жертва на собствената си тактика – в желанието си да притисне хоспиталиерите, владетелят на Египет и Сирия оставя войниците си твърде близо и в твърде сгъстен строй до вражеските позиции. Когато кръстоносците контраатакуват, мюсюлманите нямат никакъв шанс за маневриране и десния им фланг е пометен от „бронирания валяк“.
Ричард постъпва мъдро и след около километър преследване спира атаката и заповядва на силите си да се прегрупират. Малцината рицари, които самоволно продължават да гонят арабските сили, са посечени от аюбидските части, които скоро се окопитват. Кралят на Англия съсредоточава силите си за две повторни атаки срещу останалата част от вражеската армия и скоро и останалите войници на Салах ад Дин бързат да напуснат бойното поле.

Победата при Арсуф дава шанс на Лъвското сърце да превземе Яфа и да сложи рака на Газа, Аскалон, Лида и рамла, които Саладин изоставя, ясно осъзнавайки, че няма шанс да изтласка кръстоносците от крайбрежието. Планът на Ричард да си подсигури бреговата линия е успешн, но кръстоносците така и не успяват да си върнат Йерусалим. Година по-късно, Ричард постига втора победа над Саладин, разбивайки армията му при Яфа. Последвалия мирен договор (02,09,1192г.) бележи края на Третия кръстоносен поход , гарантирайки тригодишно примирие между мюсюлмани и християни и право за свободно преминаване през Светите земи


Четири блестящи български победи без дългосрочни последици

Историята на военното дело е пълна с примери за отлично проведени сражения, в които едната страна нанася смазващо поражение на другата, измитайки армията й от бойното поле…след което войната прелива в поредица от нерешителни конфронтации или затихва поради изтощението на двете страни. В крайна сметка се случва така, че след бляскавата победа, в общи линии, не следва нищо дълготрайно като позитиви за победителите. Тук, разбира се, не става дума „какво щеше да стане без тази победа“ а се визира реалния резултат от ключовите събития. Българската история също дава няколко чудесни примера за това. Ето четири от тях:

  1. Битката при Версиникияxan_krum

    Кога: 22-ри юни, 813г.
    Къде: Версиникия, недалеч от Одрин
    Кои участват:
    – България – неизвестна но значително по-малочислена армия от византийската (вероятно около 10-15 000).
    – Византия – армиите на две теми (Тракия и Македония), вероятно около 30-40 000 души под командването на Михаил Рангаве и Йоан Аплакис.
    Резултат: тактически разгром за ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар и за кратко да окупира части от Тракия и да ги разорява (813-4г.), България няма възможност да задържи завоеванието. Смъртта на Крум и ловките действия на Лъв Арменец принуждават новия български владетел Омуртаг да сключи мир (815г.)

  2. Битката при АхелойBulgarians_defeat_the_Byzantines_at_Anchialos

    Кога: 20-ти август, 917г.
    Къде: р. Ахелой, близо до Поморие
    Кои участват:
    -България – около 60 000 (според изворите, но вероятно по-малко) войници, командвани лично от Симеон Велики.
    -Византия – около 60 000 (според изворите, но вероятно по-малко) войници, командвани от Лъв Фока.
    Резултат: тактически разгром на ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар да съкрушава византийските военни ресурси на Балканите, Симеон не успява да получи никакво дълготряйно преимущество над империята. Константинопол остава недосегаем, а царската корона ще бъде дадена на сина му Петър заедно с византийска принцеса през 927г. Макар Тракия да остава открита за набези на българите, границата от 927г. фиксира реалните предели на българското присъствие южно от Стара планина.

  3. Битката при Одринодрин

    Кога: 14-ти април, 1205г.
    Къде: край Адрианопол (Одрин)
    Кои участват:
    – България: Вероятно около 5-10 000, командвани от Калоян (прието е да се смятат около 40 000 заедно с 14 000 кумани, но тази цифра е нереалистична; Някои нови калкулации дори намекват за възможност за паритет между двете армии от гледна точка на численост.)
    – Латинската империя: около 4 000 души, от които 300 рицари.
    Резултат: тактическа българска победа
    Защо няма решителни последици: Победата над латините е тежко поражение за тях, но реално не дава дългосрочни позитиви за България. Тракийската ромейска аристокрация се съюзява с наследника на Баудуин – Анри и две години по-късно кръстоносците минават в решително контранастъпление, като през 1209г., те вече са господари на цяла Тракия.

  4. Битката при Люлебургас-Бунархисарbe2b1cdcab23

    Кога:28ти окттомври– 2ри ноември, (15-20 октомври по Стар стил) 1912г.
    Къде; Линията Люлебургас-Бунархисар
    Кои участва:
    – България – Трета и Първа армии под командването на Радко Димитриев и Васил Кутинчев – 107 000 войници
    – Османската империя – Шест армейски корпуса – 129 000 войници, под командването на Абдулах паша и Махмуд Мухтар паша
    Резултат: тактическа българска победа
    Защо няма решителни последици: Отговорът на този въпрос е прост и тъжен – защото българите пропускат всички възможности да развият успеха си и да спечелят войната с един блестящ ход. Никакви външни фактори – Велики Сили или Османската империя и нейната разгромена и колабираща армия могат да бъдат обвинявани за стратегическия амок на българския Генерален щаб.

    Добре, но кои тогава са онези тактически успехи на българите, които са последвани и от значителни, дългосрочни резултати? Ето четири от тях за да балансираме:

    1. Битката при Онгъла

    AsparuhBulgarite_atlas_Hofart.jpg

    Кога: 680г.
    Къде: в района на Дунавската делта
    Кои участват:
    – България – Неизвестен брой бойци, вероятно до 20 000, командвани от Аспарух
    – Византия – около 50 000 (според изворите, вероятно по-малко) византийски войници, командвани от Константин IV Погонат
    Резултат: тактически византийски разгром
    Защо има дълготрайни последици: Победата де факто води до създаването на Дунавска България, която след 1300г. си е все така тук.

    2. Битката при Буг

    Кога: 897г.
    Къде: р. Буг, дн. Молдова
    Кои участват:
    – България – неизвестна по размер армия, включваща и печенежки контингент, под командването на Симеон Велики
    – Маджарите – неизвестен по размер маджарски контингент
    Резултат: тактически маджарски разгром
    Защо има дълготрайни последици: Заедно с победата на печенезите над маджарите в Украйна, победата при Буг води до цялостно изселване на унгарците на запад. През следващите десетилетия те ще се ориентират към набези в Централна Европа, оставяйки северната българска граница относително спокойна.

    3. Битката при Клокотница

    38520d76ad1b28db4339d1cb8c66bd0e

    Кога: 9-ти март, 1230г.
    Къде: край Асеновград
    Кои участват:
    – България – неизвестна като размер армия, вероятно около 10 000, командвана от Йоан Асен II
    – Епирското деспотство – неизвестна като размер армия, вероятно около 20-30 000, командвани от Теодор Комнин
    Резултат: тактически епирски разгром
    Защо има дълготрайни последици: Само с една победа, Йоан Асен успява да удвои размерите на своята държава и да я превърне в първостепенна военна и политическа сила на Балканите за повече от десетилетие.

    4. Битката при Сливница

    Battle_of_Slivnitsa

    Кога17-19ти ноември (5-7 ноември Стар стил), 1885г.
    Къде: Сливница
    Кои участват:
    – България – 32 000 войници (12 000 в началото) под общото командване на Александър Батенберг
    – Сърбия – 40 000 войници (25 000) в началото под общото командване на Милан Обренович
    Резултат: тактически сръбски разгром
    Защо има дълготрайни последици: Българската победа гарантира Съединението на Княжеството и Румелия, ликвидира всякаква възможност за сръбски териториални компенсации и издига престижа на България като водеща сила сред малките балкански държави.

Цялата публикация